Mатериалът на Давид Джамбазов е публикуван в електронното издание "Дневник" и представлява обобщение на резултатите от хакатон за проверка на поръчка по Програмата за развитие на селските райони. "Дневник" ще продължи темата, като търси за коментар компаниите и институциите, споменати в текста:
Представяме ви разказ, базиран на анализ на данни, извършен и представен в рамките на хакатон, организиран от Института за развитие на публичната среда. Хакатонът е 4-часово събитие събрало компютърни специалисти, журналисти и активисти за отворени данни. Идеята е да се анализират само публично достъпни данни, които всеки би могъл да намери от компютъра си вкъщи. Гражданската журналистика с данни не предполага задължителна необходимост от по-традиционни методи на разследващата журналистика като интервюта, развиване на източници или търсена на всички гледни точки. Статията изцяло следва стъпките на разследване по правилата на хакатона и представя изводите от него.
сн. Заседание на министерски съвет Мирослав Найденов
Фотограф: Георги Кожухаров
Представяме ви разказ, базиран на анализ на данни, извършен и представен в рамките на хакатон, организиран от Института за развитие на публичната среда. Хакатонът е 4-часово събитие събрало компютърни специалисти, журналисти и активисти за отворени данни. Идеята е да се анализират само публично достъпни данни, които всеки би могъл да намери от компютъра си вкъщи. Гражданската журналистика с данни не предполага задължителна необходимост от по-традиционни методи на разследващата журналистика като интервюта, развиване на източници или търсена на всички гледни точки. Статията изцяло следва стъпките на разследване по правилата на хакатона и представя изводите от него.
Едър мъж в зелена фанелка без ръкави се качва в огромен комбайн, паркиран по средата на поле от неапетитно изглеждащи сухи слънчогледи. "Стотици са примерите за успешното реализиране на проекти по Мярка 121", с приповдигнатия тон на телевизионна синоптичка женски глас чете зад кадър, "и резултатите от нейното действие се виждат във всички области на страната."
Друг едър мъж вече гали теленце по главата. Големият комбайн жъне изсъхналите слънчогледи в далечината.
Не, това не са архивни кадри от кинопреглед, постнат на Фейсбук страницата "Спомени от Народната Република". Носталгичният трепет е разбит от следващата сценка – едрият земеделец Константин Стоилов от село Порой, община Несебър, и роднините му гордо сочат "новата църква в селото – финансирана до голяма степен от родолюбивите стопани".
Следва задължителното интервю, в което героичният труженик от "Стоилов АГРОИНВЕСТ" ЕООД обяснява в недобре осветен кадър на фона на хале как реколтата е силна въпреки 3-месечната суша в района.
Възниква въпросът какво е това и
защо някой би гледал подобно нещо в слънчев летен съботен следобед
в София? Основателен въпрос, защото всъщност за 3 месеца от публикуването на клипа във Youtube той е гледан само 20 пъти (към датата на хакатона, към датата на публикацията – е гледан 50 пъти – бел. ред.). Специалната 21 прожекция е по време на хакатон, организиран от Института за развитие на публичната среда. Негова тема са парите за популяризиране на европейските оперативни програми в България и тяхното влияние в медиите.
Петминутният Youtube селскостопански кинопреглед е продуциран като част от обществена поръчка с мистериозното наименование "Изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали във връзка с Комуникационния план на ПРСР".
ПРСР е, разбира се, Програмата за развитие на селските райони, а медииният й компонент бе популяризиран от бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов чрез Фейсбук страница и Туитър профил, създадени срещу 57 хиляди лева от бившата ПР-ка във ведомството Кристина Спасова.
Но нека не се разсейваме, а все пак видим какво точно представлява "изработването и излъчването" на петминутната рубрика, която успя да ни върне, макар и за миг, толкова много хубави години назад.
Анализ на заснетия клип
Около 70% от 5-те минути и 29 секунди на клипа представляват едни и същи комбайни и камиони, движещи се от ляво на дясно и обратно в една или две локации. В други 10% от метража Константин Стоилов, държейки сам микрофон в ръка, обяснява за намеренията си отново да кандидатства по Мярка 121. Оставащите 20% са неловки приближавания на изсипващата се реколта в камион и авангардни кадри от кабината на движещ се комбайн. Всичко е снимано явно от ръка и от не особено стабилен статив. Индикации за присъствието на осветителна техника и звукоператор липсват.
