Времето и опитът показват, че на политиците, дръзнали да рискуват да преминат от една епоха в друга, впоследствие са им били отделяни най-много страници в учебниците по история. Доколко влиянието в интернет се преобразува във влияние в реалния живот и доколко резултатите онлайн отговарят на постиженията офлайн?
Времето и опитът показват, че на политиците, дръзнали да рискуват да преминат от една епоха в друга, впоследствие са им били отделяни най-много страници в учебниците по история. В миналото това са личности като Томас Джеферсън, посегнал към силата на вестниците, и Теодор Рузвелт, възползвал се от могъществото на телевизията.
Днес най-влиятелната медия се казва Facebook. Мащабите й са толкова огромни, че ако Facebook беше страна, то тя щеше да е третата по големина в света след Китай и Индия.
Именно заради способностите на социалните медии, Барак Обама инвестира толкова много сили и средства в интернет кампанията си. Неговият екип използва всяка възможност, за да достигне до потребителите – чрез собствени страници, приложения и реклами. Дигиталният екип на президента на САЩ дори създаде специални инструменти във Facebook, които да информират избирателите за техните права, както и да им дадат възможността да се включат в списъци в подкрепа на своя избранник.
Още повече специалистите от екипа на Барак Обама свързваха всяка дейност на избирателя – препоръка, закупен артикул или дарение, чрез неговия профил във Facebook, като по този начин направиха дейността публична за неговите приятели и същевременно събраха данни за самия него (възраст, пол, местоживеене, интереси и др). Този интуитивен интерфейс едновременно улесни интернет потребителите и напълно законно (с тяхно съгласие) архивира ценна информация. Не след дълго тази комуникационна стратегия даде резултати – 1,3 милиона дарители, всеки от които е допринесъл средно с около 250$.
Facebook фенове
След анализ установихме, че на най-малка официална подкрепа във Facebook се радва партията на ДПС, следвана от ДГИ. Победител в тази своеобразна надпревара бе партията на Светослав Витков – „Глас народен“ с 38 958 фена точно седмица преди изборния ден.
Въпреки преобладаващо ниската или дори отсъстваща ангажираност на потребителите, все пак сме длъжни да признаем, че една от т.нар. традиционни партиите и една от новите партии, обект на нашето изследване, успяха да задържат своите последователи „топли“ и наблизо. Успех, който трябва да бъде отчетен на щабовете, водили дигиталната кампания на ДСБ и „Глас народен“. От друга страна, ако степента на ангажираност във Facebook може да се приеме за социален маркер, то ниските нива, с които се характеризират институциите в мрежата, идват да покажат, че хората не им се доверяват.
Доколко партиите и институциите наистина спечелиха хората за една или друга кауза, най-ясно е илюстрирано следващата графика. Както ясно се вижда на нея най-ниска степен на ангажираност са постигнали от ПП ГЕРБ – едва 3%. Обяснение за тези зависимости ще откриете още в първа глава на изследването.