Осигуряват ли новите изборни правила по-добра връзка между българската партийно-политическа система и гражданите? На фона на силно политизирания дебат около този въпрос, екипът ни потърси мнението на експертите Стоил Стоилов и Велко Милоев. Първият от тях – Стоил Стоилов, бе един от участниците в Обществения съвет, който подпомагаше работата на Временната комисия по изработване на нов Изборен кодекс (ВКИК). Той, както и Велко Милоев  имат дългогодишен опит като наблюдатели на избори от мисии на Европейския съюз и други международни организации.

На 21 февруари, след  продължилата повече от половин година работа на парламента по изработването на нов Изборен кодекс, изготвеният законопроект бе приет в пленарна зала. Седмица по-късно президентът Росен Плевнелиев наложи вето над приетия закон, което бе отхвърлено от Народното събрание и на практика от 04.03.2014г. правилата за предстоящите избори са ясни.

Осигуряват ли обаче те по-добрата връзка между българската партийно-политическа система и гражданите?

На фона на силно политизирания дебат около този въпрос, екипът ни потърси мнението на експертите Стоил Стоилов и Велко Милоев, които наблюдаваха последните избори заедно с Института за развитие на публичната среда. Първият от тях – Стоил Стоилов, бе един от участниците в Гражданския съвет, който подпомагаше работата на Временната комисия по изработване на нов Изборен кодекс (ВКИК). Той, както и Велко Милоев  имат дългогодишен опит като наблюдатели на избори от мисии на Европейския съюз и други международни организации.

1 – Какво попитахме Стоил

2 – Какво попитахме Велко

* * *

Какво попитахме Стоил:

Каква е оценката Ви за участието на Обществения съвет към ВКИК? Ефективно ли бе то от гледна точка на новите промени в кодекса и вашите виждания за това, как трябваше да бъдат организирани изборите?

Стоил:    Вече имах възможност да кажа, че процесът на обсъждане на този ИК беше максимално открит и прозрачен. Само който не е умрял не се е изказал и не е давал предложения.  Общественият съвет беше форма да се обсъждат предложенията в по-малък формат за разлика от публичните обсъждания. В ОС бяха представители на НПО-та, на институции (ГРАО, Сметна палата, СЕМ, БНТ) и независими експерти като проф. Константинов, проф. Димитров, г-н Анчев, моя милост и др.

Аз наистина съжалявам, че един кръг организации със стойностни експерти бойкотира съвета, но ви уверявам, че там се чуха и голяма част от исканията на протестите. Вижте стенограмите. Същевременно трябва да се има предвид, че исканията на ОС, даже и тези, приети с гласуване, се ползват само за сведение на депутатите от ВКИК. Особено на финала на процеса приемането на текстовете във ВКИК не даде възможност за предварително обсъждане и формиране на становища на ОС. Членовете имат и др. работа и не беше реалистично всяка буква от ИК да минава през ОС. Лично моите виждания не бяха удовлетворени в достатъчна степен. Но ви уверявам, че за всяко от тях съм се борил с позволените от формата средства. Кой какво е говорил е в стенограмите. Писаното слово остава.

Една от позициите, по които общественият съвет се обедини, бе изискването за задължителна преференция. Комисията не я прие, а в пленарна зала на практика бяха въведени и нови бариери пред този механизъм, при провеждане на местни и национални избори. Каква е крайната Ви оценка за промените в тази насока и като цяло за дебата по отношение на преференциите?

Стоил: Тук ще бъда малко по-краен. Да се очаква от парламент, който е избран от твърди партийни листи и с привилегии за двойно номиниране на партийните принцове, сам да приеме кардинални промени е нереалистично. Все едно да местите гробище и да се надявате на съдействие отвътре. Искането, и то е  гласувано в ОС, да се приеме задължителна преференция, дойде на депутатите от ВКИК твърде много. И това, подчертавам, се отнася за представителите на всички парламентарни групи без изключение. Оттук се започна бавно свличане надолу – остана 5% и 7% бариера. И логично за парламентарните и местните избори  беше поискано и мина тълкуването, че и отбелязалите преференция, и гласувалите само за партия всъщност са направили еднотипен избор. Следователно ако в една листа има 100% преференции, то редно е непоисканите преференции да отидат служебно за водача на листата.  С това на практика възможността за преподреждане на листата значително се затрудни, но е възможна.  Ако кандидатите от втория до последния съберат много преференции, за водача ще останат малко на брой от гласовете без преференции. И ако някой от втория нататък е събрал повече от водача и те са повече от 7%, то този кандидат може да стане водач. Даже може повече от един кандидат да измести водача, сложен от партийното началство. Ясно е, че партиите не са луди да сложат куци коне за водачи на листите. Напротив – много от водачите на листи ще са лица с качества, доказани и вече наложени от медиите. Ясно е, че партиите ще мачкат електората си да не пипа листите и да забрави за преференциите. Или да маркира преференция само за водача. Но нали затова са медиите, интернет и собствените ни глави – да направим своя избор и да си носим последствията. Да накараме и другите да направят избор. Аз лично ще накажа с преференцията си партийните принцове и принцеси,ако в моя район има издигнати в повече от един избирателен район. Това е тежка подмяна на избора при преференциалното гласуване!

