3.7%. Това е разликата между БСП и ДПС в последното предизборно проучване на Алфа Рисърч. Тези данни поставят ДПС почти на една статистическа грешка разстояние от второ място на парламентарните избори.

В публичното пространство традиционно се посочват три фактора за силно представяне на ДПС на изборите: “ниска избирателна активност”, “мобилизиран твърд малцинствен вот” и “гласове от секциите в република Турция” – трите стожера на предизборнита полемика. Свикнали сме им. Приемаме ги за даденост.

Дали обаче заявката на ДПС едва ли не за втора сила в българския политически живот се обяснява толкова лесно? Как партията успява да задържи нивото на подкрепа през всичките проблеми и кризи от 1990 година насам, въпреки честото си участие не само в управлението, но и в много от скандалите? Дали става въпрос за далновидна защита на интересите на електората, или пък за ефективност на предизборно красноречие – дарба, с която са известни и Ахмед Доган, и Лютви Местан, а най-вече Делян Пеевски?

Тук ще изложим няколко любопитни числа от изборната история на Движението, които могат да поставят заявката за толкова силно представяне на партията в перспектива.

Число 1: На евроизборите 67% от вота за ДПС за страната идва от секции, където ДПС печели над 50% от бюлетините. В България това са 1623 секции. Най-голямата партия, ГЕРБ, има 581 такива секции, събиращи само 9% от нейния общ резултат.

Число 2: Спрямо парламентарните избори 2013, през 2014 ДПС губи 50 хиляди гласа от чужбина, най-вероятно от Турция, поради условието за 6-месечно пребиваване на територията на ЕС. Въпреки това, общият резултат е само с 14 хиляди гласа по-малко от 2013. Следователно ДПС отбелязва ръст от 36 хиляди гласа (близо 10%) в страната. Това е на фона на загуба на 400 хиляди гласа от ГЕРБ и на 500 хиляди гласа от БСП.

Число 3: 86% от секциите, в които ДПС има над 80% (848 на брой), са в 9-те МИР-а на североизточна и южна България с концентрация на българи от турски етнически произход: Благоевград, Бургас, Кърджали, Пазарджик, Разград, Силистра, Търговище, Хасково, Шумен.

Число 4: 70% от вота на ДПС идва от тези 9 традиционни МИР-а. Изненадващо, 78% от електоралния прираст на ДПС спрямо 2013 идва от секции в другите 17 МИР-а, места с много по-ниска концентрация на турско етническо малцинство.

Инфографика 5 показва карта на разпределението на секциите, където ДПС печели над 50% дял от вота (при посочване с курсора се виждат резултатите в секцията и нарастването на Евроизборите 2014 спрямо парламентарните през 2013 г.). Цветовете на секциите представляват абсолютната разлика в бройката гласове за ДПС спрямо парламентарните избори 2013 година. Светлата страна на спектъра показва загуба на вот, а по-тъмните цветове индикират секции, където ДПС печели нови гласове. Вижда се ясно концентрацията на секции със много силни резултати за ДПС в традиционните региони с турско малцинство, но тези региони са и по-светли на цвят, индикирайки загуба на гласове. Най-много напредък за ДПС се забелязва в северозападна България, Благоевградски и Варненски МИР.

Число 5: За всички 8 парламентарни избори от 1989 година насам, средният вот за ДПС е 401 хиляди гласа. С едно изключение резултатът се движи в относително тясна рамка около средното – от 368 до 467 хиляди. Единствено през 2009, ДПС постига фантастичните 610 хиляди гласа – 150% от обичайното. От допълнителните 200 хиляди, само 50 хиляди идват от увеличен чуждестранен вот.

Число 6: 85% от разликата между фантастичната за ДПС 2009 и евровота 2014 е в отлив на гласове от традиционно силните за ДПС девет МИР-а и чуждестранни секции. Това означава, че в останалата част от страната ДПС остава на близки на 2009 нетрадиционно добри позиции. Дори се наблюдава засилване спрямо 2013 в много райони на Централна и Северозападна България.

Число 7: В смятаното за крепост на ДПС Кърджали, гласовете за партията са едва 49% от турското население, докато в Монтана вотът за партията е 50 пъти по-голям от броя на местните български турци.

На какви мисли навеждат тези интересни числа?

Явно идеята за бетонирания твърд етнически електорат на партията не е толкова солидна, колкото изглежда. Водещи фигури като Делян Пеевски, Йордан Цонев, Христо Бисеров и други етнически българи започват да изменят лика на партията от етнически към корпоративен, контролиращ електората чрез огромни икономически ресурси. Същевременно, малцинственият вот остава от огромна важност за целите на партията. Докато ромският вот все още се разпределя между всички играчи, ДПС се вижда като монополист сред българските турци. Излиза въпросът, какво може да им предложи, освен традиционната “защита” от изкуствената заплаха от нов Възродителен процес. Като че ли само това вече не е достатъчно.

Противопоставянето на българи и турци е всъщност база и емоционален център на пост-социалистическия политически модел в България. И докато действията на българите не са особено податливи на подтици към екстремизъм, политическото им поведение явно е. Точно това е бензиностанцията, наляла гориво в огъня на Атака и реципрочно на ДПС.

От данните изглежда, че може би българските турци започват да се уморяват от тази лъжа. Това е много важно, защото докато за българите Атака е вече затихващ феномен, ДПС все още остава доминиращ еднопартиен хегемон в политическия живот на малцинството. Най-лошото възможно нещо за ДПС е подаване на ръка от българите към българските турци. Идеята “нека заедно си направим държавата хубава” е анатема за политиците и бизнесмени, извлекли огромни ресурси върху гърба на страховете на хората едни от други.

Може би именно затова Николай Бареков, сподвижникът на Делян Пеевски, сега устройва медийни “шоута” по границата с Турция. Неговият престъпен спектакъл е не просто популистко домогване до властта на човек, непригоден за нея, но и опит да се максимизира резултатът на ДПС на тези избори като се сплашат българските турци.

В тази връзка, един последен любопитен статистически факт. През месеца на изборите 2013 година – май – се наблюдава спад на преминалите границата с Турция български граждани спрямо предишната (неизборна) година от 30 хиляди души. А за целия месец юни 2009 (около датата на рекордните за ДПС избори) преминават 112 хиляди – число, идентично с туристическия поток за юни месец във всяка от годините 2008, 2010, 2011 и 2012 г. Явно автобуси с гласоподаватели пристигащи от или завръщащи се към южната съседка не е имало, няма и да има.

Историческите данни капват доза съмнение в две от общоприетите обяснения за силата на ДПС – твърдостта на твърдия електорат и “традиционните” около 90 хиляди гласа от Турция (резултат, постиган само през странната 2009 – 87 826 гласа).

Остава третият фактор – ниската избирателна активност.

Обикновените хора, българи и български турци, трябва да осъзнаем, че само заедно можем се измъкнем от хитро устроения от политическите играчи капан, в който и едните и другите неуспешно се мъчим да видим някакво бъдеще за себе си и децата си. Но първо, каквото и да правите, гласувайте.

*Данните използвани за изследването и създаването на инфографиките са на Централната избирателна комисия и Националния статистически институт.

Открийте ни във
Може да следвате „Отворен парламент“ и в