Необходимият снимачен период за такова видео е ден, екипът – армия от един. Видната снимачна техника са един брой камера и гореспоменатият микрофон. Ще се върнем на камерата след момент. Постпродукционно, имаме една шапка с графика от Windows 3.0 и три надписа. За монтаж не може да се говори, освен че някой явно е сложил някакви кадри един до друг. Цветова корекция не се забелязва. Ситуацията със звука е още по-плачевна. Звукова постподукция не е имало, защото нито нивата са изравнени, нито пуканията при рязането на интервюто са изчистени. През микрофона се чува и нещо като ураганен вятър в нивата. Целият постпродукционен процес изглежда като да е извършен от един човек за един ден на най-обикновен личен компютър. Човекът явно не е използвал слушалки.
Преди да можем напълно да определим бюджета на този малък шедьовър, остава само да разберем все пак с каква камера е сниман той. За тази цел търсим в Google връзка между поствалата видеото Таня Николчева и рубриките по Мярка 121 на ПРСР. Това веднага ни довежда до интернет страницата на малката "филмова къща Астаник", притежание на г-жа Татяна Николчева/Йончева и нейния син.
Анализ на използваната техника
Освен непрофесионално изглеждащия уебдизайн няколко снимки в дъното привличат вниманието. На едната пише "професионална техника" и показва човек в сламена шапка, придържащ малък двуметров кран с прикрепен фотоапарат и микрофон към него. На друга, озаглавена "таймлапс", се вижда същият фотоапарат върху нисък клас фотографски статив. На трета – странно кадриран човек върху кон с отрязани от рамката крака демострира уменията на оператора в отдел "фотография".
Бърза справка във фотографски уебсайт установява, че двуметровият кран се продава на цена 300 долара; микрофонът, който може да се постави върху фотоапарат, е около 100 долара; обикновен фотостатив може да се купи под 100 долара. Фотоапаратът е загадка само докато не отворим Google+ страницата на сина на Татяна. Там той е запечатал ваканция до Белоградчишките скали в удобен фотоалбум с данни за фотоапарата: Canon EOS 500D – явно същият, използван за занемането на клипа по Мярка 121. Цената му със стандартен обектив 18-55 mm: 700 долара.
Тоест цялата "професионална" кино/телевизионна техника на "Астаник" явно възлиза на 1200 долара. Монтажното студио е не повече от стандартен Windows лаптоп за около 700-800 долара. Щедро можем да заключим, че цялата техника на компанията възлиза на 2000 долара. Но защо пък не? Явно техническите параметри на проекта го позволяват, при положение че видеото е прието и одобрено от клиента – Министерството на земеделието и храните.
Изчисляване на цената на клипа
Нека сега погледнем финансовата страна на самия клип. Оборотна фототехника с цена 2000 долара би се наемала за по-малко от 150 лева на ден. Тъй като фирмата притежава необходимата техника, тя може да си начисли този наем директно като приход. Резонно заплащане за екип от трима добри млади оператор, звукар и режисьор е общо около 1000 лева на ден. В случая имаме един човек, и то не особено добър в която и да било от тези професии. Но нека бъдем щедри – да кажем 600 лева на ден (една средна българска месечна работна заплата) за усилието. Плюс 200 лева бензин и дневни за пътя от София до морето и още 50 лева за хотел. Общо 1000 лева за един снимачен ден. Добавяме едни също толкова щедри 500 лева за наем на "монтажна станция" и хонорар за монтажист и получаваме, че пазарната цена на едно такова видео на "Астаник" би трябвало да е около 1500 лева. Тъй като това все пак бизнес, нека предвидим и 10% печалба за компанията – 1650. За момента забравяме непрофесионалното изпълнение.
