Централната избирателна комисия ( ЦИК) има най-важната роля за организацията и осъществяването на изборния процес, следейки за прилагането на Изборния кодекс на територията на страната и в избирателните секции в чужбина.

За осигуряване на предсрочните парламентарни избори през 12-ти май 2013 г., Комисията започна да работи на 1-ви март 2013 г. Поради порочната практика протоколите от заседанията на Комисията да не се публикуват в разумни срокове на интернет страницата на институцията, към момента, в който приключи нашето изследване, бяха публикувани протоколите до 7-ми май 2013 г.

Централната избирателна комисия (ЦИК) има най-важната роля за организацията и осъществяването на изборния процес, следейки за прилагането на Изборния кодекс на територията на страната и в избирателните секции в чужбина.
За осигуряване на предсрочните парламентарни избори през 12-ти май 2013 г., Комисията започна да работи на 1-ви март 2013 г.

Поради порочната практика протоколите от заседанията на Комисията да не се публикуват в разумни срокове на интернет страницата на институцията, към момента, в който приключи нашето изследване, бяха публикувани протоколите до 7-ми май 2013 г.
Как работи ЦИК?

ЦИК е колегиален орган и се състои от двадесет и един членове, в това число председател, заместник-председатели, секретар и членове. Назначават се от президента, след консултации с политическите сили.

Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Комисията приема своите актове на заседания. Заседанията са законни, когато присъстват повече от половината от членовете на ЦИК.

Председателят открива заседанието, ако има кворум ( минимум 12 души). Ако в насрочения час не е налице кворум, председателят отлага заседанието с 30 минути.
След откриване на заседанието комисията определя един от членовете, който да извършва броенето на гласовете.

В разгледания период (01.03.2013 – 07.05.2013 г.) , в началото на заседанието кворумът винаги е бил налице.

В графиката е представена статистиката за броя членове на ЦИК, отбелязани в протоколите на комисията  в разгледания период като "присъстващи" на съответното заседание.
От протоколите на ЦИК обаче, не става ясно дали става дума за присъствали при самото откриване на заседанието или за присъединили се към него в по-късен момент, още по-малко на каква част от заседанието е присъствал един или друг член член на комисията.

Данни , които представяме в следващите графики посочват косвено, че отбелязаните за присъстващи, не са реално в залата в самото начало на заседанието.

Най-често са присъствали ¾-ти от членовете на Комисията (в общо 16 заседания). В 5 заседания регистрираните членове са били малко над необходимия кворум от 12 души.

Въпреки че като "присъстващи" са отбелязани най-често почти всички членове на Комисията, на първото гласуване в заседанието, обикновено участват по-малко от тях, както се вижда от следната графика:

От графиката е видно, че участвалите в първото гласуване членове на ЦИК най-често са 12 души (необходимият минимум за кворум) – т.е. в 33 % от случаите броят на реално присъствалите членове на ЦИК на първото гласуване, на ръба на кворума, е бил значително по-малко от регистриралите присъствие в съответното заседание.

Никога не е проведено гласуване с участието на 21, 20 или 19 души. Диспропорцията между регистрирани и гласували в заседанието – първото решение на комисията е очевидна:

Средно в началото на всяко заседание са се регистрирали по 18 души, но в първото гласуване са участвали средно 14 от тях.
Решенията на Комисията са взимани средно от 15 души:

Най-често отсъствалите членове на ЦИК са: Марияна Стоянова Христова – присъствала на 64% от заседанията, Сабрие Тайфи Сапунджиева – присъствала на 72% от заседанията и Валентин Димитров Бойкинов – присъствал на 76% от заседанията.

_{*Следва да отбележим, че след публикуването на статията, представители на ЦИК се свързаха с нас, за да уточним, че г-жа Марияна Христова е отсъствала от заседанията поради здравословни причини.}

Решенията на Комисията се вземат с явно гласуване. Гласува се „за" или „против". Предложението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от присъстващите членове. В протоколите не се отбелязва кой член как е гласувал.

Анализирали сме колко и какви решения са взимани по време на заседанията на Комисията. За периода 01.03.2013 г. – 07.05.2013 г. ЦИК е взела общо 1516 решения, от които едва 26% (или 397) не са т.нар. „протоколни“. Протоколните решения не се обявяват на сайта на ЦИК и практически нямат публичен характер. В редица случаи обаче, те засягат важни аспекти в организацията на изборния процес в т.ч. и относно избирателните права на българските граждани. Типичен пример за такова протоколно решение е "писмото" до MВнР, прието на 30 март 2013 г., с което бяха променени условията за образуване на избирателни секции извън страната. Това доведе до неоткриване на избирателна секция и респективно лишаване от активно избирателно право на избирателите в Сеговия (Испания) и Mедисън (САЩ).

