Публикуваният материал е препечатан от журналистическия сайт „Евромегдан„.

Авторът Неда Генова е журналист, социален изследовател и активист. Магистър по Медийно-културен анализ и бакалавър по Медийни науки и културология от университета в Дюселдорф. Специализира теория на съвременното изкуство в Goldsmiths College Лондон. През отминалите парламентарни избори, Неда Генова бе и независим наблюдател – доброволец към мрежата на ИРПС.

Пет месеца след изборите: Серьожа, Стефан, Славчо и другите участници в събитията в Долни Цибър. Фото: Н.Генова/Евромегдан

Има роми, които пращат децата си на училище, искат да работят, да си плащат сметките и да не продават вота си. Но в с. Долни Цибър това не е добре дошло за държавата и политиците на власт. Затова тук през 2014 хората вкупом се отказаха от правото си на глас. От всички 1177 избиратели, на 5 октомври гласуваха 8 – половината от които членове на избирателната комисия. Пет месеца по-късно резултат от „гласната“ им стачка няма.

Долни Цибър стана обект на засилен медиен интерес поради вече известните, макар и недокрай изяснени събития преди изборите: на 30-ти септември охранители от фирма на земеделски имот блокират единствения път към селото и започват да бият всеки, който минава от там. Полицията не съумява да защити хората, спрямо които е извършено посегателството, а няколко дни по-късно селото излиза с решението, че вкупом няма да гласува на 5-ти октомври.

Разговарям с Камен Димитров, кмет на селото от шест мандата насам, и с Ясен Лазаров от Институт за развитие на публичната среда, който попада в Долни Цибър в ролята си на независим наблюдател на последните избори. Мненията им относно причините за инцидента коренно се различават. Първият предполага, че причината за случая не е политически обоснована, а е „по-скоро на етническа основа“ – охранителите били хората от селото, защото са етнически роми. На място присъствали четирима полицаи, разказва Димитров, също попаднал в обсега на гумените патрони на охранителите, но дори и те не посмяли да се намесят. На въпрос от какво е породен този страх, той обяснява, че представителите на реда ги било страх да излязат срещу силовите групировки.

Тормозът над жителите на селото от страна на охранителите продължавал поне два месеца преди самите избори, разказва кметът – оттам произлязла и изострената им реакция в деня на изборите. Според Димитров, тя имала за цел „да им покажем, че не могат така да влизат в селото с автомати – защото те влизаха с автомати, стреляха напосоки, минаваха нощно време с едни прожектори и осветяваха дворовете на хората“.

Ясен Лазаров попада в селото поради наличие на предположения за закупен на едро вот: според предварителните проучвания, с които разполагал ИРПС, се очаквало цялото село да гласува за ДПС. „Което е интересно, защото в Монтанско, Лом, Враца и пр., ДПС откакто има избори нямат безкрайно силни резултати“, коментира изборният наблюдател. Информацията на сайта на ЦИК показва как година след година в Долни Цибър винаги се е гласувало еднакво, а дисперсията на гласовете е толкова минимална, че прави много лесно разпознаването на манипулирания вот, обяснява Лазаров. След като от ИРПС идентифицирали двете секции в с. Долни Цибър като рискови за закупен окрупнен вот, изненадата на всички била голяма, когато никой отишъл да гласува в изборния ден.

Хората не могат вечно да бъдат купени!

Лазаров има собствено тълкувание за събитията в дните преди изборите: че в последния момент от ГЕРБ са разбрали, че ДПС се опита да „вземе“ два мандата в район, от който рядко са изкарвали и един. Той си обяснява инцидента, при който охранители бият местните хора наред по улиците, а полицията бездейства, като „превантивна мярка в смисъл: правете си сметка за кого гласувате!“. „И сега дали те са отказали да гласуват въобще във връзка с шамарите, които са били раздавани, или напук за това, че полицията нищо не е направила, крайният резултат е един и същ,“ заключва Лазаров. От пресцентровете на ГЕРБ и ДПС засега няма отговор на изпратената молба за коментар на тези твърдения.

Някои предпочитат да видят в акта на „негласуване“ от близо 1000 човека с право на глас форма на протест срещу статуквото. „Хората не могат вечно да бъдат купени“, категоричен е Димитров. Но Ясен Лазаров е по-предпазлив: „лесно е да се представи този акт като форма на съпротива, защото не отваря вратата за разговор за това какви са проблемите там. Обаче, реално погледнато, може и да е съвсем обратното,“ разсъждава той.

Опитвам се да повдигна точно тези теми, затова и при посещението ми в селото през февруари 2015 г. се обръщам към група мъже, които са се насъбрали на тротоара в близост до кметството на Долни Цибър. Още е 16:30 следобед, а вече се смрачава – макар и мъглата да не ми позволява да установя колко точно остава до залез слънце. Тъй като селцето е почти на Дунав, в него по това време на годината е особено студено и влажно.

