Времето и опитът показват, че на политиците, дръзнали да рискуват да преминат от една епоха в друга, впоследствие са им били отделяни най-много страници в учебниците по история. Доколко влиянието в интернет се преобразува във влияние в реалния живот и доколко резултатите онлайн отговарят на постиженията офлайн?

Времето и опитът показват, че на политиците, дръзнали да рискуват да преминат от една епоха в друга, впоследствие са им били отделяни най-много страници в учебниците по история. В миналото това са личности като Томас Джеферсън, посегнал към силата на вестниците, и Теодор Рузвелт, възползвал се от могъществото на телевизията.

Днес най-влиятелната медия се казва Facebook. Мащабите й са толкова огромни, че ако  Facebook беше страна, то тя щеше да е третата по големина в света след Китай и Индия.
Именно заради способностите на социалните медии, Барак Обама инвестира толкова много сили и средства в интернет кампанията си. Неговият екип използва всяка възможност, за да достигне до потребителите – чрез собствени страници, приложения и реклами. Дигиталният екип на президента на САЩ дори създаде специални инструменти във Facebook, които да информират избирателите за техните права, както и да им дадат възможността да се включат в списъци в подкрепа на своя избранник.

Още повече специалистите от екипа на Барак Обама свързваха всяка дейност на избирателя – препоръка, закупен артикул или дарение, чрез неговия профил във Facebook, като по този начин направиха дейността публична за неговите приятели и същевременно събраха данни за самия него (възраст, пол, местоживеене, интереси и др). Този интуитивен интерфейс едновременно улесни интернет потребителите и напълно законно (с тяхно съгласие) архивира ценна информация. Не след дълго тази комуникационна стратегия даде резултати – 1,3 милиона дарители, всеки от които е допринесъл средно с около 250$.

Facebook фенове

След анализ установихме, че на най-малка официална подкрепа във Facebook се радва партията на ДПС, следвана от ДГИ. Победител в тази своеобразна надпревара бе партията на Светослав Витков – „Глас народен“ с 38 958 фена точно седмица преди изборния ден.

Въпреки преобладаващо ниската или дори отсъстваща ангажираност на потребителите, все пак сме длъжни да признаем, че една от т.нар. традиционни партиите и една от новите партии, обект на нашето изследване, успяха да задържат своите последователи „топли“ и наблизо. Успех, който трябва да бъде отчетен на щабовете, водили дигиталната кампания на ДСБ и „Глас народен“. От друга страна, ако степента на ангажираност във Facebook може да се приеме за социален маркер, то ниските нива, с които се характеризират институциите в мрежата, идват да покажат, че хората не им се доверяват.

Доколко партиите и институциите наистина спечелиха хората за една или друга кауза, най-ясно е илюстрирано следващата графика. Както ясно се вижда на нея най-ниска степен на ангажираност са постигнали от ПП ГЕРБ – едва 3%. Обяснение за тези зависимости ще откриете още в първа глава на изследването. 

 …  продължава да ехти въпросът доколко влиянието в интернет се преобразува във влияние в реалния живот и доколко резултатите онлайн отговарят на постиженията офлайн?

Ръководейки се от примера на Обама, трябва да признаем че географски, исторически, културно и политически САЩ много се различава от България. Отвъд Океана интернет дотолкова е критерий за стандарт и начин на живот, че повечето хора на практика живеят там – те пазаруват онлайн, общуват онлайн, тренират онлайн, гласуват онлайн. В българската реалност интернет е проникнал до голяма степен в живота ни, но все още трудно пречупва навиците ни що се отнася до боравене с пари и до правене на сериозни избори, пък било то и политически. Все повече българи предпочитат разплащанията онлайн, но техният процент по настоящем е пренебрежително малък спрямо американците, които рядко носят кеш в себе си.

