За първи път в историята на България, Народното събрание ще разглежда проект на Закон за защита при свръхзадълженост на физическите лица. Проектът е уникален за България, защото у нас, както и в Европа и в света, обичайно се регламентират отношенията, свързани със защита при несъстоятелност на юридически лица – търговци. Приемането на законопроекта ще ни доближи до водещите европейски стандарти и ще ни приравни в това отношение с държави като Германия и Франция.

Законопроектът е внесен от петима народни представители от ПГ на АБВ. Въпреки, че АБВ имат свой вицепремиер, който отговаря за ресор – социална политика, формацията на президента Първанов е възприела подхода да внесе текста чрез свои народни представители, а не като законопроект на правителството, иницииран от вицепремиера Калфин. Това е индикация, че на документа се гледа преди всичко като на пропаганден материал и много по-малко като на регламент, който ще се приеме в пленарна зала и реално ще регулира определени обществени отношения.

Вероятно опорните точки в този проект на закон ще се използват в битките с БСП и нова бъдеща лява алтернатива от типа „Българска Сириза”, за самоидентификация на АБВ и за утвърждаването й в лявото политическо пространство.

Пропаганден материал или не, законопроектът си струва да бъде разгледан, защото за първи път в парламентарната ни история се прави опит да се регламентират обществени отношения в тази свръхчуствителна област.

Казано накратко целта на закона е да се опростят дълговете на онези „свръхзадължени” граждани, които в резултат на обективни и субективни обстоятелства – свиване на пазара на труда, влошаване на условията за малкия и среден бизнес, както и на чисто житейски неблагополучия, не могат да плащат своите дългове.

Става въпрос за онези българи, които са изпаднали в бедствено положение като „вечни длъжници” – състояние, което ги прави „безполезни за обществото и за стопанството в частност”.

На тези хора, според вносителите на законопроекта трябва да се даде втори шанс по-известен на Запад като fresh start, като им се погасят задълженията и те се върнат към нормалния живот.

Каква е числеността на тези хора и към какви социални групи те принадлежат, депутатите не посочват в мотивите към законопроекта.

Законопроектът регламентира механизма, по който свръхзадължените лица могат да погасят своите задължения и да започнат живота си на „чисто”. Този механизъм е следният:

Длъжникът подава молба до районния съд за поставяне под защита. Към молбата се прилага декларация, в която подробно се описват всички притежавани от длъжника движими и недвижими имущества, получените доходи през последните три години, както и пълната информация за кредиторите на длъжника, за неговите несеквестируеми вещи и доходи и др.

Съдът разглежда молбата и се произнася с решение в едноседмичен срок. С решението, районният съд обявява свръхзадълженост на длъжника и го поставя под защита. Защитата, освен всичко друго означава, че кредиторите не могат да притесняват длъжника посредством устни съобщения и покани, призоваващи го към плащане на дълговете, чрез обаждания и съобщения по телефона, писма или други действия.

Съдът може да издаде заповед, с която да се забрани на кредитора да общува с длъжника и да го доближава, както и да му забрани други конкретни действия.

Решението на съда за защита се изпраща за вписване в „особен регистър” като от деня на вписването, всички задължения на длъжника стават изискуеми и най-важното – спира се начисляването на лихви и неустойки върху задълженията на длъжника. Към съда се разкрива сметка, в която длъжникът внася паричните суми, надвишаващи неговите несеквестируеми доходи. Тези парични средства служат за удовлетворение на кредиторите, разбира се, ако в сметката въобще постъпят някакви суми.

Правата на кредиторите са добре гарантирани в проекта на закон. Те няма да загубят почти нищо, особено ако са гарантирали вземанията си с ипотека или залог. Всички те запазват обезпеченията си. Кредиторът може да Ви вземе апартамента, дори да сте поставени под съдебна защита, дори това да е единственото Ви жилище, стига то да е ипотекирано по съответния ред. Единственото засягане на правата на кредиторите е предвиждането на закона, да се спре начисляването на лихви и неустойки /освен за обезпечените с ипотека или залог/.

Законопроектът предвижда налагането на своеобразна „карантина” за лицата, потърсили защита. Лице, което е получило закрила няма да има право за срок от 10 години от обявяване на решението за защита да участва в учредяването на търговски дружества; да бъде избирано в техните ръководни тела, както и да бъде избирано в ръководните органи на кооперации и организации с нестопанска цел.

В мотивите към законопроекта липсва оценка за въздействието – как евентуалното прилагане на закона ще се отрази на икономиката? Как ще се отрази, например на условията по кредитите и на размера на лихвите по тях?

С пълния текст на законопроекта, както и с мотивите към него може да се запознаете тук.

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}