Най-скъпото им

ЦИК ще протака до последно разговорите със Сметната палата
19.01.2013
Медии, партии и избори – как се изпълнява Изборният кодекс – Избори 2014 (трета част)
30.05.2014

Най-скъпото им

Актуална тема в публичното пространство е “намаляването” на партийните субсидии.

Преди дни на “тиймбилдинга” на управляващите партии в Боровец се заговори за намаляване на субсидията с 1 лв. на глас, което става ясно е гласувано на заседание на парламентарната бюджетна комисия в парламента. Решението на комисията е за намаляване на годишната субсидия за партиите за един получен глас на 11 лв., вместо досегашните 12 лв.

Така, с намаляването на партийните субсидии в бюджета ще се спестят около 4 млн. лв., които според финансовият министър Петър Чобанов ще “си останат” в централния бюджет, който е източникът на тези средства така или иначе.

Екипът на “Отворен парламент” анализира представените пред Сметната палата годишни финансови отчети на четирите представени в парламента партии (за календарната 2012 г.), за да оцени значението на партийната субсидия за тези партии.

От графиките по-долу става ясно, че тези средства са представлявали повече от три четвърти от бюджета на четирите парламентарни партии, или както следва – 98 % от приходите на ГЕРБ, 92 % от приходите на АТАКА, 89 % от приходите на ДПС и 87 % от тези на БСП.


*Категорията „Клиенти“ в отчета на АТАКА за нашия екип остана неясна.

Незначителния е делът на даренията в приходите на партиите – ГЕРБ и ДПС не са отчели такива, а при БСП и АТАКА тези приходи са около 1%. Прави впечатление и пренебрежимо ниският процент, който представлява членският внос за партийните хазни.

От уставните документи и на четирите партии става ясно, че членският внос фигурира като перо в средствата за финансиране на дейността им. ГЕРБ са посочили в своя устав, че той възлиза на 2 лв. годишно (чл. 45, ал.1), останалите партии, не са “заковали” конкретна сума в своите устави.

Уставът на социалистите посочва, че: “Раз­ме­рът, ре­дът и на­чи­нът на не­го­во­то съ­би­ра­не, от­чи­та­не и раз­п­ре­де­ле­ни­е­то меж­ду пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции и пар­тий­ни­те съ­ве­ти се оп­ре­де­лят от НС.” Записано е още : “На­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли – со­ци­а­лис­ти и со­ци­а­лис­ти на дру­ги длъж­нос­ти, чий­то спи­сък се ут­вър­ж­да­ва от НС, пла­щат член­с­ки внос в раз­мер не по-мал­ко от 10% от ме­сеч­но­то си въз­наг­раж­де­ние.”

В своя устав (чл. 32) ДПС посочва като едно от средствата за финансиране на дейността си членския внос. Размерът му обаче не е посочен, като неговото определяне е предмет на работата на Централния съвет на партията. Централното оперативно бюро на ДПС пък е отговорно да приеме Правилник за финансовата и деловодна дейност на партията, както и за набирането и разходването на средствата и разпореждането с партийното имущество.

В своя устав (чл. 31) партия АТАКА също посочва, че едно от средстватаа за упражняване на партийните активности е членския внос, без обаче да пояснява нищо повече във връзка с размера му.

Графиките по-долу показват сравнения по видове приходи на четирите партии.

Впечатление правят приходите от лихви, които са посочили две от партиите – ГЕРБ и ДПС. Обяснение за тях дава размерът на субсидията на партиите, която поставена на  депозит, очевидно е добър източник на приходи.

Открийте ни във
Може да следвате „Отворен парламент“ и в 

__________________

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.