Възниква и въпросът – като си избере избраният водач на листа на кой от двата многомандатни района (МИР) ще е депутат, при кога отиват служебните преференции, които са му дадени във втория район, в който е бил кандидат? Ще ги наследи ли вторият в листата или ще изгорят, а вторият ще се надбягва със собствените си преференции, ако ги има? Аз нямам отговор засега на този въпрос.

Ясно е едно – че партиите със зъби и нокти пазят привилегията на партийните централи да формират народното представителство чрез инженерство по кандидатските листи и недопускане на намеса.

Искам само да ви напомня, че има изборни техники, при които избирателят има не една преференция, а няколко – колкото са мандатите в съответния МИР. И ако иска може да направи своя листа в рамките на избраната партия като си подреди кандидатите по свое желание.

Каква е Вашата лична оценка за приетия Изборен кодекс? Ход напред или назад се оказа той за връзката между партии и граждани?

Стоил: Каквото и да кажа сега, то вече беше казано под една или друга форма. Стъпка напред, крачка напред… Първият проблем за мен е отказът на народното представителство да защити избирателните права на гражданите чрез някаква форма на активна регистрация и изборен регистър. Предложих да се стъпи на минали избори – не се прие, някой предложи да се стъпи на бъдещи избори – и това не се е приело. Това е недопустимо за мен. На всичко отгоре избирателните списъци са отворени за дописване и в изборния ден. Това не формира доверие в процеса. Сега се говори за ред в адресната регистрация, и като следствие се очаква ред в бъдещите избирателни списъци. Като започне този процес, обаче,  ще се вдигне вой до небесата за полицейщина. Трябва да се разбере, че гражданските, адресните, граничните, данъчните и др.  регистри могат да са само един от източниците на избирателния списък, но те не са  регистър на хора, които са декларирали, че ще се възползват от правата си. Не може по основно гражданско право обществото да няма доверие в процеса на прилагането му. Това е многогодишен срам.

Вторият проблем е, че не беше формиран район „Чужбина“. С това българите зад граница са поставени в ограничителен режим и не могат да упражнят пълноценно правото си на избор. Този вот обаче произвежда мандати и те са чисто партийни. При структурата на външния електорат и липсата на дистанционно гласуване се реализира монолитен етнически вот. Време е да се мисли за въвеждане на критерии, които да уреждат по-детайлно избирателните права на външния електорат. Формалният критерий за гражданство не е достатъчен, за да се реализира връзката между приноса и последствията от избора, които всъщност реализират трайната свързаност на гласоподавателя с правната територия на България.

И накрая нещо важно за бюлетината.

След Костинброд стана невъзможно да си затваряме очите. Номерираните бюлетини са безспорен плюс за процеса.  Не познавам техниката с номериране на контролен талон и откъсването му след маркиране от гласоподавателя и няма да я коментирам. Ясно е, че ще се насажда страх от разкриване на гласа. Но такъв се насаждаше и без номера на бюлетината. Нали това е една от причините СИК са формирани с номинации от партиите.

Истината за мен е, че бюлетината е крачка напред. Тя не е нито косовска, нито багдадска, нито е судоку.  Категорично не приемам, че това е сложна бюлетина. На практика това е същата бюлетина, която беше и досега – партии с номера, които са подредени една под друга. Като свърши листа могат да се подредят в две или повече колони. Въпрос на технология. Ако има 100 партии как да се разположат? На 2 метра, на 3 метра? Единствената новост е, че някъде на бюлетината ще има поле с квадратчета с номера от 1 до два пъти броя на мандатите за съответния МИР. При 14 мандата – от 1 до 28, при 4 мандата – от 1 до 8.  След като избирателят маркира любимата си партия, точно както и досега, той ще може да маркира и едно квадратче от тези номера. Този номер ще отговаря на един кандидат от партийната листа, така, както е регистрирана от вече избраната партия. Просто няма да са изписани трите имена на кандидата, а номер. Така избирателят ще избере любимия си кандидат от вече избраната любима партия. Ако иска и ако не го е страх от партийния вожд, разбира се. Няма проблем избирателят да си запише номера на партията и номера на кандидата на едно листче или на ръката, ако чак толкова се притеснява да не ги забрави или да не се обърка. Не мога да приема, че в пустинята Нубия бедуините могат да направят осем избора в една процедура с 4 мажоритарни и 4 пропорционални интегрални бюлетини, а в европейска България  баба Гицка ще се шашне от една бюлетина с две хиксчета или две чавки. В Южен Судан направиха 12 избора в един процес. Не ни ли е срам да се вайкаме?

Какво попитахме Велко:

На 25 май тази година в страната ни ще се проведат изборите за Европейски парламент. С какво ще бъдат те по-различни от изборите, които провеждахме досега?

