На 25 май, тази година в България за трети път ще се проведат избори за членове на Европейския парламент. Страната ни ще изпрати 17 представители от общо 751 депутата в тази институция, които ще бъдат избрани с пропорционален вот с мандат от 5 години.

Практиката при провеждането на избори за Европейски парламент показва, че ясното дефиниране на бариера е значимо и важно в държавите, които излъчват голям брой депутати.

Включената в разработвния в момента проект за Изборен кодекс методика, не предвижда дефинирането на конкретен праг/бариера, но де факто участниците при разпределението на мандатите се определят от изборен праг.

На 25 май, тази година в България за трети път ще се проведат избори за членове на Европейския парламент*. Страната ни ще изпрати 17 представители от общо 751 депутата в тази институция, които ще бъдат избрани с пропорционален вот с мандат от 5 години.

Процедурата при провеждането на избори за Европейски парламент до голяма степен е въпрос на национално законодателство. Въпреки това е създаден набор от принципи, които важат за всички страни членки. В този смисъл, с Решение 772, от 2002 г., е дефинирана възможност по отношение на един от основните въпроси на политическото представителство, свързан с избирателната бариера, която участниците трябва да преминат, за да участват в разпределението на мандати.

_{снимка: www.epthinktank.eu}

Избирателната бариера не е задължителна, но ако такава бъде въведена на национално ниво, то тя не бива да надвишава 5% от действителните гласове. В същото време в много от страните членки формално дефинираната бариера за Европейски избори не съответства на малкия брой места, които те получават в Европейския парламент. Достигането на избирателната бариера/прагът обаче не гарантира мандат, а единствено участие в процедурата по разпределение на мандати. Често “ефективната избирателна бариера” е по-висока от дефинираната. Например в Германия при бариера 5%, формацията с най-нисък резултат получила мандати, е имала 7.20% от гласовете.
Тъй като избирателната бариера не е задължителна, тя е въведена в 15 от общо 28 страни членки. В изборното законодателство на останалите 13 държави, включително България, формално не е дефиниран подобен избирателен праг.

По време на работата по проекта на новия Изборен кодекс (2013 г.) беше възприето предложението на Институт за развитие на публичаната среда – методиката за определяне на резултатите да бъде включена в кодекса. Включената в проекта за ИК методика, не предвижда дефинирането на конкретен праг/бариера, но де факто участниците при разпределението на мандатите се определят от изборен праг. В брой гласове този неформален праг се определя като броят на действителните гласове бъде разделен на броя на европейските депутати, които България трябва да излъчи – 17. Изчисленията показват, че при този метод за определяне на резултатите, реалната бариера е приблизително 6% (т.е. надвишава 5% бариера), а доказалата се при двата избора за Европейски парламент “ефективна бариера” е около 7%.

Практиката при провеждането на избори за Европейски парламент показва, че ясното дефиниране на бариера е значимо и важно в държавите, които излъчват голям брой депутати. През 2011 година Конституционния съд на Германия, разглежда дефинираната в немския избирателен закон, бариера от 5% за участие в процедурата по разпределение на мандатите. Заключението на съда е, че тази бариера е в противоречие с принципите на всеобщото избирателно право и равните възможности на партиите да участват. Тълкуванието на съда се основава на принципа за всеобщото избирателно право, което означава еднаква тежест на всеки глас, а резултатите от Европейските избори през 2009 година показват, че около 10% от избирателите в Германия (2.8 милиона) остават непредставени заради бариерата от 5%. Резултатът от това решение на Конституционния съд е намаляването на бариерата от 5% на 3%, а ефектът от тази законодателна промяна, ще бъде оценен на тазгодишните избори.

Въвеждането на праг/бариера е преобладаваща практика в новоприсъединилите се след 2004 година страни членки, от която България е изключение. Предпочитаната бариера в новоприсъединилите се страни е 5%, т.е. най-високата възможна.

В резолюция от ноември 2012 година, Европейският парламент призовава страните членки да дефинират конкретна бариера в своето законодателство. Със задълбочаването на интеграционните процеси в Съюза, респективно все по-засилващата се роля на европейските институции, все по-належащо е да бъде постигнато принципно съгласие по върпосите, свързани с излъчването на легитимно представителство.

____________
*Първите пет месеца от присъединяването на страната ни към ЕС представителите ни в ЕП бяха избрани от парламента. Тези представители бяха заменени по-късно от пряко избрани такива.

Открийте ни във
Може да следвате "Отворен парламент" и в