Историята, практиките, последствията и ефектите от въвеждането на задължително гласуване блогът „Отворен парламент-граждански гласове“ разглежда във втора публикация по темата. Първата можете да прочетете тук, където подробно се спираме на санкциите и аргументите „за“ и „против“.

Институтът за развитие на публичната среда подготвя серия от публикации, посветени на темите от референдума. Електронното гласуване от дистанция и мажоритарния елемент в изборите също са обект на изследване.

Съдържание:
Въвеждане на задължително гласуване
Европа
Централна и Южна Америка
Австрилия
Азия
Кой печели и кой губи?
Негласуващите
Празните бюлетини
Ефекти от задължителното гласуване
Нови избиратели

Въвеждане на задължително гласуване

Историята на задължителното гласуване в различни страни по света сочи, че то често се въвежда в момент на значителни конституционни и структурни реформи. Страни с различни политически системи, от нововъзникнали демокрации до установени такива – имат законодателство, въвеждащо задължително гласуване. Причините за това са разнообразни и свързани със специфични политически и исторически събития и фактори, обуславящи появата на задължителния вот. Желанието за повишаване на избирателната активност сред всички групи на обществото е основната цел на такава промяна. В някои от страните задължителното гласуване се въвежда успоредно с други политически реформи или промени в изборното законодателство. То често е представено като резултат от мащабни политически реформи, каквито са промените в политическата система в Чили или въвеждането на всеобщото избирателно право, както е в Белгия и Люксембург. В Холандия през 1917 г. задължителното гласуване е въведено в комбинация с пропорционалната избирателна система. В Белгия задължителното гласуване се установява и като средство срещу натиска върху избирателите и купуването на негласуващи.

Европа

Страните от Западна Европа, които все още използват задължителното гласуване под някаква форма, са го въвели през късния 19 и началото на 20 век. Това са Белгия, Люксембург, Лихтенщайн, Швейцария ( един от кантоните), Кипър и Гърция.

Първа Белгия въвежда задължителното гласуване през 1893 г.

В Гърция е въведено с конституционна уредба през 1975 г., в момент на важна промяна на политическата система, веднага след падането на седемгодишен диктаторски режим, като една от гаранциите за зачитането на човешките права.

В Италия през 1946 г., след края на фашисткия режим, с новата републиканска конституция се установява представителна демокрация и пропорционална избирателна система с многомандатни избирателни райони, а жените получават избирателни права. Без конституцията изрично да казва, че вотът е задължителен, той е определен като гражданско задължение.

Централна и Южна Америка

Законодателство за задължителното гласуване съществува под една или друга форма и с различна степен на прилагане в повечето страни от Централна и Южна Америка. Задължителният вот там е въведен много по-скоро в сравнение със страните от Европа – като част от значителната и интензивна политическа трансформация в района през последните няколко десетилетия. Задължителното гласуване в Чили например е въведено за първи път в практиката през 1988 г.

Австралия

Австралия въвежда задължителна регистрация за гласуване през 1911 г., а задължително гласуване през 1924 г. като отговор на много ниската избирателна активност. Действително вотът нараства драстично от 59% през 1922 г. на федералните избори до 91% през 1925 г., когато за пръв път се прилага новата система за задължителено гласуване.

Азия

В Сингапур задължителното гласуване е въведено през 1959 г., преди извоюването на независимост от Малайзия през 1965 г.

Фиджи и Тайланд въвеждат задължителното гласуване сравнително скоро – през 1997 г.

Кой печели и кой губи?

Кой печели и кой губи от задължителния вот, за кого той създава предимства и за кого затруднения? Това са ключови въпроси, които трябва да намерят отговор, когато участниците в политическия живот заемат позиция и я защитават публично.

Разглеждайки практиката се оказва, че трудно се проследява връзка между политически идеи, партийна идентификация и официалната позиция на партиите по този въпрос. Защитата на доброволния вот като акт на свобода се подкрепя например от австралийските и фламандските либерални партии, но в него не са изцяло убедени френските либерали на Франсоа Байру, а белгийските либерали франкофони остават разделени по темата. В резултат на това вместо да имаме противопоставяне на задължителния вот – той се появява в дневния ред на либерални партии, без да накърнява рязко политически им възгледи.

Когато въпросът за задължителното гласуване се разглежда, решенията никога не се вземат въз основа на абстрактни принципи и идеи, а са обусловени от конкретния социално–икономически контекст и са свързани със специфична аргументация и институционални аспекти на местната среда. Партийните позиции са функция на калкулации и могат да се чуят едни и същи аргументи „за” и „против” задължителното гласуване. С други думи, не идеологически аргументи определят партийните позиции, а претеглянето на последствията за съответната партия. Ограничаването на крайно-десните партии, е причина за подкрепа на идеята за въвеждане на задължителното гласуване сред френските консерватори. Противоположна е позицията на фламандските либерали, използващи същия аргумент, за да искат отмяната му в Белгия.