„Ако сега имаше избори, бихте ли гласували?“ – питам ги, а те отговарят с единодушното „Не!“. „Пак няма да гласуваме, нищо не се е променило от миналите избори насам.“ Някой добавя: „Само за кмета ще си гласуваме, като дойдат местните.“

Разговорът тръгва на пресекулки. Но няма и няколко минути и хората започват да се надпреварват да разказват за адската безработица и усещането за безизходица, които тегнат над Долни Цибър: няма работа, а малкото, които са успели да се доредят „ги използват като роби“. „Ако изчакаш още десетина минути,“ казват ми, „ще видиш как се връщат един автобус от Козлодуй с четирийсетина човека, които работят тютюн за 15 лева на ден. 12 часа за 15 лева!“, възкликва един от мъжете.

В сградата Камен Димитров обобщава: „Никога не е било по това време да няма програми за осигуряване на заетост… няма никакви програми, никакви работни места…“ Разказва, как повечето от хората очаквали с нетърпение да дойде пролетта, за да тръгнат по чужбина и да търсят възможност за временна работа там – обикновено като берачи на ягоди в Португалия, Германия и други западноевропейски страни. В тези случаи обаче става дума за летните месеци – от пролетта до късна есен, – докато през зимата оцеляването е много трудно. И отново, не всички от явилите се на интервюта за подобен тип работа биват наемани: например на последния кръг агенцията, която набирала служители, одобрила едва 20 от около 100-имата кандидати, посочва кметът.

Николай Кирилов от фондация „Рома-Лом“, основана в средата на 90-те години, признава с огорчение: „През 1995-та лъжехме хората, че като учат и се образоват, ще имат работа. Само че в момента те учат, завършват и нямат работа. Губим си инструментите, с които да мотивираме хората.“

Лъжехме хората, че като учат и се образоват, ще имат работа. Само че в момента те учат, завършват и нямат работа.

С Кирилов, един от учредителите на организацията, и Любо Димитров, също нейн член и магистър по психология, зачекваме темата за отношението към ромската общност в България и нечуваемостта на основни проблеми. Двамата изтъкват липсата на държавност и преди всичко на волята за решаването им. „Нямаме поддръжници в обществото. Няма чуваемост. В момента интересът на държавата е да не решава проблемите,“ категоричен е Димитров.

А какви са те? Докато безработицата и липсващите възможности за реализация се усещат в цяла Северозападна България, то спрямо ромите съществува и сегрегация на етнически принцип, както и разнообразни форми на институционална дискриминация, които диктуват онова, което остава невъзможно и завинаги извън достъпа на една част от обществото: „В продължение на години ти не инвестираш в мен, ти инвестираш десет пъти повече в себе си, отколкото в мен, и после казваш „ами той не иска да се интегрира“.“ – продължава Кирилов и разказва за това, че има училища в крайните квартали на Лом, населени предимно с хора от ромския етнос, където борбата е все още за изграждането на истински тоалетни: „В едното училище се борим да има вътрешна тоалетна, а в другото – да им напълним басейна“.

В момента интересът на държавата е да не решава проблемите!

Кирилов се оплаква от липсата на цялостна комуникационна стратегия от страна на държавата. Тя според него дължи обяснение на обществото защо е длъжно да инвестира в тези групи и съответно – какво ще му струва бездействието в бъдеще. Увеличаването на образователното ниво, достъпа до пазара на труда, адекватните помощи и утвърждаването на други модели в общността – това са все мерки, които би трябвало да се предприемат, и то в кратки срокове, за да не се задълбочат още повече съществуващите разделения, смята Кирилов.

„В момента има съпротива сред българското общество. Те казват „защо трябва да правим нещо за циганите?“ – и са прави: кой им е обяснил защо? Кой им е обяснил, че в Лом има квартал, който се знае от 1932 година, държавата нищо не е правила, бездействала е около 80 години и изведнъж се сеща, че този квартал е незаконен. Да, ама там вече живеят 5000 души! Те имат адресна регистрация, имат табла, плащат сметки…!“

Българите питат „защо трябва да правим нещо за циганите?“ – и са прави: кой им е обяснил защо?

