Според Конституцията на Република България следните лица и институции могат да се обръщат с искания към Конституционния съд – най-малко една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Конституционният съд на България не може да бъде сезиран от граждани и юридически лица в случаите, когато са засегнати техни права. Такава възможност, обаче от 2006 г. има омбудсманът, с цел да се установи налична ли е противоконституционност на закони, с които биха се нарушили гражданските права и свободи.

Как омбудсманът изпълнява това свое конституционно правомощие? Каква е неговата активност и ефективност ?

Справка в информационната система на Конституционния съд показва, че през 2013 г. и 2014 г., Конституционният съд на Република България е образувал общо тридесет и пет дела. От тях седем дела са образувани по искания на обмудсмана на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията. По този начин омбудсманът се нарежда на второ място по активност сред лицата и институциите, които имат право да сезират Конституционния съд. Той е изпреварен единствено от народните представители, по чиито искания са образувани седемнадесет дела. Следва да се отбележи обаче, че част от исканията на депутатите са свързани с конюнктурните политически битки, както и са по въпроси, свързани със законността на проведени избори, а също с назначения и уволнения на висши длъжностни лица в държавата.

Това дава основание да се направи извод, че омбудсманът на Република България най-активно използва даденото му от Конституцията правомощие да сезира Конституционния съд по въпроси, свързани с установяване на противоконституционност на закони, с които се нарушават права и свободи на гражданите.

От образуваните седем дела за 2013 г. и 2014 г. по искане на омбудсмана, две са приключили като Конституционният съд е обявил за противоконституционни атакуваните законови текстове. В три от случаите, исканията са отхвърлени. Едно от исканията е отклонено и по едно от исканията, Конституционният съд не се е произнесъл все още с решение. Справката е както следва:

• к.д. № 4/2013 г. – срещу забраната за напускане на страната на чужденци, предвидена в Закона за чужденците в Република България. Искането е отклонено.

• к.д. № 5/2013 г. – срещу начина на уведомяване на гражданите при отчуждаване на имоти; срущу отчуждаването на имоти преди съдът да се е произнесъл и съдебното решение по отношение на размера на обезщетението да е влязло в сила; срещу възможността на инвеститора да влезе във владение и да започне строителство в имота, преди да е влязъл в сила актът за отчуждаване. Искането на омбудсмана е уважено.

• к.д. № 7/2013 г. – срещу дискриминацията, която се създава с думата „жив” в някои разпоредби от Закона за семейните помощи за деца. Искането е отхвърлено.

• к.д. № 8/2013 г. – срещу чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно който при авансово изплащане на дохода от лихви по депозитни сметки в търговски банки, се счита за придобит на датата на падежа на депозита, или на датата на предсрочното му прекратяване. Искането е отхвърлено.

• к.д. № 11/2013 г. – срещу изискването държавата да събира няколко пъти такса за извършването на една и съща услуга на гражданите – чл. 28, ал. 5 от Закона за лова и опазването на дивеча. Искането на омбудсмана е уважено.

• к.д. № 8/2014 г. – срещу изискването за съхраняване на трафични данни и тяхното използване /разпоредби от Закона за електронните съобщения/. Искането на омбудсмана е допуснато за разглеждане по същество, все още няма решение.

• к.д. № 10/2014 г. – срещу ограничаване на правата на лицата, поставени под запрещение /разпоредби от Закона за лицата и семейството/. Искането на омбудсмана е отхвърлено.

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}