След Атака, АБВ и Реформаторският блок депозира свой проектозакон за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

И докато предложението на Атака има преди всичко пропаганден характер, то законопроектите на АБВ и Реформаторския блок засягат основни проблеми, свързани с прилагането на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – въпросите за инициирането на референдуми и тяхното признаване като валидни.

Какво предлага Реформаторският блок?

Реформаторите облекчават условията за свикване на референдуми. Според тяхното предложение една десета от общинските съвети в страната могат да правят предложение до Народното събрание за произвеждане на национален реферундум. Сега изискването е за не по-малко от една пета от общинските съвети в страната.

Депутатите предлагат Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 300 000 български граждани с избирателни права. Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено и от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 150 000 подписа на граждани. Сега тези цифри са съответно 200 000 и 500 000.

Народните представители предлагат референдумите да се считат за валидни, когато в тях са участвали повече от половината от гражданите с избирателни права, които имат право да гласуват на избори за Народно събрание. Действащият в момента закон изисква в референдума да са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание. Съответно принципът се въвежда и за провеждането на местни референдуми, като те ще се считат за валидни, когато в тях са участвали повече от половината от гражданите с избирателни права, които имат право да гласуват за органи на местно самоуправление.

Според предложението на реформаторите в подписките за свикване на референдуми ще е достатъчно гражданите да впишат информация за населеното място /район, квартал, блок – когато има такива/, без да се изисква постоянния адрес да се вписва изцяло. По този начин бланката за събиране на подписки ще се опрости и в нея няма да се вписват подробни лични данни на лицата.

Законопроектът предвижда при предсрочно прекратяване мандата на Народното събрание, решение за насрочване на референдум по внесена в него подписка да се приема от новоизбраното Народно събрание. По този начин няма да отиде на вятъра труда и ентусиазмът на повече от 700 000 български граждани, които внесоха подписка в 42-то Народно събрание. Въпросът бе отнесен в съда, а междувременно 42-то Народно събрание се разпусна.

Очертаващият се референдум по изборните въпроси, който президентът обеща да инициира, все повече ще поставя въпроса за критерия, по който следва да се определи активността на избирателите, за да бъде признат един референдум за валиден.

Действащият закон предвижда един национален референдум да се счита за валиден, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание. До сега се очертаха два други подхода – на депутатите от АБВ, които предлагат ниво на избирателна активност от 40% плюс 1 глас, така както е в други страни, например в Гърция, и на Реформаторския блок, който обвързва активността с определено ниво на представителност, а именно – повече от половината от гражданите с избирателни права, които имат право да гласуват на избори за Народно събрание. Съществува и трета възможност – въобще да се премахне таванът за избирателна активност, така както е за изборите за народни представители.

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}