Пореден обрат взема ситуацията около приемането на обещания преди половин година нов Изборен кодекс. Въпреки, че на първо време всичко изглеждаше вече ясно – БСП са внесли проект и той предстоеше да бъде разгледан от правната комисия в парламента, а след това и от пленарна зала, управляващите са решили да направят специална комися по изборно законодателство, за да избегнат правното звено.

В началото социалистите лансираха тезата, че това се прави, за да се избегне превеса на ДПС, но очевидните факти сочат точно обратното.

Пореден обрат взема ситуацията около приемането на обещания преди половин година нов Изборен кодекс. Въпреки че на първо време всичко изглеждаше вече ясно – БСП са внесли проект и той предстоеше да бъде разгледан от правната комисия в парламента, а след това и от пленарна зала, управляващите са решили да направят специална комисия по изборно законодателство, за да избегнат правното звено.

В началото социалистите лансираха тезата, че това се прави, за да се избегне превеса на ДПС, но очевидните факти сочат точно обратното.

Според внесения проект за създаване на нова комисия всяка партия в парламента (БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ) трябва да има в него по четирима представители, без значение от на големината на парламентарната група. За сметка на паритетната конструкция на новата комисия, правната е с пропорционално представителство – ГЕРБ има осем депутати, БСП – седем, ДПС – трима, а Атака – двама.

При такова разпределение (като в правната) социалистите и партията на Борисов, които имат сходни становища по някои теми ще се окажат 15 гласа в правна комисия, а ДПС и Атака, които пък са против активната регистрация и ниската преференция ще имат само пет гласа.

Със създаването на нарочна комисия, която да приеме Изборния кодекс вместо правна, управляващите на практика ще се блокират един друг с гласовете на ГЕРБ и националистите.

При гласуването на някои текстове като преференцията и активната регистрация от предварителните позиции на партиитъе се очаква БСП и ГЕРБ да гласуват за с осем гласа и ДПС и Атака да дадат своя вот против – пак с осем гласа. При такова положение предложенията няма да бъдат приети и ще бъдат докладвани така в пленарна зала.

Възможно е създаването на тази нарочна изборна комисия да удължи за пореден път сроковете за приемане на изборен кодекс, така че той да не влезе в сила за евроизборите. Първончалната идея, лансирана от Мая Манолова (БСП) бе кодексът да бъде приет до средата на октомври. Срокът после се удължи до края на годината, а последната "актуализация" на обещанието бе – в началото на февруари. Именно тогава е и крайният срок за промени, преди изборите за ЕП, които ще се проведат през месец май.

По неофициална информация вероятно именно Мая Манолова ще бъде председател на новата комисия, която в паралемнтарната процедура, трябва да замени правната. Не е ясно какъв ще бъде срокът на действие, тъй като новото звено няма да бъде временна комисия и това би спомогнало за поредно отлагане във времето на обещаните промени в ИК.

––––––––