Една от първите инициативи на депутатите от новото 42-ро Народно събрание бе свързана с обновяването на правилата, по които то функционираше през последните години. Част от направените промени в правилника за дейността и организацията на парламента си поставиха за цел да осигурят по-високи нива на прозрачност и възможности за граждански контрол над тази институция.

Дали обаче тези промени успяха да допринесат за по-добра връзка с българските граждани и да оправдаят очакванията за един по-отговорен към обществото, което го е избрало парламент?

Една от първите инициативи на депутатите от новото 42-ро Народно събрание бе свързана с обновяването на правилата, по които то функционираше през последните години. Част от направените промени в правилника за дейността и организацията на парламента си поставиха за цел да осигурят по-високи нива на прозрачност и възможности за граждански контрол над тази институция. Неслучайно бе въведена и нова глава, която да регламентира взаимодействието на парламентарните представители с гражданите, техните организации и движения.

Дали обаче тези промени наистина успяха да допринесат за по-добрата връзка с българските граждани и да оправдаят очакванията за един по-отговорен към обществото, което го е избрало, парламент? Половин година след приемането на новия правилник за дейността и организацията на НС, ще се опитаме да отговорим на този въпрос.

Безспорно една от най-значимите новости в организацията на парламента бе създаването на постоянната комисия за взаимодействие с гражданските организации и движения. За пръв път в българската парламентарна практика отчетливо бе отразена идеята, че разговорът с гражданското общество не трябва да се случва по веднъж на всеки четири години. На новата комисия бе възложено да осъществява обсъждания по въпроси от значим обществен интерес, чиито заключения впоследствие да се изпращат на останалите водещи ресорни комисии. На този орган бе поверена функцията да разглежда граждански инициативи, предложения, петиции и жалби до държавните институции. Поради протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за началник на ДАНС, през тази комисия започна и дебатът за промени в Изборния кодекс, изработен от ГЕРБ.

Според чл.37 от правилника, към новосформирания орган трябваше да бъде създаден и консултативен съвет от експерти и представители на гражданското общество, които да го подпомагат и да гарантират неговата прозрачност. Това не се случи. Днес – половин година след приемането на правилникa, този съвет все още не съществува, което поставя под въпрос, доколко самата комисия е способна да поддържа ефективен диалог с гражданските организации.

Важна промяна бе наложена от текста на чл. 28 от правилника, който постанови, че заседанията на постоянните парламентарни комисии могат да се излъчват в интернет. За пръв път бе осигурена възможността да се следи в реално време същинската работа, която се извършва по внасяните и разглеждани в НС законопроекти. За съжаление обаче текстът на този член не е императивен. С други думи откритите заседания на комисиите могат да се, но могат и да НЕ се излъчват на подстраниците им към уеб-сайта на Народното събрание, като решението за това зависи от членуващите в тях депутати. Липсата на видео-архив за вече излъчените заседания допълнително ограничава възможността да се изследва дейността на тези комиси по друг начин, освен чрез публикуваните (до седем дни по-късно) официални стенограми.

За добрите намерения и българските закони

Пожелателните текстове в новия правилник за дейността на парламента се оказаха слаб стимул, за да народните представители да започнат да предоставят информация в интернет за графика на срещите си с избиратели, за имената на сътрудниците си и т.н. Според чл. 130 (4) българските народни представители могат да (а могат и да НЕ…) публикуват на страницата си в интернет телефон за връзка с тях, както и адрес на електронните си пощи. Половин година по-късно установихме, че от всички 240 депутати в 42-рото Народно събрание, едва 6 са публикували информация за своите срещи с избиратели, 133 са публикували информация за своите нещатни сътрудници и нито един депутат не е оставил телефон за връзка, на който може да бъде потърсен от гражданите.

Безкомпромисни по отношение на своята отчетност пред гражданите остават българските парламентарист и когато преглеждаме информацията за отчислените им представителни разходи. Размерът на тези средства достига до две трети от този на основното им месечно възнаграждение и се изплаща от парламента. До 42-рото Народно събрание изразходването на тези средства на практика се извършваше по безотчетен начин. Като резултат от продължителната застъпническа кампания на Института за развитие на публичната среда, депутатите приеха в член 12 на приложените към новия правилник финансови правила по бюджета на НС да се постанови че:

“…Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства.”

Нито един български народен представител, обаче не е счел за необходимо да публикува информация на своята страница в интернет за тези средства. Много скоро предстои да видим, дали правилото ще се задейства императивно поне за напусналите ГЕРБ през декември депутати – Георги Марков и Светлин Танчев.

Обещаното не е като даденото

Новите правила за дейността на парламента направиха важни стъпки в правилната посока към по-високо ниво на отговорност спрямо българските избиратели. Много хора, без да подкрепят управлението на БСП и ДПС, възложиха своите надежди, че то все пак ще промени част от порочните практики в една от най-важните управленски институции – Народното събрание. За съжаление с приемането на новия правилник за неговата организация се потвърди и един от основните пороци на българските закони – техният добропожелателен характер. Очевидно е, че не можем да разчитаме единствено на интегритета на народните представители, когато им се предостави възможност да бъдат или да не бъдат отчетни пред тези, които ги избират.

Открийте "Отворен парламент" във

Може да следвате "Отворен парламент" и в 

––––––––