Два дни преди поредните избори, е жизнено важно да се опитаме да разберем поне частично какво се случва в този един специален ден от годината, който изглежда предопределя събитията и броженията в държавата не само през другите 364 дни, а и с години напред.

Идеята

12 май 2013. Гледката е до болка позната – съмнителни брокери, облечени в анцузи, с телефон в едната ръка и с тетрадка в другата, обикалят училищни дворове в изборния ден и бдят над изсипването на гласоподаватели от микробуси като стриди на килограм. Въпреки това доказването и наказването на престъплението “купуване и продаване на гласове” си остава почти невъзможно.

Все пак днес, 2 дни преди поредните избори, е жизнено важно да се опитаме да разберем поне частично какво се случва в този един специален ден от годината, който изглежда предопределя събитията и броженията в държавата не само през другите 364 дни, а и с години напред.

За изненада, намираме помощ не другаде, а в сайта на ЦИК, където удобно са качени, в лесен за дешифриране формат, години изборни резултати на секционно ниво – десетки числа, описващи всяка секция в детайл. Не само гласовете за партиите, но и всякакви други интересни факти за въодушевения цифрохолик. Колко са невалидните бюлетини в Секция 59 в Кюстендил, колко избиратели са били вписани в община Гулянци, колко секции в България имат 100% избирателна активност – все интересни въпроси, които разказват някаква малка местна драма.

Започваме проект за цялостно разследване на тези данни и историите, които те разказват. Целта ни е да ги покажем чрез ясни инфографики, които да представят нагледно и атрактивно променливите, техните зависимости и проблемите, които загатват.

Първи поглед в матрицата

В България на последните няколко избора има около 11 хиляди секции. От тях 9 хиляди имат повече от 250 души в избирателния списък. През 2013 г., само в 30 от тези секции (0.3%) сборът от процентите на непредставените в парламента 41 партии е по-висок от 50%.

Логично може да се предположи, че победители в тези секции ще са измежду почти успелите да преминат 4%-та бариера – НФСБ, ДБГ иили ДСБ.

Изненадващо, нито една от тези партии не фигурира в този списък. Вместо това лъвският пай от антисистемните секции се оказва в графата на ПП “Лидер” – 23 от 30. Другите са разделени между ВМРО (3) и Коалиция “Център – Свобода и Достойнство” (4).

Какво може да обясни тази доминация на ПП “Лидер”, която за цялата страна има само 1.736%? Нека погледнем картата.

Вижда се, че техните успехи са концентрирани в малко на брой точки. Бобов Дол, Кюстендилско; Айтос, Бургаско; Видин; няколко Монтански села; Перник; община Самоков и Гълъбово, Старозагорско.

При положение, че повечето секции в страната показват едноцифрен брой гласове за ПП “Лидер”, нещо доста интересно трябва да се е случвало в тези населени места, за да може партията да печели трицифрен брой гласове в няколко концентрирани съседни секции.

Може би отговорът се крие в репортажа на НОВА Телевизия от тази седмица, където със скрита камера се показа инструктаж към миньорите от мина Бобов Дол да гласуват с една определена бюлетина, широко обсъждана като номер 15 – БСП.

Дали това има логика? Нека погледнем имената зад ПП Лидер. Бърза справка посочва, че след основаването си, партията е имала за заместник председател доц. Мария Пиргова – майка на кандидатката от листата на БСП под номер пет – Достена Лаверн.

На базата на тази информация, можем да издигнем хипотезата, че тези 23 секции, доминирани от ПП Лидер през 2013 и 2009,  могат да се обърнат на 25-ти май в полза на БСП, предстои да видим дали много от тях с преференция за г-жа Лаверн.

Дали това е контролиран вот, оставяме на читателя да прецени.

Тука има, тука няма

Като още едно предястие от апетитното съкровище от числа, предоставено от ЦИК, нека погледнем разликите в резултатите на ГЕРБ и БСП от 2009 до 2013.

Следващата графика представя с хистограма, разпределението на промените в процентите спечелени от двете партии в отделни секции. Средно, резултатът за ГЕРБ е спаднал с 9%, докато този на БСП се е покачил с 8%. Девиацията е 11% за ГЕРБ и 9% за БСП.

Какво неочаквано има тук? Наистина след относително непопулярното управление на Бойко Борисов, този резултат е почти самоочевиден. Но нека се поровим още малко.

Нека вземем секциите, в които ГЕРБ губи повече от 1.5 стандартна девиация (-25%). Те са общо 477. В 46 от тях, БСП добавя над 25% към своя резултат. Картата ни дава интересен контекст.

Отново виждаме концентрации на секции в знакови географски райони. Град Кюстендил – дом на Секция 59 и избирателен район на г-жа Мая Манолова; град Етрополе – дом на низвергнатия бивш депутат от ГЕРБ Емил Димитров (сега член на БАСТА); секции в две ромски махали в София и, разбира се, град Белене – място, тръпнещо в очакване на големия проект-любимец на БСП – АЕЦ Белене.

Данните разкриват и някои по-незабелижими детайли. Например в Кюстендил, промяната в процентите идва не заради отлив на гласове от ГЕРБ, а заради прилив от нови гласоподаватели на БСП. Това се случва в атмосфера на рекордно ниска избирателна активност.

Отново оставяме на читателя да си прави сам извод какво се крие зад тези числа, докато очаква нашия нов проект “Изборни данни – ключ от тъмната стая”.

Открийте ни във
Може да следвате "Отворен парламент" и в