На 01.04.2015 г. депутати от Реформаторския блок внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнениена Кодекса на труда.

Законопроектът се състои от един единствен параграф, с който се предлага 1 май да се чества като официален празник, освен като Ден на труда и международната работническа солидарност, така и като годишнина от избухването на Априлското въстание.

Предлага се чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда да придобие следната редакция: „Официални празници са:

1 януари – Нова година;

3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;

1 май – Годишнина от избухването на Априлското въстание и Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май – Гергьовден, Ден на храбростта на Българската армия;

24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември – Ден на Съединението;

22 септември – Ден на Независимостта на България;

1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;

Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.”

Мотивът на народните представители е следният:

В редица населени места по нов стил, този ден се отбелязва именно като годишнина от избухване на Априлското въстание. Ето защо на 1 май следва да се чества избухването на Априлското въстание, като същевременно се запази и досегашното отбелязване на международния Ден на труда.

Според реформаторите подобно „двойно честване” в един и същи ден на повече от едно знаменателно събитие няма да е прецедент – например на 9 май, отбелязваме както деня на Европа, така и годишнината от края на Втората световна война.

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}