Велко: Вече години политическите сили с решаващо влияние върху законодателството имитират  чуваемост към публичния копнеж за „мажоритарен  елемент”. Но идат избори, в които шансовете на суверена да обърка партийните сметки и коалиционните договорки изглеждат реални. Общественият натиск направи така, че в новия Изборен кодекс праговете за отчитане на преференциите да са по-ниски. Ще има и нов дизайн на бюлетината. Призракът на преференцията започва да се материализира.

Ще пожелае ли избирателят да подкрепи индивидуални кандидати и ако пожелае, ще съумее ли –  при положение, че вместо имена ще трябва да посочва номера от листи?

Велко: Виждал съм избори на Балканите и в Третия свят, където електоратът – с нашето или с доста по-ниско средно ниво на грамотност, успешно се справя с няколко едновременни избора, с нови правила за гласуване и с относително сложни бюлетини. Точно този дизайн – с квадратчета и имена на партии плюс квадратчета с номера за отделни кандидати от отворените листи съм го виждал да работи през 2010 г. в Ирак и миналата година в Косово. Навсякъде обаче нововъведенията в изборните процедури се съпътстват от информационни кампании, като с печатни и видеоматериали се показва  как точно изглеждат бюлетините, правилните и грешните начини да се бележат.

Смятате ли, че информационната кампания ще бъде на ниво, за да гарантира нормалното протичане на тези избори?

Велко: Постиженията на досегашните ЦИК в България в информирането на избирателите са, любезно казано, скромни. Новата ЦИК, която трябва да бъде назначена експресно, ще се изправи в първия ден от мандата си пред жестоко притискащи срокове в техническата подготовка на изборите. Скептичен съм колко време и нерви ще имат за една смислена медийна кампания или за новото обучително звено, от което ще зависи доколко РИК и СИК са наясно с новите правила за гласуване и броене. Спасението на ЦИК  е в аутсорсването на образованието на избирателите. Възможна е следната схема. Заделя се бюджет и се приканват НПО, медийни и рекламни къщи да представят концепции. Избраните партньори се задължават да съгласуват с ЦИК текстово съдържание, проекти за графика, сценарии за видео спотове и т.н. преди продукцията. Технически варианти – много, важното е ЦИК да пожелае нови партньори.

За момента обаче единствената медийна „кампания”, която виждам,  необмислено, но последователно внушава, че от отворените листи пак нищо няма да излезе. В новия ИК преференциите били обезсмислени, партийните водачи – бетонирани.

А не е ли така наистина?

Велко: Действително, правилото, според което неотбелязана преференция се брои за водача на листата, запазва частично контрола на партийните централи и дава силен бонус на кандидатите с № 1. Ефектът от това правило може да се окаже решаващ в малките МИР при парламентарни избори, но като цяло нерационално се драматизира.

Аз поне досега не съм наблюдавал суицидни партийни практики водачите на листи да се избират с конкурс за непопулярност. Ако пък видя начело популярен бандит, проблемът ми няма да е да го катурна с личната си преференция. Не я ща такава партия – ще се огледам за друга. Идеята на отворените листи не е толкова в самото пренареждане, а в дисциплинирането на политическите субекти  – да внимават кого поставят на избираеми места и във фокуса на общественото внимание.

Да ви кажа какво видях на общинските избори миналата година в Косово – със същата концепция на бюлетината и същия принцип – липсата на преференция да се брои като преференция за първия. В 38-те общини и при почти всички печеливши  листи водачът на листата бе избран желязно, с голяма преднина. Обаче от номер 2 нататък настъпваха големи размествания – плюс/минус половината съветници изскочиха нагоре от първоначално неизбираеми позиции. Праг за отчитане на преференциите там няма.

Има хляб в тази работа. И ще ми се медиите, неправителственият сектор и всичките анализатори, коментатори, експерти и пр. да бъдем по-полезни с пó други послания. Първите избори насреща ни са за евро-депутати. На тях бонусът за първия не важи. Дайте да гласуваме преференциално, да покажем силата на личните предпочитания . Ако стане – ще надуем тръбата и ще бием барабана за нулев праг и нулев бонус при гласуване за Народно събрание и за местна власт.

Ще успеят ли българските избиратели да разместят партийните листи на тези избори според Вас?

Велко: Успехът на преференцията (и на какъвто и да е „мажоритарен елемент”) предполага все пак  допълнителни усилия:

• от страна на избирателя – да опознае кандидатите;

• от страна на медиите и неправителствения сектор – да направят профилите им максимално достъпни. Онлайн, а защо не и на брошурка в селската кръчма…

Ако обаче продължи заклеймяването на пропадналата изборна реформа, бетонираните листи и  обезсмислените преференции, обезкуражени ще са мислещите, търсещите, колебаещите се избиратели. И виждам как критикуваните от същите медии партии потриват ръце – при ниско участие натежава делът на твърдите електорати, на купения и контролирания вот…

После дори няма да се питаме „Що ядохме жабетата?”. Започват вече да ни се услаждат.

Открийте ни във
Може да следвате "Отворен парламент" и в