Негласуващите

Прогнозирането на нивото на негласуващите и политическия ефект от неучастието е трудно и се използва често манипулативно в дебата за задължителното гласуването. Ключов проблем е непредвидимият дял на негласуващите сред различните групи избиратели. Трудно е да се оцени предварително колко хора няма да гласуват, както и как биха гласували те, ако отидат до урните и коя партия ще спечели или загуби от това. Често с негласуващите се обясняват лошите резултати на една или друга партия или се използват като повод да се постави под съмнение легитимността на изборите. Победителите пък подчертават големия процент на подкрепата си, въпреки че абсолютният брой на техните избиратели може не е толкова впечатляващ.

Според възгледите например на анархисти, леви синдикалисти и радикали – негласуването не е толкова негативен феномен и от 19 век до ден днешен то се представя като политически акт par excellence.

Демократичните елити също предпочитат избирателите, които са неинформирани и незаинтересовани от изборите, да останат вкъщи.

Неучастието в избори може да е малко или много официална партийна политика, когато политическите права са нарушени, както е в Гърция през 1945 г. или Франция през 1863 г. Такива са случаите, когато политическа партия решава, че е по-изгодно за публичния й образ да остане извън изборите, както е направила Нова Демокрация през 1992 г. Друг важен аргумент за неучастие е корумпираността на изборния процес. Форсирането на вота може да трансформира задължителното гласуване в авторитарен инструмент за политическа репресия – при еднопартийните системи, когато някои партии са забранени, когато политическите и гражданските права не са гарантирани или когато опцията да се пусне празна бюлетина не е гарантирана.

Празните бюлетини

През 1971 г. Европейският съд за правата на човека е отсъдил, че задължително гласуване не представлява нарушаване на фундаментални свободи, защото тези избирателни системи не задължават хората да гласуват, а да се явят в избирателните секции. В делото X срещу Австрия съдът казва, че избирателят е свободен да пусне празна или недействителна бюлетина.

Има много и различни прецеденти в практиките на страни със задължително и незадължително гласуване за маркиране на вота на нежелаещите да гласуват. Например в Чили и Бразилия, където гласуването е задължително – има възможност избирателите да гласуват в графа „против всички“ в бюлетината. В Кипър празните бюлетини се броят за целите на статистиката, в Мексико е много разпространено да се съветват гласуващите да зачеркват цялата бюлетина, за да се отчете като недействителен гласът им. През 2000 г. в Русия на президентските избори се предоставя възможност на гласуващите да посочват вот „против всички“ и 1.88% избират тази опция, без вотът да е задължителен.

В щатите Невада и Вашингтон, ако вотът „против всички“ преобладава това не води до някакви последици за признаването на резултата, освен че може да подрие легитимността на избрания кандидат. Не е така в Масачузетс обаче, където ако „победители“ се окажат гласувалите против всички, то тогава изборите се повтарят, но не повече от веднъж, за да не се получи изборно „перпетуумобиле”.

Ефекти от задължителното гласуване

При задължителното гласуване се счита за изяснено, че то генерира по-висок вот и редуцира вариациите на избирателна активност сред различните групи избиратели. Много по-неясно е как то генерално влияе на политическата ангажираност и интересa на избирателите към дейността на институциите и управлението. Дали усилва знанието и информираността за политическия процес, участието и ангажираността в политическия живот – е трудно да се отговори.
Днес има доста доказателства, че задължителното гласуване може да работи като мобилизиращ способ за партиите, които поддържат фиксирани клиентели. Като резултат тези партии могат да имат предимство в сравнение с нови или малки партии, които нямат създадени схеми за мобилизация.

Нови избиратели

Често задължителното гласуване се описва като инструмент с директна насоченост към нови избиратели. В съвременния контекст правото на имигрантите да гласуват е част от разговора за тяхната интеграция и може да бъде причина за подкрепа на задължителното гласуване, макар това експлицитно да не присъства в дебата за задължителното гласуване.

Друга група, която политическото включване и гражданското образование таргетира чрез задължителното гласуване, са младите избиратели, които традиционно слабо участват на избори.

Появата на нови избиратели често притеснява старите партии – дали те няма да са привлечени от нови формации и така да пречупят статуквото.

__________
Източници:
Democracy’s Duty: The History of Political Debates on Compulsory Voting, PhD. diss., University of Jyväskylä, Anthoula Malkopoulou, 2011
The History of Compulsory Voting in Europe: Democracy’s Duty?, New York: Routledge, Anthoula Malkopoulou, 2015
Compulsory voting around the world, Electoral Commission, 2006

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}