Заданието на поръчката
За да добием сега обща представа за цялата "рубрика", пак се обръщаме към Google и намираме спецификацията на договор за обществена поръчка № РД51-171 от 21.11.2011:
1. Изпълнителят трябва да изработи 24 различни специализирани рубрики;
2. Продължителността на всяка една от рубриките е 5 минути;
Кратко и ясно – 24 петминутни клипа за обща стойност 40 хиляди лева.
Да видим дали можем да открием тези пари във финансовите отчети на "Астаник", налични в Търговския регистър. Намираме годишния финансов отчет само за 2011. Нека погледнем все пак. За 2011 (годината на присъждане на обществената поръчка) "Астаник" ООД е записала общо приходи от 272 лева и същото количество разходи – 272 лева и 0 стотинки. Това е неочаквано. Тази фирма всъщност няма никаква дейност за 2011.
За да разплетем загадката, се вглеждаме по-внимателно в графата по възлагане на поръчката:
V.2) Информация относно офертите
Брой на получените оферти: 1
V.3) Наименование и адрес на икономическия оператор, в чиято полза е взето решение за възлагане на поръчката
Телефон: ГД "Устойчиво земеделие за България и Европа" с партньори Вирус Креатив Студио" ООД с ЕИК 175231260 и ЕТ "Агроформ – Татяна Николчева" с ЕИК 121744804, жк "Яворов", бл. 39, вх. Б, ет. 1, ап. 13, 1000 София, БЪЛГАРИЯ +359 28722781
Аха. Татяна Николчева си има и друга фирма, ET "Агроформ-Татяна Николчева", спечелила поръчката в партньорство с "Вирус Креатив Студио" ООД. Брой на офертите – 1. E, явно не е имало други желаещи за европейски пари.
Бърза справка в Търговския регистър установява, че на уебсайта годишен финансов отчет на ЕТ "Агроформ – Татяна Николчева" има само за 2010, 2009, 2008 и 2007. Още по-интересно е, че приходите и разходите в четирите години отново се покриват идеално, като за последните 3 години те са съответно 49 хиляди, 47 хиляди и 49 хиляди лева.
Ситуацията с другия партньор изяснява защо тези малки компании изобщо са получили възможността да се занимават с такава обществена поръчка, изискванията за която са да има общ оборот за 2009, 2010, 2011 не по-малък от 2 милиона и 40 хиляди лева. За 2011, "Вирус Креатив Студио" ООД има приход от 5 милиона 456 хиляди лева и разход от… правилно познахте, точно 5 милиона, 456 хиляди лева. Компанията е собственост на Ангел Петров (67%) и Владимир Владков (33%). Тя е най-известна със спечелването на поръчка за комуникационно обслужване на спортния тотализатор през 2011, което беше обжалвано в КЗК. Те често участват в търгове заедно с партньори без финансова или професионална история.
Но все пак колко е струвала на МЗХ тази поръчка?
В Указанието за провеждане на процедурата по възлагане на поръчката е индикирано, че "предвиденият от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ максимален бюджет за тази поръчка е 680 000 лeва без ДДС". Оценката на офертите се извършва на следната база:
а/ техническо предложение – 50 %
б/ предложена цена от участника – 50%
"Техническото предложение" (каквото и да означава този термин) явно има общо с качеството и техниката на заснемане. Видяхме точно как изглежда това. Но каква е предложената цена?
661 хиляди и 200 лева. Без ДДС. За състезание с един кон – толкова. И все пак, ако изготвянето на цялата рубрика е струвало 40 хиляди, къде и за какво са отишли другите 621 хиляди и 200? Следният параграф дава някаква възможна насока:
5. Рубриките следва да бъдат разработени и излъчени съгласно медия план, изготвен от участника/изпълнителя, които също следва да бъде съгласуван с МЗХ и/ или консултанта, избран за изпълнението на услугата "Избор на координатор за информационната кампания на ПРСР".
Медияпланиране
Тоест би трябвало да е имало някакъв план за излъчване, за който обаче не са упоменати никакви изисквания. Нека сега проверим кой е този координатор за информационната кампания на ПРСР, с когото може (или не) да се съгласува планът.
