Конституционният съд отклони искането на ВКС – Общото събрание на търговската колегия за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията

Патриотичният фронт предлага замяната на мълчаливия отказ с мълчаливото съгласие
16.03.2015
БДЦ внесе законопроект за публичност на лобизма
24.03.2015

Конституционният съд отклони искането на ВКС – Общото събрание на търговската колегия за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията

На 17 март 2015 г. Конституционният съд /КС/ на Република България прие определение, с което отклонява исканетто на ВКС–Общото събрание на търговската колегия, за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията.

С искането, с което подробно Ви запознахме, се настояваше КС да отговори на следните въпроси:
„Поставянето на политически цели” и „извършването на политическа дейност”, представляват ли две отделни хипотези на забраната, предвидена в чл. 12, ал. 2 от Конституцията по отношение на гражданските сдружения.

Какъв вид политически цели и извършването на какви видове политическа дейност, могат да се определят като „присъщи само на политически партии” и са забранени за гражданските сдружения.

Могат ли гражданските сдружения по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Конституцията, да си поставят политически цели или да извършват политическа дейност, свързана с промени в унитарния характер на държавата, промени, отнасящи се териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния сувернитет и ограничаване на държавния суверенитет.

Според КС, в искането на касационните съдии не е посочена съществуваща противоречива практика на гражданските съдилища, при регистрация на гражданските сдружения като организации с нестопанска цел. Не е ясно и съдържанието на аргумента в искането, а именно „необходимостта от превантивно тълкуване” от страна на Конституционния съд, за да бъдат изпълнени политическите ангажименти на България пред Съвета на Европа.

КС счита, че отговорът на въпросът могат ли гражданските сдружения да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, свързана с промени в унитарния характер на държавата, промени, отнасящи се териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния сувернитет и ограничаване на държавния суверенитет се съдържат в българската Конституция.

„Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания. Териториалната цялост на Република България е неприкосновена” /чл. 2, ал. 1 и 2 от Конституцията/.

„Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие” /чл. 44, ал. 2 от Конституцията/.

Съдия Пламен Киров не е съгласен с извода на мнозинството от съдиите на КС, поради което е изразил особено мнение.

С определението на КС и с особеното мнение на съдия Киров може да се запознаете тук.

 

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 
  

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.