Всъщност противно на очакванията, изненадата на тези избори не се казва „Атака”. Истинският пробив бе направено от друго място, от партията на онзи, който мнозина подцениха – Светослав Витков и „Глас Народен”. Ако се направи едно приблизително изчисление на ROI, то „партията на петлите” със сигурност ще вземе първото място по ефективност. Цялата кампания на “Глас народен” бе концентрирана в интернет и главно във Facebook, където той събра близо 50 000 фена – точно толкова, колкото е неговият електорат. Инвестицията в онлайн кампанията му едва ли надхвърля няколко хиляди лева, които Витков и компания умножиха стотици пъти, спечелвайки близо 2 млн. лв субсидия.

Любопитен факт, както и значителен пропуск на пиарите, е наличието на множество лични профили във Facebook с името и лика на Бойко Борисов. Единият от тях е привлякъл повече от 180 000 души и същевременно се управлява от човек, който открито не харесва партията и изобщо не се грижи за доброто й име. Това идва да покаже, че лидерът и хората от партията му ни най-малко не приемат социалната мрежа на сериозно, не я разбират и не проумяват щетите и ползите, които тя би могла да им донесе. Огромен недостатък за политическа партия, която се определя като модерна, влиятелна, европейска и иновативна.

Поведението на институциите очаквано не се различаваше особено от това на повечето партии. Това, което беше важно да се види и се видя, е че хората не предпочитат да общуват с тях, нямат им доверие и не го правят, макар и Facebook да предоставя тази възможност. И ако институциите са призвани да служат на хората, то хората определено нямат това усещане.

Грешка, която допуснаха всички, без изключения („Глас народен” е необходимото изключение, което само потвърждава правилото) е тоталното неразбиране и неасимилиране на смисъла на социална мрежа и социалната медиа. Масово Facebook бе използван единствено и само като пощенска кутия, в която да се постави поредното участие в телевизионно предаване, интервю за някой вестник или част от пресконференция.

Вместо Facebook, Twitter и YouTube да се превъплътят в допълнителна опора на политическите кампании, те бяха превърнати в копирни машини с главната функция Copy+Paste. Или накратко казано – социалните медии бяха използвани като традиционни. Разликите между двете са достатъчно сериозни, за да бъдат обект на самостоятелно изследване, така че тук няма да се фокусираме върху тях, но няма как да избегнем най-голямата.

Традиционните медии предлагат монологична форма за общуване с реципиента на информация, докато социалните медии са диалогична платформа. Фундаментална грешка или както се казва на езика на социалните мрежи: „epic fail”. Все пак не може да се отрече, че някой опитаха да задат въпрос, да лансират анкета, но резултатите, които отчетоха едва ли са им се сторили задоволителни. Причина за безмълвието на публиката е липсата на какъвто и да е опит да се създаде емоционална връзка с избирателя, с човека, с личността.

Колко политически лидери качиха снимки на семействата си, споделяйки как са си прекарали уикенда? Колко качиха дори своя самостоятелна снимка от своя дом, или разходка с кучето или дори с любима книга? За този отговор не се изискват специални способности. В България политиците продължават да живеят с мисленето, че пред обикновените граждани те трябва да споделят само една от социалните си роли в живота – тази на политик. Това усещане за недосегаемост, за отдалеченост, за елитарност е присъщо за политиката, но в минало време. Модерните държавници отдавна намират начин да споделят поне част от личния си живот и да накарат хората да ги почувстват близки, еднородни.

Дейвид Камерън сподели своя снимка как отива на работа с метрото, а последната снимка на Обама във Facebook е от миг, в който той проверява дали наистина вали и има ли нужда той от чадъра, който се държи от военен в близост до него. И всичко това се споделя първо в социалните мрежи, и едва след това достигат в традиционните медии. Моделът в модерните общества отдавна е преобърнат и печеливш за тези, които се движат в посоката на вятъра.

Автор: Николета Абрашева

*Целият доклад на тема „Изследване на поведението на политическите партии в социалните медии по време на избори‘2013“ може да видите тук.