На 29.01.2015 г. Комисията по културата и медиите на Народното събрание прие решение, с което предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, внесен от народните представители на Атака. Осем дни по-рано законопроектът е отхвърлен и от Комисията по правни въпроси.

Законопроектът предвижда разширяване на приложното поле на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности с нова категория лица – собствениците, управителите, главните редактори, заместник – главните редактори, издателите, журналистите, членовете на ръководните органи и продуцентите на социологически и рекламни агенции и агенции за връзки с обществеността, електронни и печатни медии, интернет издания и продуцентски къщи.

Приемането на това предложение ще означава, че горните лица ще трябва да декларират имущественото си състояние пред Сметната палата. Декларациите им ще бъдат публикувани на електронната страница на палатата. Сметната палата ще извършва проверка на декларираните факти. В случаите на неподаване на декларации, както и когато в резултат на проверката се установи несъответствие между декларираните факти и информацията от държавните органи, Сметната палата ще следва да уведомява НАП за извършване на проверка или ревизия. Според закона лице, което не подаде декларация се наказва с глоба в размер от 1 000 до 1 500 лева, а при повторно нарушение глобата е в размер от 2 500 до 5 000 лева.

Като основен мотив за своето предложение за включване на представителите на медиите сред лицата, които са длъжни да декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и чужбина, депутатите изтъкват, че „декларирането на имуществото и доходите им ще бъде важна стъпка при борбата със задкулисието, както и за понататъшното изясняване на това, кой какъв е в българският обществен и политически живот, в който активни участници са и самите те.”

В мотивите си, депутатите от Атака твърдят следното: „Говори се за огромни и неприлични по размер доходи и имущество на някои от тях и осветляването им ще бъде само от полза за спиране на спекулациите”.

В мотивите не са цитирани конкретни примери за неприлични по размер доходи и имущества. Не става и ясно колко на брой са лицата, за които се предлага да декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и чужбина. Може да се предполага, че става въпрос за огромен брой лица, като се има предвид, че само журналистите в страната са хиляди.

Законопроектът е отхвърлен от парламентарните комисии, като коментарът е, че систематичното място на подобна разпоредба е в други закони, тъй като посочените лица са извън категорията „висши държавни длъжности”. В действителност, в приложното поле на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности са включени, освен лица, заемащи висши държавни длъжности и лица, които са назначени по решение или предложение на български държавни органи. Например: членовете на управителни или контролни органи на международни организации, които са финансирани от Република България; членовете на управителния и надзорния съвет на Българската банка за развитие; членовете на управителните и контролните органи на НЕК и БЕХ.

Предлаганите от депутатите на Атака категории лица за включване в приложното поле на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности са български граждани, но не заемат своето положение по предложение или решение на българската държава. Освен това, медиите, социологическите и рекламни агенции и агенциите за връзки с обществеността не получават субсидии от държавата, за разлика от политическите партии, преминали бариерата от 1 %.

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}