Комплексното административно обслужване /КАО/, отворени данни, студентските стажове в администрацията, централизирания подбор за заемане на длъжност в администрацията, електронната идентификация – все новости, които се прилагат или ще се прилагат, за да се модернизира публичната администрация. С настоящата публикация ще ви запознаем с още една идея – оценка на въздействието на законодателството, която се очаква да предизвика истинска революция в нормотворческия процес. Тази идея се съдържа в Концепцията за практическо въвеждане на оценка на въздействието в нормотворческия процес на Народното събрание и Министерския съвет, обсъдена от Съвета за административна реформа на 17 април 2015 г.

Какво е Оценка на въздействието /ОВ/ на законодателството?

Целта на законотворчеството е да се решават обществени проблеми, които не могат да бъдат решени по друг начин – например чрез нова организация на работа или чрез въвеждане на нови мерки за контрол на дейността. ОВ представлява аналитичен подход за изследване на възможните икономически, социални, екологични и други последици, както и на разходите, ползите и рисковете от различни варианти на действие за разрешаване на съществуващи проблеми. Оценката следва да гарантира, че процесът на вземане на решение и приемане на законодателство се базира на доказателства и данни.

„Три пъти мери, един път режи” – тази българска поговорка отразява същността на този подход, който въпреки, че изглежда очевиден и ненуждаещ се от доказателства, не се използва или слабо се използва в законотворческия процес в България. Като резултат в родината ни се наблюдава свръхрегулация, която пречи на развитието на бизнеса и на чуждестранните инвестиции /твърди се, че в България в момента действат общо 3 307 закона и подзаконови нормативни актове/ и честа промяна в законодателството – средно 2,5 нормативни акта на ден се променят, което създава трудности в прилагането на законите. С други думи, неприлагането на ОВ води до приемането на нормативни актове с повод и без повод и основателни причини, както и до чести промени без анализ на принципа проба-грешка.

Концепцията за практическо въвеждане на ОВ в законодателството предвижда ОВ да се изготвя в структурите на Министерския съвет и Народното събрание. Предлага се изготвянето на частична ОВ и на цялостна ОВ, в зависимост от обхвата на въздействието на предлаганата законодателна интервенция. ОВ ще се изготвя за проектите на всички нормативни актове, с изключение на някои специфични закони като закона за държавния бюджет за съответната година, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, закони за ратификация, актове на Министерския съвет, породени от форсмажорни обстоятелства /свързани с бедствия, аварии, епидемии и др./, актове на Министерския съвет за разпореждане с бюджетни средства, които пораждат само вътрешни преструктурирания на бюджетите /в тези случаи финансовата обосновка ще е достатъчна/.

Процесът на ОВ ще преминава през следните етапи:

• Кратко дефиниране на проблема и на причините за неговото възникване;

• Определяне на целите на предложеното действие от страна на държавните органи;

• Идентифициране на заинтересованите страни – посочват се всички потенциални засегнати страни, върху които предложението ще окаже пряко или косвено въздействие;

• Посочване на варианти на действие – описват се възможните варианти на действие от страна на държавата;

• Определяне на разходите – описват се негативните въздействия за всеки един от вариантите;

• Преценка на ползите – описват се всички значими потенциални ползи от прилагане на вариантите;

• Изследване на потенциалните рискове – описват се възможните рискове от приемане на нормативната промяна;

• Сравняване на варианти и препоръка за избор на вариант;

• Набелязване на мерки за мониторинг и оценка на избраното решение.

Предвижда се използването на специални формуляри за ОВ, които ще съпровождат всяко предложение за нормативни промени, заедно с мотивите към него, като се приложат всички възможни документи, подкрепящи изводите, описани във формуляра.

Как ще се въведе ОВ?

Предвижда се промяна в Закона за нормативните актове, според която всеки проект на нормативен акт, освен с мотиви, задължително ще се съпровожда и с формуляр за ОВ. В Закона за нормативните актове изчерпателно ще се посочат случаите, в които законопроекти няма да се подлагат на ОВ.

Към администрацията на Министерския съвет и на Народното събрание ще се създадат специализирани звена за ОВ. Централното звено по ОВ ще бъде отдел в рамките на съществуваща специализирана дирекция от администрацията на Министерския съвет. Звеното може да бъде и отдел към главния секретар на Министерския съвет.

Централното звено по ОВ към Министерския съвет ще има следните функции: одобряване/съгласуване/ на изготвените оценки; право на връщане на актове, които са придружени от некачествени и/или непълни оценки; осигуряване на методическа помощ по извършване на оценките, подпомагане на процеса по обществени консултации; организиране на процеса по извършване на последващи ОВ.

Процесът по ОВ в Народното събрание ще се контролира също от специализирано звено за ОВ. Звеното по ОВ в Нардоното събрание трябва да разполага с минимум 10 експерта, които да могат да проверяват частичните ОВ, изготвени от народните представители и техните екипи и да дават становища по тях, както и да подпомагат при необходимост изготвянето на цялостни ОВ на законопроектите. Екипът трябва да разполага, както с умения за методическа помощ, така и с експертен капацитет за анализ и оценка в ключови сфери на обществените отношения.

ОВ ще се изготвя по единна методология в структурите на Министерския съвет и на Народното събрание. За целта е създадено специално Ръководство за изготвяне на ОВ на законодателството. Ръководството е добра отправна точка за изготвяне на реални оценки и то ще се подобри и обогати в следващите месеци спрямо конкретните нужди в рамките на изпълнителната и законодателната власт.

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}