Въпреки поетия ангажимент от управляващите първоначалният вариант на Изборния кодекс да бъде приет до края на октомври, това едва ли ще се случи. Това твърдят източници на „Отворен парламент – гражданки гласове“ от БСП и ДПС. Амбициозната идея да се направи изцяло нов закон, който да регулира честни избори, с нови избирателни списъци и променени правила, едва ли ще бъде изпълнена, като по -вероятно е „нововъведенията“ да бъдат заложени в нормативния акт като експериментални, за да се запазят старите правила, които на практика обслужват всички партии.

Въпреки поетия ангажимент от управляващите първоначалният вариант на Изборния кодекс да бъде приет до края на октомври, това едва ли ще се случи. Това твърдят източници на „Отворен парламент – гражданки гласове“ от БСП и ДПС. Амбициозната идея да се направи изцяло нов закон, който да регулира честни избори, с нови избирателни списъци и променени правила, едва ли ще бъде изпълнена, като по -вероятно е „нововъведенията“ да бъдат заложени в нормативния акт като експериментални, за да се запазят старите правила, които на практика обслужват всички партии.
Така мантрите, които повтарят БСП и ДПС за електронно гласуване, изчистени списъци от мъртвите души и активна регистрация ще бъдат „пуснати“, но само като „резервен“ вариант на традиционните начини за вот. Основният аргумент е, че всички тези нововъведения ще отнемат много време за тяхното въвеждане ще коства повече от година.
Въпреки това обаче в комисията председателствана от Мая Манолова се раздават щедри обещания за промяна на избирателната система. Този ангажимент също може да не бъде изпълнен, защото по данни на управляващите все още по-основните теми няма политическо решение на партиите.
Пред „Отворен парламент“ народни представители от двете партии на мнозинството твърдят, че не знаят формациите им какви опции ще изберат. А и така или иначе това в момента не било на дневен ред, тъй като докато се стигне до този момент щяло да мине още поне месец.
След лятната ваканция на депутатите заместник-председателят на парламента Мая Манолова обясни, че има изготвена чернова, в която са включени всички постъпили предложения от парламентарни, извънпарламентарни партии и граждански организации и единични граждани, които имат идеи как трябва да изглежда изборният процес у нас.
От този документ Обществен съвет (за който депутатите се надяват да бъде в по-тесен състав от заседанията на гражданската комисия, която се занимаваше със закона и на чиито заседания присъстваха средно между 30 и 50 души), заедно с депутати ще направи подбор на предложенията. На първо време щели да отпаднат най-абсурдните, а след това останалите, често противоречащи си философии за избори щели да се обсъждат и цедката ще става все по-ситна.
„Едва ли ще се справим за един месец с тази задача, в предложенията има откровени глупости. Има и предложения, които няма как да бъдат приети изобщо, защото си противоречат с принципите на демокрацията. Има предложения за Закона за политическите партии. Т.е. има всякакви неща, които трябва да отпаднат по естествен начин, но за да се случи това наистина ни трябва време“, твърдят от мнозинството.
По думите на депутати едва след като се случи това сито ще останат „едрите проблеми“ в доклада, в който ще се предвижда например да бъдат дадени три опции за избирателна система: пропорционална с преференции, пропорционална и побългарената немска избирателна система. „Когато останем пред такива проблеми и трябва да направим избор, едва тогава ще е времето ние партиите да вземем своите решения“, казват управляващите.
Според тях, въпреки охолните обещания за цялостна промяна, едва ли до такава ще се стигне наведнъж. „Може би ще изберем осреднен вариант. Или например ако решим да има електронно гласуване, ще се предвижда да се предлагат и двата варианта – както то, така и с бюлетина, за да не се объркват гласоподавателите. Така ще може и плавно да се мине само към електронен вот“, казват от БСП.
Въпреки това, обаче, всички партийци се презастраховат, че изказват лично мнение и не желаят да бъдат цитирани, когато става дума за конкретика, тъй като нямат мандат от формациите си за официални твърдения.
Веднага след това те насочват вниманието отново към всички „безумни“ щения, които гражданите са им изложили като идеи. „Сами разбирате, че когато имаме предложения за гласуване с пулс, трябва първо да приключим с тях, за да стигнем до същината“, казват депутатите.
В обобщения доклад на комисията на Мая Манолова присъства, например, идея на гражданина Боян Тенев, който иска „избирателят да може да отзовава некачествените избранници”. Възможност за отзоваване иска и Васил Лазаров.

Гражданинът Никола Вапцаров иска да се въведе “императивен мандат” за народните представители. Според него при такъв мандат “депутатът е представител на конкретна територия, на конкретно населено място, на конкретни интереси. По този начин избирателите могат да дават както абстрактни, така и конкретни указания на депутатите”, смята Вапцаров.

Милена Балчева е предложила в Изборния кодекс да бъде записано, че парламентаристите трябва да бъдат известни в обществото с “моралните си качества” и да бъдат с доказано добро “психическо и физическо здраве”.

Предложението на Никола Косев е да се гласува с точкова система. “Първи избор с три точки, втори избор с две точки, трети избори с една точка”, обяснява той идеята си. Според гражданина по този начин хората с дясна ориентация биха гласували за няколко десни партии и в никакъв случай за лява партия.

Според национално движение “Свобода” и хората на Петното пък, държавните субсидии за партиите трябва да отпаднат, а броят на депутатите да се намали на 120 души. Друга организация – “Активни българи в гражданска държава” – предлага партиите изобщо да не могат да издигат народни представители, а това да правят само инициативни комитети.

Според “Европейско общество – защита на човешките права в България” е необходима пререгистрация на избирателите “с двупосочна връзка”. “Трябва не само избирателят да знае къде може да гласува , но и да знае кои други избиратели са регистрирани на неговия адрес”, смятат от гражданското обединение.

Недоумение буди и ангажираността по изборните теми на “Сдружение на българските футболни привърженици”. Неправителствената организация иска задължително гласуване, но само на територията на България. Сънародниците ни зад граница трябва да бъдат лишени от право на глас.

Сред предложенията на гражданите има идеи как съставите на Секционните избирателни комисии да не се посочват от различните партии, а да се избират на лотариен принцип от базата данни на ГРАО, след което съответният гражданин да минава обучение. Има искания за намаляване на бариерата за влизане в парламента от 4% на 0.42 на сто, за да могат малките партии да представляват своите избиратели. Граждани са внесли и редица предложения за въвеждане на регионална избирателна квота, като по този начин бариерата също ще се избегне и дадена партия може да вкара депутати само от един или два избирателни района.

_{_____________
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}