Дойде ли време да преосмислим партийното субсидиране?

Кредитите на депутатите от 43-то Народно събрание
12.02.2015
В Народното събрание е депозиран уникален проект на закон
18.02.2015

Дойде ли време да преосмислим партийното субсидиране?

На официалния сайт на Парламента е публикуван проект на Закон за допълнение на Закона за политическите партии с вносител депутатът – Велизар Енчев.

Проектозаконът се състои от един единствен параграф, който гласи „В чл. 27, ал. 1 накрая се добавя „но не повече от 5 лева.”

По този начин разпоредбата от Закона за политическите партии трябва да придобие следния вид:

„Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България, в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия, определена ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, но не повече от 5 лева.”

Очевидно е, че народният представител желае да се сложи „таван” на държавната субсидия на политическите партии.

Мотивите за това са следните:

В момента политическите партии, спечелили над 1 % на последните парламентарни избори получават по 11 лева за всеки действителен глас. Така е решил Парламентът с приемането на чл. 63 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. По този начин десетте политически партии, преминали бариерата от 1 % ще получат от държавата в следващите четири години /ако няма извънредни парламентарни избори/, според изборния си резултат различни суми.

  • Най-много ще получи политическа партия ГЕРБ с изборен резултат от 32, 662 % – сума в размер на 48 583 000 лева.
  • Най-малко ще получи формацията на Стетльо Витков „Глас народен” с изборен резултат 1, 137 % – сума в размер на 1 690 000 лева.

Велизар Енчев не е изчислил общата сума на държавната субсидия за 4 години, която ще получат 10-те политически партии и коалиции, в случай, че няма предсрочни избори и сумата от 11 лева на глас се запази. Не е трудно да се изчисли, че тя е в размер на 142 426 000 лева, или по 35 606 500 лева на година. Очевидно е, че държавната субсидия за политическите партии е огромна и, че, ако бъде силно редуцирана, със спестените средства може да се решат редица социални проблеми. Според Велизар Енчев, субсидията от 11 лева на глас е „финансово необоснована и морално укорима.”

Тя противоречи на практиката в Европейския съюз, като се отбелязва и фактът, че България е най-бедната страна в общността. Според народния представител, средният размер на партийната субсидия е 3,5 евро на глас. Енчев изнася данни, че партийната субсидия в Македония е около един лев – т.е. 11 пъти по-ниска от българската. Много по-ниски са и партийните субсидии в Германия, Гърция и Италия. Ето защо според депутата намаляването на партийната субсидия „ще ни доближи до европейския модел за субсидиране на политическите партии и е акт на социална солидарност”.



Законодателната инициатива на Велизар Енчев едва ли ще се увенчае с успех. Дори и да достигне до пленарна зала, законопроектът едва ли ще бъде подкрепен от политическите партии и коалиции. Въпреки това, обаче той е добър повод да се започне разговор, освен за размера на държавната субсидия за политическите партии, така и въобще за нейния смисъл.

Няма никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че колкото по-щедра е държавната субсидия за политическите партии, толкова те ще са по-независими, напротив – през изминалата 2014 година, размерът на държавната субсидия беше още по-голям /12 лева/, а имиджът на партиите като на независими политически субекти съвсем помръкна. В медийния език доминираха понятия като „олигархия”, „кукловоди”, „задкулисие”, „моделът Кой” и т.н.

Обвързването на размера на партийното финансиране само с броя на получените действителни гласове е вредно, както за обществото, така и за политическите партии.

