Омбудсманът на Република България Константин Пенчев е отправил запитване до премиера и до изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/, докъде са стигнали с изпълнението на § 13а от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Това научаваме от официалната страница на Омбудсмана.

Според посочения § 13а до 30.03.2015 г. Министерският съвет съвместно с НСОРБ трябва да разработи методика за изготвяне на план-сметката за такса смет и за видовете основи, които да служат за определяне на таксата. До края на месец март 2015 г. Министерският съвет трябваше да внесе в Народното събрание проект за изменение на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ.

В момента такса смет продължава да се определя върху основата на данъчната оценка на имота. Тя представлява около 2/3 от цялата сума за „такса смет и данък сгради”, която всеки от нас плаща. Съгласно ЗМДТ сумата, която плащаме за сметосъбиране, сметоизвозване и третиране на отпадъците е определена като такса за извършваната услуга. В действителност става въпрос за още един допълнителен данък върху недвижимата собственост, който по никакъв начин не зависи от количеството отпадъци, които „произвеждаме”, а се определя от данъчната оценка на имота. Този проблем вълнува отдавна българското общество.

Омбудсманът на Републиката нееднократно е отправял своите препоръки за поправка на тази несправедливост. ЗМДТ е претърпял съответните промени, в резултат на които от повече от 10 години се изисква размерът на такса смет да се определя според количеството на битовите отпадъци. Допълнително през 2013 г., нормите на ЗМДТ са изменени, като изрично се регламентира, че такса смет не може да се определя върху основата на данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Въвеждането на новата система за определяне на такса смет трябваше да започне от 1 януари 2015 г. Заради липсата на готовност от страна на общините, срокът беше удължен до 1 януари 2016 г. По всичко личи, че и този срок няма да бъде спазен, поради липсата на приета методика и видове основи, които да служат за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Дори и да се появи такъв законопроект, на парламента ще бъде нужно технологично време, за да приеме съответните промени на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. На общинските съвети в страната също ще бъде необходимо време, за да обсъдят и да приемат съответните промени в собствените си наредби. Самото въвеждане на новата система за определяне и събиране на такса смет изисква създаването на база данни и промяна в софтуера, което неминуемо ще забави процеса. По всичко личи, че сагата с по-справедливото определяне на таксата ще продължава.

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}