Отворено управление, Отворен парламент, Отворени данни. … Всичко със синонима „отворено” е символ на откритост, прозрачност, достъпност.
Без политиката на отвореност, гражданското участие в обществения живот е невъзможно. От своя страна, гражданското участие е същността на демократичната политическа система.
Това е една проста и гениална идея, която от години циркулира из Европа. В последно време тя става все по популярна и у нас. Идеята е следната: държавните институции и въобще общественият сектор събират в ежедневната си работа огромна по обем, разнообразна и важна информация. Тя се натрупва от година на година. Тази информация представлява ценен ресурс, който веднъж събран може да бъде използван многократно от обществото за повишаване на неговото благосъстояние. Ето защо институциите трябва да осигуряват възможности за повторна и въобще за многократна употреба на информацията в обществения сектор, установявайки минимален набор от правила и практически средства. Принципът е простичък – „събирай информацията еднократно и я използвай многократно”.
„Оpen data” дава на малкия и среден бизнес възможност за употреба на информацията от обществения сектор за своите частни и търговски цели. Например собственикът на хотелски комплекс може да използва данните от местната метереологична служба /атмосферно налягане, влажност на въздуха, температура и др./, за да изготвя собствена метереологична прогноза за нуждите на своите гости. Друг пример за използването на „отворените данни” е изработването на музейни и туристически справочници, стига да е осигурен достъп до първичните данни в музея или туристическия център. По този начин комбинирането и селективното използване на информацията, събирана от обществения сектор за частни или търговски цели може да ускори разработването на нови услуги и да стимулира икономическия растеж. Целта е да заработи нова „икономика на знанието”, която да обогати обществото. „Open data” може да се определи като предмет и процес със своя антипод, и това са „вторичните суровини и тяхното рециклиране”. Вторичните суровини подлежат на рециклиране до изчерпване на техните качества. „Отворените данни” могат да се използват многократно като колкото повече се използват /събират, обработват, асамблират/, толкова стават по-ценни.
„Оpen data” насърчава социалната ангажираност. Достъпът до информация от обществения сектор осигурява възможност на НПО и на активните граждани да събират, обработват и анализират информация за дейността на публичните институции и по този начин ефективно да участват във вземането на решения и в осъществяване на обществен контрол върху държавните институции.
„Open data” насърчава прозрачността и отчетността на държавата и осигурява обратна връзка с повторните ползватели и крайните потребители, което позволява на съответния орган от обществения сектор да подобри качеството на събираната информация.
„Отворените данни” водят до ново качество на журналистиката – журналистика, която се прави от дистанция и с няколко кликвания на мишката. Постига се по-високо ниво на обективност – всеки от потребителите може да се увери в достоверността на фактите и в обективността на тяхното отразяване, като сам направи справка в първичните бази с данни.
Независимо от това, че е сравнително нова тема за България, идеята за насърчаване на принципа на „отворените данни в управлението” се подкрепя от българското правителство.о
През 2012 г. България се присъедини към Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление”. В рамките на инициативата е одобрен Втори план за действие на Република България за участие в инициативата „Партньорство за открито управление”, в който са предвидени четири мерки. С тях се поставя началото на целенасоченото въвеждане на отворените данни в българската администрация. Те са:
• Изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация и въвеждане на Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. Директива 2013/37/ЕС разширява обхвата на Директива 2003/98/ЕО, като включва в приложното поле на отворените данни, информацията от библиотеките, включително университетските библиотеки, музеите и архивите. Директивата унифицира правилата за изграждане на вътрешен пазар на отворени данни в рамките на ЕС и създава благоприятни условия за развитие на нови услуги.
• Изготвяне на технически насоки за предоставяне на публична информация, притежавана от институциите в отворен формат. От мерките не става ясно кой ще е натоварен с тази задача. Предполагаме, че това ще бъдат длъжностни лица от администрацията, притежаващи необходимата компетентост. Надяваме се, че след подготовката на техническите насоки, те ще бъдат консултирани и с експертите на гражданското общество, след което ще се насочат за изпълнение към информатиците от публичната администрация.
• Приоритизиране на информацията в отворен формат /регистри, отчети и др./ – доклад за приоритизирани регистри, отчети, статистически данни и др., които могат да бъдат предоставени в отворен формат. Очакваме, че това ще бъде само подготвителната фаза, след което ще последват реални стъпки за отваряне на определени регистри, отчети и статистически данни на публичната администрация.
• Започване на процедура на присъединяване към Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа. Това е първият в света правно задължителен документ, гарантиращ достъпа до информация – приет е на 27.11.2008 г. от Съвета на Европа.
С нарочно решение на Министерския съвет от 19.11.2014 г., на Румяна Бъчварова – заместник министър – председател по коалиционна политика и държавна администрация е възложено да отговаря за координацията и участието на Република България в Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление”.
С други думи прилагането на мерките, с които ще се постави фундамента на „Open data” в България в момента ще зависи най-вече от Румяна Бъчварова.