Доц. Мария Нейкова: Каквото и да е записано на хартия никой не избира доброволно да стане бежанец

След изготвената „чернова за проектозакон“ на Изборен кодекс, партиите внасят свои законопроекти, ДПС смята, че ще се пребори за висока преференция
19.10.2013
Какво знаем за бежанците?
24.10.2013

Доц. Мария Нейкова: Каквото и да е записано на хартия никой не избира доброволно да стане бежанец

Доц.  д-р Мария Нейкова е преподавател по „Теории за Международните отношения“ във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“

Според Иван Костов влизането на бежанци у нас не е контролирано и в това се състои най-големият риск. Освен това става дума за нелегални имигранти, които не са бежанци, защото голяма част от тях още не са получили такъв статут. Каква е разликата между бежанци и нелегални имигранти според Женевската конвенция?


Доц. Мария Нейкова е преподавател по „Теории за Международните отношения“ във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“

Според Иван Костов влизането на бежанци у нас не е контролирано и в това се състои най-големият риск. Освен това става дума за нелегални имигранти, които не са бежанци, защото голяма част от тях още не са получили такъв статут. Каква е разликата между бежанци и нелегални имигранти според Женевската конвенция?

доц. д-р Мария Мейкова
Отдавна на изследователите прави впечатление, че нито политиците, нито медиите си правят труда да разграничават бежанци от нелегални имигранти, икономически мигранти, че безразборно заместват бежанци с бегълци и общото говорене очертава негативни процеси и превръща бежанците в заплаха. Но ако при предишните пристъпи на паника плашилото на „заливащата ни бежанска вълна” не придоби реални очертания, то настоящата ситуация е различна и изисква по-висока чувствителност. Според Конвенцията на ООН от 1951 г. и Протокола от 1967 г. „бежанец” е всяко лице, което „при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея”. Разликата между бежанци и нелегални имигранти е в наличието или отсъствието на основателни опасения от преследване в собствената страна, т.е. бежанецът е принуден по някоя от изброените в конвенцията причини да търси спасение на чужда територия и не напуска доброволно родната си страна. Докато нелегалните имигранти могат да бъдат всякакви – разбира се, включително лица, които спасяват живота си, но те могат да са хора, които по собствен избор търсят по-добра икономическа реализация в чужбина, или лица дори с престъпни намерения.

Отново Костов твърди, че проблемът е в нелегалното пресичане на границата. Ситуацията в Сирия и потока на бежанци позволява ли „отлагане във времето”, за да се спазят всички процедури?

Не виждам как това може да стане. Смятам, че бежанците като жертви обикновено на много сериозни хуманитарни кризи, е трудно или малко вероятно да бъдат спрени от процедури, а дори и от стени.

Каква е разликата в получаването на статут между бежанец и нелегален имигрант? И каква е разликата в отношението на приемащата държава към едните и другите?

Последната точка – F. – на Конвенцията от 1951 г. много ясно посочва към кои лица не се отнася тя: „Тази конвенция не се прилага по отношение на лицата, за които има сериозни основания да се предполага, че: а) са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството според определението, дадено за тези деяния в международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления; b) са извършили тежко престъпление от неполитически характер извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци; с) са виновни за извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на ООН”. В същото време Конвенцията определя минимални стандарти спрямо бежанците, включително техните права (Гл. ІІ. Правен статут, Гл. 3. Занятия, носещи доходи, Гл. ІV. Социални грижи, Гл.V. Административни мерки). Особено важно е да се разбере обаче, каквото и да е записано на хартия, че никой не иска или доброволно не избира да стане бежанец и това е едно от най-лошите и страшни неща, които могат да се случат на някой човек.