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за политическите партии, партиите изразходват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи по провеждане на мероприятия и за „други, присъщи за дейността на партията разходи”. Въпросът кои са присъщите за дейността на партиите разходи не е изяснен в законодателството. Не е ясно и кои са дейностите, присъщи на партията, освен явяването на избори и упражняването на държавната власт. Но дори и да приемем твърдението, че политическите партии имат само една единствена дейност, която ги отличава от другите сдружения на гражданите, а именно – да се явяват на избори и да управляват държавата, основателно е очакването на гражданите, че партиите ще правят подходящ кадрови подбор и ще ни управляват най-добре. За да се случва това, обаче е необходимо партиите да организират обучение на своите кадри, да анализират постоянно провежданите от държавата публични политики, както и да създават нови, алтернативни публични политики, с които да привличат доверието на избирателя, и които да изпълняват, ако дойдат на власт. С други думи, освен с явяване на избори, партиите трябва да се занимават с обучителна и аналитично-научна дейност, т.е. да поддържат обучителни и аналитично-научни центрове. Ето защо размерът на държавната субсидия не трябва да се определя „на калпак”, както е в момента /левове за получен действителен глас/, а трябва да се обвърже с резултатите от тази обучителна и аналитично-научна дейност. По този начин партиите ще бъдат принудени да осигуряват поне минимален стандарт на качество на управлението.

Съществуващият модел на партийно субсидиране води и до появата на своеобразна „партийна ленност”. Политическите партии се активизират само по време на изборни кампании, тогава те са готови на всякакви коалиции, само и само да преминат заветната бариера. Така партиите нямат мотивация да развиват постоянна и систематична дейност в периода между изборите, дейност, чрез която да се привличат нови избиратели. Много по-ефективно се оказва преди изборите да се купуват гласове. Инвестицията в купуването на гласове е изключително атрактивна – влагаш определена сума /най-често „мръсни” пари/, за да получиш много по-голяма сума вече „чисти” пари от държавата. И така до следващите избори, когато трябва да се „напънеш”  отново. Ето защо може да се твърди, че между установения модел на партийно субсидиране, мръсните пари и купуването на гласове съществува пряка връзка.

Проблематичен е и въпросът с отчитането на партийните субсидии. По закон политическите партии са длъжни да изготвят финансов отчет за предходната календарна година, който да внасят в Сметната палата. Съществуват и специални правила, по които се отчита всяка изборна кампания. От своя страна, Сметната палата е длъжна да извършва одит за съответствие с изискванията на Закона за политическите партии и на Закона за счетоводството на приходите, разходите и управлението на предоставеното имущество на политическите партии.

Според законодателството внасянето на редовни отчети в Сметната палата е едно от условията да бъдеш въобще допуснат до участие в избори. Самите финансови отчети обаче не дават достатъчно яснота за приходите и особено за разходите на политическите партии.

Те отговарят като форма на изискванията на Закона за счетоводството, но не дават информация за конкретен разход, например – от финансовия отчет на партията не може да разберем по какъв начин е отчетен или дали въобще е отчетен разходът за почивка на партийния лидер в чужбина, за наемането на луксозен хотел в Париж, или за заплащане на скъпо шампанско. От финансовите отчети на отделните партии няма да разберем и дали тези екстри са платени със средства от държавната субсидия или са собствени средства на партията, например – членски внос. Законът за политическите партии не прави и не изисква да се прави подобна разлика при отчитане на партийното финансиране.

Не е налице, или поне не е публично оповестяван случай на нарушение при разходването на финансови средства от страна на политическа партия. Не са публично известни и случаи на наложени санкции от страна на Сметната палата.

Казано формално – всичко е нормално, казано нормално – всичко е формално.

Възниква и въпросът дали Сметната палата да е органът, който да контролира партийното финансиране, това нейна присъща дейност ли е. Има ли капацитета Сметната палата да осъществява контрол върху партийното финансиране при положение, че тя е затрупана с друга работа. Може ли ефективно да контролираш хората, от които зависи твоето назначение и уволнение. Известно е, че ръководството на Сметната палата се избира от Парламента, а Парламентът е просто функция на политическите партии и коалиции. Дали не е необходимо да се създаде нов орган за контрол на финансирането на политическите партии, който да е независим от тях? Дойде ли време да преосмислим партийното субсидиране?

    Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.