Спечелил обществената поръчка за услугата "координатор" на стойност 183 хиляди и 600 лева с ДДС е ДЗЗД "Маг Адвъртайзинг ООД – Агробизнес ПР" – формирование с годишен приход (и, разбира се, разход) за 2011 от 0 (нула) лева и директна връзка с Красен Кралев, главен бенефициент на медийни пари по европейски програми и нов собственик на "Уеб Медия Груп". Вторият партньор в ДЗЗД-то е "Агробизнес ПР" ЕООД – фирма с 2 лева капитал и никому неизвестен собственик – Румен Митков Дедиков.
Медиен план за излъчването на тази рубрика не откриваме публикуван.
А колко ефирно време могат да купят 625 хиляди лева? Най-добрата отправна точка е отново публикуваният от правителството списък с изпълнени поръчки по европейски програми. Там виждаме, че за изготвяне и излъчване в БНТ на една минута специализирана рубрика за популяризиране на ОП "Регинално развитие" са отделени 310 лева. Нашата рубрика е вече изготвена, но да не издребняваме. По тези изчисления 621 хиляди лева се равняват на 2003 минути ефирно време по БНТ. Това са 33 часа, или по един час на седмица в национален ефир в продължение на 8 месеца.
Дори ако изключим факта, че продуктът на "филмова къща "Астаник" не би минал на ОТК (отдел "Технически контрол"), той не би трябвало да е бил излъчван по водещите национални радио и телевизионни канали, защото поръчките за тяхно ефирно време са отчетени по други, специфични проекти. Тогава къде според медийния план се е случило това излъчване? В Youtube? Да, там има 20 гледания. Извинете, 21.
Но да продължим до логичния завършек. Остава още едно формирование, за което да разберем малко повече. Самият контрагент по сключения договор – ГД "Устойчиво земеделие за България и Европа".
Негов управител е 29-годишният Николай Папанов. В статия от вестник "Капитал" от 13 юли 2013 са посочени силни косвени връзки чрез "Стандарт Нюз" между Папанов и бившия оперативен директор на "Стандарт" Боян Томов, човека, изготвил техническите задания по комуникационната програма на ПРСР заедно със съветника на Мирослав Найденов, Мирослав Иванов, и, разбира се, ПР-ката Кристина Спасова. Боян Томов е и обект на част от записания (и неопроверган) разговор между Николай Кокинов, Мирослав Найденов и Бойко Борисов в Банкя.
Въпросът остава – какво си е купило МЗХ с 661 хиляди и 200 лева без ДДС освен 24 негледаеми, евтини аматьорски петминутни клипчета?
За сравнение
"Без загуба" е американски документален филм, продуциран през 2011 с бюджет от 500 хиляди долара – малко повече от стойността на тази обществена поръчка. Филмът е носител на "Оскар" за най-добър пълнометражен документален филм за 2011 г.
В крайна сметка дали си казваме нещо ново? Да, има ги тези медийни кампании по европейските програми. Да, все някой трябва да ги усвои тези пари и да заснеме някакви клипове.
Но защо трябва всичко да бъде с толкова ниско качество? Защо трябва тези пари да бъдат толкова очевидно разпределяни и "усвоявани" от хора не само без морал, но и без никакви професионални умения освен близост и присъствие в административната власт?
Защо в изискванията на тези обществени поръчки винаги е заложен оборот от милиони? Оборот, не само неопределящ качествено изпълнение, но и представляващ стена, директно издигната пред всички малки и талантливи бизнеси, способни да извършат поръчките на пъти по-ниски цени и несравнимо по-добре.
Епилог
Родолюбивият стопанин от видеото от село Порой, Константин Стоилов, земеделец и църквостроител, до момента е бенфициент на европейски субсидии за 590 хиляди евро. На 15 май 2013 година Административният съд в Бургас е отхвърил жалба на неговата компания "Стоилов АГРОИНВЕСТ" ООД против ревизионен акт, с който са определени задължения на дружеството по ЗДДС в размер на 30 124,94 лева на основание процесни фактури, издадени в противоречие с разпоредбата на чл.114 от ЗДДС, тъй като документират услуги, които не са получени реално от задълженото лице. Фирмата е осъдена да плати съдебно-деловодни разноски в размер на 1052 лева.
Добре дошли в България, член на Европейския съюз!