На Комисията са били необходими средно около 16 минути и половина за взимане на едно решение. Анализът на голяма част от протоколните решения показва, че често те са по незначителни въпроси и биха могли да се решават в оперативен план. Натрапва се впечатлението, че времето на заседанията не се използва ефективно.

Според съдържанието на изследваните протоколи, средната продължителност на заседанията на Комисията за разглеждания период е 8 часа и 15 минути, според посочения в протокола начален и краен час на заседанието. Доколкото обаче продължителността на почивките и други паузи не е достатъчно добре описана в протоколите, точната продължителност на заседанието не може да бъде коректно отчетена. Така още веднъж основателно възниква въпросът за ефективното използване на времето, в което заседават членовете на ЦИК.

Заседанията на ЦИК се провеждат в зала в сградата на Народното събрание и се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията. На заседанията на комисията могат да присъстват наблюдатели по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, регистрирани по реда на чл. 101б от Изборния кодекс. Проектът за дневния ред на заседанието се публикува предварително и на интернет страницата на комисията.

В доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за предсрочните парламентарни изборина 12 май 2013 г., експертите посочват, че началния час на заседанията на ЦИК не винаги е обявяван на тяхната страница. Въпреки че заседанията са открити (се излъчват онлайн), не винаги се дава информация за тяхното начало. Наблюдателите от ОССЕ посочват също, че друга порочна практика е липсата на обявен работен дневен ред. Анализът на протоколите показва, че по принцип той не се подлага на гласуване. Често дневният ред не се спазва, като се разглеждат точки, които не са включени в него, а включени точки се прехвърлят от ден за ден, без да бъдат разгледани. Експертите препоръчват, да се публикуват и архивират записите на заседанията на Комисията, което ще допринесе за прозрачността на тяхната дейност.

Нашият мониторинг сочи, че обикновено обявеният за начален час на заседанието не се спазва, като закъсненията често са повече от час. Като имаме предвид обичайно ниския брой участвали в първото гласуване на заседанието, тези системни закъснения косвено указват, че кворумът трудно е бил събиран на заседанията на ЦИК (вероятно председателят изчаква членовете да се съберат за кворум, за да успее да започне заседанието) и отново,че отбелязаните като "присъстващи" очевидно не са били в залата в началото на заседанието, а са се присъединили на по-късен етап.

Тези проблеми в работата на ЦИК безспорно се дължат на факта, че според действащото законодателство, членовете на Комисията могат да съвместяват и други служебни ангажименти – т.е. да работят на друго място.

Така заинтересованите от процеса, биват принудени да чакат, без реално да знаят каква е причината за закъснението, както и кога точно ще започне излъчването. Липсата на видео архив на заседанията, съчетана с  изключително бавното качване на стенограмите ( въпреки, че за ЦИК работят 6-ма стенографи), допълнително затруднява наблюдаващите организацията на изборния процес.

Институт за развитие на публичната среда внесе своите предложения за промени в изборното законодателство. Като организация, регистрирана като наблюдател на избори в последните години, екипът ни често се е сблъсквал с посочените в анализа проблеми. Част от нашите предложения включват препоръки, насочени към промяна в работата на ЦИК. 

Изборна администрация

Препоръчваме промяна в Изборния кодекс, която да превърне ЦИК в постоянно действащ орган – неговите членове да са ангажирани на пълно работно време в рамките на своя петгодишен мандат. Органът да се състои от 9 до 11 членове – съставен на експертен принцип, а не по политически квоти.

Изборният кодекс да регламентира прозрачна процедура за назначаване на членове на ЦИК – гарантираща техния професионализъм и независимост, включваща регламент за номиниране и публично изслушване на кандидатите.

Отчитане на гласуването

Начинът на гласуване на членовете на ЦИК, РИК, ОИК, СИК се отчита поименно за протокола.

Откритост в дейността на изборната администрация

В Изборния кодекс да се запише, че стенографските протоколи от заседанията на ЦИК се публикуват на интернет страницата на комисията не по- късно от три дни след провеждане на заседанието. Да се поддържа видео – архив на заседанията на ЦИК.

_{_____________
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}