Блогът "Отворен парламент – граждански гласове" потърси коментара на депутати, за част от предложенията на Институт за развитие на публичната среда, направени в рамките на консултациите с НПО, организирани от временната комисия за написване на нов правилник на парламента.

Народните представители не са склонни да орежат привилегиите си, които им отрежда парламентарният правилник. Това сочи проучване на блога „Отворвен парламент – граждански гласове“ сред парламентаристите. Повечето от тях не желаят да застанат с имената си в коментар на различни невралгични теми, свързани с дейността на парламента.

Други лаконично отказват коментар, какъвто бе случаят на Камен Костадинов от ДПС, който обясни, че не иска да коментира идеята за орязване на прословутите 2/3 безотчетни пари, които парламентаристите получават за издръжка на техни сътрудници и офиси в провинцията. „Не съм стигнал до тези предложения, още мислим началните текстове“, заяви Костадинов. Неговият колега Павел Шопов от „Атака“ направи същото, обаче с твърдението, че тази тема се регулира от Закона за политическите партии, което не отговаря на фактическата нормативна ситуация.

Блогът "Отворен парламент – граждански гласове" потърси коментара на депутати,  за част от предложенията на Институт за развитие на публичната среда, направени в рамките на консултациите с НПО, организирани от временната комисия за написване на нов правилник на парламента. 

Народните представители не са склонни да орежат привилегиите си, които им отрежда парламентарният правилник. Това сочи проучване на блога „Отворвен парламент – граждански гласове“ сред парламентаристите. Повечето от тях не желаят да застанат с имената си в коментар на различни невралгични теми, свързани с дейността на парламента.

Други лаконично отказват коментар, какъвто бе случаят на Камен Костадинов от ДПС, който обясни, че не иска да коментира идеята за орязване на прословутите 2/3 безотчетни пари, които парламентаристите получават за издръжка на техни сътрудници и офиси в провинцията. „Не съм стигнал до тези предложения, още мислим началните текстове“, заяви Костадинов. Неговият колега Павел Шопов от „Атака“ направи същото, обаче с твърдението, че тази тема се регулира от Закона за политическите партии, което не отговаря на фактическата нормативна ситуация.

Народните представители от ГЕРБ категорично не желаят да разговорят на тази тема с мотива, че „новите управляващи си пишат правилника“.

Предложението на Институт за развитие на публината среда е т.нар. "двете трети"  към възнагражденията на депутатите да се изплащат от Финансовия отдел на парламента само срещу представени разходни документи – договори на сътрудници ( договорите могат да се сключват между парламента и лицето, посочено от депутата – за да могат да се плаща данъци и осигуровки), фактури за предоставена експертиза и разработки, наем на приемни и др.

В предходния мандат депутатите от доскоро управляващата партия обясниха, че искат да намерят начин да регламентират допълнителните пари, в размер на 2/3 от заплатата им, които народните представители получават за сътрудници. От ГЕРБ сформираха нарочна работна група, която повече от една година не намери вариант как да се случи това и темата отшумя, само с изразени добри намерения.

Очевидно по стъпките на Борисовата партия са тръгнали и новите управляващи, които нямат особена нагласа да променят статуквото.

Друга тема, за която мнозинството депутати няма да се застъпят е написването на Етичен кодекс на парламентаристите. В изминалия мандат такива опити имаше, но те бяха безуспешни. „Миналия мандат в комисията по етика се мъчихме да направим подобно нещо, но доминиращото мнение бе, че нямаме нужда от регулация, понеже можем да се регулираме и сами“, обясни Камен Костадинов. Според Павел Шопов пък това е „разтягане на локум“, който до нищо няма да доведе.

В БСП все още гледат благосклонно на тази идея, но обясняват неофициално, че „няма да се бият за нея“.

Народните представители са склонни единствено да се засили контролът върху НЦИОМ. „Да, те трябва да подлежат на някакъв контрол, понеже винаги обслужват управляващите“, заяви Шопов. Според Костадинов пък за НЦИОМ трябва повече прозрачност и няма проблем заявленията на депутати за изследвания да се публикуват, както и планът на центъра за годишна работа.

Костадинов ще държи освен Националния център за изучаване на общественото мнение да влезе в „по-прозрачен режим“, такова нещо да се случи и с неправителствените организаиции. „Искат да участват в работата на парламента – няма проблем, но нека всички НПО, които искат това да попълват декларация за конфликт на интереси и да оповестят финансирането си“, заявява Костадинов, който смята, че има „лобистки организаиции“, които са „маскирани“.