Депутати запълват дупка в законодателството

АБВ с инициативи за местната власт
03.04.2015
Депутати предлагат облекчаване на условията за провеждане на референдуми
07.04.2015

Депутати запълват дупка в законодателството

снимка: Интернет

На 20.03.2015 г. депутати от различните политически групи, с изключение на БСП – Лява България и Атака, внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Целта на законопроекта е спешно да се запълни зейналата дупка в Закона за електронните съобщения, след като Конституционният съд обяви за противоконституционна регламентацията на процедурите за съхраняване на данни за трафика, необходими за разкриване и предотвратяване на престъпления. Спешността се налага от обстоятелството, че няма действащ законов регламент за тази свръхчувствителна дейност. Това поражда опасността от противоконституционни посегателства срещу личните права на гражданите от държавните органи, натоварени да разследват и разкриват тежки престъпления. Едва ли можем да очакваме, че МВР и службите ще престанат да работят докато депутатите приемат нова уредба.

Законът за електронните съобщения /ЗЕС/ бе атакуван от омбудсмана на Република България пред Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 250а – чл. 250е, чл. 251 и чл. 251а от закона поради противоречие с чл. 5, ал. 4, чл. 32, ал. 1 и чл. 34 от Конституцията.

Атакуваните разпоредби на ЗЕС са въведени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕС /обн, ДВ, бр. 17 от 2010 г./. Регламентирано е изискването, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени и обработени в процеса на тяхната дейност. Става въпрос за данни за трафика на всички лица без ограничение. Целта е да могат да се проследяват и идентифицират: източникът на връзката; направлението на връзката; датата, часа и продължителността на връзката; типа на връзката; крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; установяване на идентификатор на ползваните клетки. С други думи, МВР и службите получават възможност да установяват кой, с кого, кога и къде е осъществявал комуникация. Въпреки, че по този начин не се разкрива съдържанието на самото съобщение, събраните данни, особено за дългия период от 12 месеца, позволяват да се направи индивидуален профил на всяко лице, който да дава информация за личния живот на лицето, за обичайните му действия, за навиците му и за контактите му, за местопребиваването му. Могат да се направят и достатъчно съдържателни изводи за интимният живот на хората, за тяхната сексуална ориентация, за здравословното им състояние, за професионалната им и политическа активност. Това е изключително опасно, поради което се налага създаването на достатъчни гаранции, че с тази информация няма да се злоупотребява. Законодателят трябва да реши до къде и как да се допусне Big Brother в личния живот на гражданите.

На 12.03.2015 г. Конституционният съд се произнесе с решение, с което удовлетвори искането на омбудсмана. Според конституционните съдии, въведеният с разпоредбите режим на запазване, съхранение, достъп и унищожаване на данни от трафика, е в противоречие с Конституцията на Република България. Противоконституционна е целта за съхраняване на данни от трафика. ЗЕС позволява те да се използват, както за разкриването на тежки престъпления /за които Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода за повече от 5 години/, така и за други престъпления, както и за издирване на лица.

Законодателят е разширил твърде много кръга на субектите, които имат право да искат извършване на справка.

Конституционното изискване за контрол от съд или от друг независим орган отсъства от процедурата по удължаване на срока за достъп до трафични данни. ЗЕС допуска удължаване на този срок до 6 месеца без разрешение на съда.

Снимка asengenov.com

Липсва уреден контрол и върху унищожаването на справката за трафични данни.
Срокът за запазване на данните – 12 месеца е твърде дълъг спрямо установените европейски стандарти, националната и европейската практика.

Депутатите, внесли законопроекта твърдят, че са се съобразили с тези мотиви на Констиуционния съд. Те са съкратили срокът за съхранение на трафични данни на 6 месеца.

Отпаднала е възможността за осъществяване на достъп до данните, с цел разследване на престъпления, които не са тежки, както и с цел издирване на лица.

Конкретизирани са възможностите за органите да получават достъп до трафични данни. Искането и разрешението за достъп задължително трябва да съдържат мотиви.

Въведен е съдебен контрол за продължаване на срока за съхранение на данните.
Установен е контрол на независим държавен орган върху унищожаването на данните, след изтичането на сроковете за съхранение.

Въведен е съдебен контрол върху унищожаването на справката с данни, която не се използва за нуждите на досъдебното производство.

Депутатите твърдят, че са въвели достатъчно гаранции срещу злоупотреба при използването на данни, които могат да засегнат защитени конституционни права.

В каква степен това е така, всеки може да се убеди сам, като се запознае с тектовете на решението на Конституционния съд и законопроекта.

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 
  

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.