На 12 май се проведоха най-странните парламентарни избори от новата история на България. Странни не дотам защото възпроизведоха паритет в рамките на политическата класа, която избрахме да ни представлява в Народното събрание през следващите 4 години, а защото ясно се отличи недоверието на българските граждани към честността на изборния процес и към партиите, които днес се борят за техните гласове.

Начинът, по който протичат изборите е основен показател за нивото на развитие във всяка демократична държава. Ето защо, когато правилата са фиктивни, институционалният отговор на тяхното нарушаване не надхвърля имитацията на дейност. 

Изборни „шменти-капели” – игра с добавена стойност

Както може би знаете, за да се регистрира, като участник на избори, всяка партия трябва да представи пред Централната избирателна комисия списък с подписите на поне 7000 нейни симпатизанти. След разследване на екипа на Института за развитие на публичната среда се оказа, че общо 10 704 лица без избирателни права бяха включени в подписките на партиите (в тази тяхна част, която е проверена от ГРАО) за Избори 2013. Според Конституцията избирателни права имат гражданите, които са навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. С други думи, за да се сдобият с тези подписи, българските партийни функционери е трябвало да ги събират от затворите.

На втори април зададохме въпроса защо има хора без право на глас в подписките на партиите, с които те се регистрираха за изборите пред ЦИК?

Отговорът е важен, защото според официални институционални данни се оказва, че партиите на практика фалшифицират подписите с които се регистрират. Правилно ли е 68 партии да получат право да участват на тези избори, след като едва една шепа от тях могат реално да съберат достатъчно подписи в своя подкрепа? Използват ли партиите лични данни за българските граждани без тяхното знание и откъде получават тази информация?

Дори и да успеем да намерим „политически коректно” оправдание за регистрирането на толкова много партии, нерегламентираното използване на лични данни в България, все още би трябвало да бъде престъпление и да се наказва според действащото законодателство (Чл. 42). И макар да сме наясно, че институционалният отзвук на това разследване най-вероятно ще бъде нулев, с мазохистична пристрастеност публикуваме за вас официалните резултати на ЦИК, които българските партии изкараха на изборите от 12 май, съпоставени с броя от подписи на техните симпатизанти, използвани при регистрацията им за същите избори.

КОАЛИЦИИ:

*(Партиите оцветени в червено от първата таблица не са отразени в резултатите на ЦИК, но са били регистрирани за изборите. Най-вероятно те не са представили кандидати и на практика са се отказали. Пример – „Синьо единство“ )

Данните са хубаво нещо!

Оказва се, че от 45 партии и коалиции, явили се на парламентарните избори, 21 (маркирани в жълто на таблиците) не са успели да изкарат резултати, дори близки до броя на подписите, които са внесли за своята регистрация. Странна аномалия… Ако аз например, в качеството си на 27 годишен гражданин на тази държава реша да се подпиша в подкрепа за даден политически субект, то със сигурност бих изразил своята подкрепа за него и чрез своя глас на изборите. И понеже, за да ме мотивира да се подпиша, която и да е партия в България, трябва доста да се потруди, ако го направя, със сигурност бих се ангажирал и с това да агитирам за нея пред своите познати. Осланям се на предположението, но си мисля че и с читателите на тази статия ситуацията е горе-долу сходна.

С други думи – при едни нормални избори, гласовете, които партиите получават би трябвало да надхвърлят многократно или поне да се приближават до броя на подписите, с които те са се регистрирали. Уви, действителността явно е по-различна.

За какво се борят партиите?

Следващата стъпка на това изследване ще бъде да провери отчетите, които партиите трябва да изпратят до Сметната палата на България, за размера и начина, по който са били финансирани техните изборни кампании. Тези отчети ще бъдат налични след около месец.

Интересен е въпросът, дали субсидията за партиите, надхвърлили 1% подкрепа от подадените гласове играе ролята на мотиватор за наличието на партиен живот в България? Тази година тя е равна на 12 лева за всеки получен глас. Дали няма да се окаже, че това да имаш партия е доходоносен бизнес, особено по време на избори?

Предстои да разберем.

Изборите – такива, каквито си ги направим…

Изборите в България не са хубаво нещо и това е тъжно, защото много хора и граждански организации в продължение на години лобираха, в процеса да се въведе поне базисно ниво на хигиена и прозрачност. Тяхното постоянство до голяма степен освети процеса и направи видими неговите нарушения и слаби страни, като в същото време подпомогна институционалното осъвременяване на отговорните за протичането на изборите институции. Факт е обаче, че и най-добрите правила не могат да гарантират честен изборен процес, ако липсва готовност за тяхното спазване от страна на политическата класа.

Официалните изборни данни потвърждават наличието на сериозен проблем. Може би е време да помислим за механизмите, с които той би могъл да бъде разрешен.