Случаи като тези в Лом или в старозагорския квартал „Лозенец“ сочат как рядко си задаваме правилните въпроси – вместо да насочат негодуванието си към бездействието на държавата и водената с години неправилна политика, то гневът и презрението на обществото се отправят към ромите, твърди Кирилов. „Кой има интерес да изговаря всеки ден лъжи, че ромската общност получава помощи и живее на гърба на държавата?“ – пита се той. И дава пример, как политиците четат статистическите данни за ромите: „Когато им е удобно, казват, че според официални данни ромите са 360 000. Когато не им е удобно – че са 800 000. С кое число работим? Защото разликата е драстична!“ В единия случай ромите са толкова много, че техните „продадени гласове“ влияят драматично на резултатите от вота, докато в другия са толкова малко, че няма смисъл да бъдат включвани в партийни листи и поставяни на ръководни позиции в администрацията.

Статистиката, употребена по по-различен начин, има способността да насажада или да разбива митове, да създава и изкоренява погрешни разбирания. Николай ме подтиква да проуча как стоят нещата с някои от точно тези митове: „Знаеш ли кое е мястото с най-висока събираемост на сметките за ток? Столипиново.“ На първо време реакцията ми също е на изненада и недоверие. Но действително, енергоразпределителната компания за Югоизточна България EVN потвърди, че от 2007 година насам събираемостта в пловдивския квартал е над 95%.

EVN: от 2007 г. насам събираемостта в пловдивския квартал „Столипиново“ е над 95%.

Кирилов оспорва и следващата често повтаряна мантра: че циганите живеели на социални помощи. „Знаеш ли колко души получават социални помощи в България? 60 000 души. Общо! Тук са включени и цигани, и турци, и българи.“ Проверявам. Този път цифрите леко се разминават – става дума не за шестдесет, а за малко над петдесет хиляди бенефициента, тъй като според информацията от прес-центъра на Агенцията по социалното подпомагане за 2014г. “изплатените месечни помощи, отпускани по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), са за 52 485 броя лица и семейства – средномесечно.“

Според Николай Кирилов и Любо Димитров една от причините за непрекъснатото „бълване“ на невярна и негативна информация за ромите в България е интересът на управляващите от наличието на „отдушник“ в общественото пространство. Прилагайки форми на институционална дискриминация и същевременно работейки с криминогенните елементи в „гетата“, държавата де факто си отглежда престъпниците, с които по-нататък ще влезе в бизнес отношения, обясняват двамата местни лидери.

Държавата си отглежда престъпниците, с които по-нататък ще влезе в бизнес отношения.

Според Димитров позитивните ролеви модели за младите хора са лихварите, джебчиите, сводниците, дилърите – те карат хубавите коли, те са безнаказани, те са безсмъртни. „Младежът не иска да е даскал, защото даскалицата идва със скъсания чорапогащник на училище. Аз не мога да бъда модел, защото мен държавата ме смачка в последните 3-4 години. Дилъра не го мачка, защото когато дойдат изборите, й е много по-лесно да го купи и да го манипулира, да му каже: „Слушай, пич, аз знам, че ти си лихвар, ако не ми изкараш 200 гласа, ще те вкарам в затвора. Колко пари искаш?“.“

Ясен Лазаров от ИРПС също потвърждава съществуването на описания механизъм на вербуване на криминални елементи от страна на държавата. „Големият проблем е, че когато влизаш в сделка с такива хора, на теб това ти става контингентът, с който можеш да работиш. И правейки го по-икономически независим този контингент, той в един момент започва да си търси чисто политическа реализация. В един момент той става единствен представител на общността там,“ обяснява Лазаров.

когато влизаш в сделка и правиш по-икономически независим този криминален контингент, той в един момент започва да си търси чисто политическа реализация и става единствен представител на общността.

Но когато престъпниците се превърнат в говорители на общността и легитимни партньори на властта, необходимостта от образование или борбата с корупцията минават на заден план. Защото хората усещат, че вече малко зависи от тях: и да си продадат, и да не си продадат гласовете, резултатите от вота вероятно ще бъдат фалшифицирани, обяснява Николай Кирилов. И се пита иронично, защо при това положение хората да откажат 50те лева, които им предлагат за вота им?

Кирилов припомня, как на изборите през 2009 година с фондация „Рома-Лом“ установили незакономерно висока избирателна активност в една от секциите: 700 гласа за 700 минути, без нито една недействителна бюлетина. След сравняване с избирателните списъци, открили имената на 40 човека, които в изборния ден били в Италия. Подали жалба, но… „нищо не се направи“ – разказва  Кирилов. „Е, как нищо: 5000 лева глоби.“, поправя го Любомир Димитров. Вместо поощрение, в един от дните непосредствено след подадения сигнал, в рамките на 15 минути фондацията получила две глоби за по 2500 лева: за слабо светещи крушки и за неработещи контакти. Двамата събеседници отказват да повярват, че това е просто съвпадение.

*** 
Фейсбук страницата на „Евромегдан“ ще можете да проследите оттук:
В социалната мрежа можете да откриете „Отворен парламент“ оттук:
Може да следвате „Отворен парламент“ и в