Според Конституцията на Република България право на законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерският съвет. Как се изработват проекти на нормативни актове е описано в Глава трета на Закона за нормативните актове.

Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта трябва да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Това се прави поради две причини: първо – гражданите да се запознаят с готвените промени, за да могат да рационализират бъдещото си поведение спрямо тях, и второ – гражданите да се информират, за да могат да вземат участие в изработването на проекта на нормативен акт, като по този начин се усъвършенства законодателството, а те станат съпричастни на демократичната политическа система.

Министърът – вносител на прокт на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са съвързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат. Министерствата публикуват на електронните си страници изработените от тях проекти на нормативни актове. Те допълнително имат възможност да публикуват проектите в електронния Портал за обществени консултации – www.strategy.bg . Това е единното място за провеждане на обществени консултации и гражданите, наблюдателите и анализаторите на правителствените инициативи имат възможност да бъдат своевременно информирани чрез една платформа за всички проекти на нормативни актове на изпълнителната власт. В Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е регламентирана подробна процедура, по която всеки проект на нормативен акт се съгласува със заинтересованите страни – министри, областни управители или други държавни органи.

Законът за нормативните актове предвижда и минимален стандарт на информацията, която трябва да се съдържа в мотивите към проекта на нормативен акт. Мотивите трябва да съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, които да отговарят на тези изисквания не се обсъжда от компетентния орган.

Спазват ли народните представители изискванията на Глава трета на Закона за нормативните актове при изработване на своите законопроекти?

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не предвижда изискването проектозаконите, изработвани от народните представители да се публикуват на интернет страницата на Народното събрание преди внасянето им в деловодството на Народното събрание. Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти”. Законопроектите заедно с мотивите към тях се публикуват на страницата на Народното събрание. Неправителствените организации и гражданите могат да представят становища по законопроектите, които се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията. Докладите на комисията за първо и за второ гласуване също се публикуват на интернет страницата на парламента.

По този начин на практика е уредена процедура за обществено обсъждане на проекта на нормативен акт след неговото депозиране в деловодството на Народното събрание. Отделно по законопроектите, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или съотвения ресорен министър. По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания се изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт се изисква становище от Висшия съдебен съвет.

Проблем може да възникне в случай, че определен проект на нормативен акт трябва скоростно да се предвижи през различните процедури по  неговото приемане от Народното събрание. Например отделно министерство може да реши да съкрати времето за приемане от Народното събрание на изготвен от него проект на нормативен акт, представяйки го като законодателна инициатива на един или няколко народни представители от управляващото мнозинство. По този начин се съкращава времето, необходимо за обявяването на акта за обществено обсъждане и времето, необходимо за приемането му на заседание на Министерския съвет. Актът може да се предвижи в максимално съкратени срокове през съответните комисии на Народното събрание и да бъде приет на заседание на Народното събрание – включително двете гласувания по него да се проведат в един ден и в едно заседание. Използването на тази „бърза писта” за законотворчество трябва да се следи внимателно от граждани, анализатори и народни представители, за да се избегнат възможностите за прокарване на лобистки интереси и други неправомерни влияния.

Доколко съдържанието на мотивите към законопроектите на народните представители отговарят като съдържание на изискванията на Закона за нормативните актове, всеки може да прецени сам като се запознае с тях.

Прегледът на съдържанието на проектозаконите и мотивите към тях показва, че Министерският съвет като вносител в много по-висока степен спазва изискванията на Закона за нормативните актове особено що се отнася до съдържанието на мотивите. Може би това се дължи на експертността и рутината в работата на администрацията, която се занимава с изработването на проекти на нормативни актове.

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}