В настоящата публикация ще изложим някои основни принципи на идеята „Ореn data”. Те са формулирани на база на европейското и българското законодателство, съответно произтичат от практиките в Европейския съюз и в България.

Както стана известно, мерки за прилагането на подхода „отворени данни” са включени във Втория план за действие на Република България по инициативата „Партньорство за открито управление”. Заложените в плана мерки в областта на отворените данни са малко на брой, но представляват първата необходима стъпка за въвеждане на идеята за отворените данни в управлението като инструмент за постигане на важните принципи на „откритото управление”. Ето защо би било полезно още в самото начало да изясним основните принципи за въвеждане на „ореn data” в управлението.

В предишната публикация обяснихме същността на идеята „Оpen data” и първоначалните стъпки по прилагането й в България.

В настоящата публикация ще изложим някои основни принципи на идеята „Ореn data”. Те са формулирани на база на европейското и българското законодателство, съответно произтичат от практиките в Европейския съюз и в България.

Както стана известно, мерки за прилагането на подхода „отворени данни” са включени във Втория план за действие на Република България по инициативата „Партньорство за открито управление”. Заложените в плана мерки в областта на отворените данни са малко на брой, но представляват първата необходима стъпка за въвеждане на идеята за отворените данни в управлението като инструмент за постигане на важните принципи на „откритото управление”. Ето защо би било полезно още в самото начало да изясним основните принципи за въвеждане на „ореn data” в управлението.

И така, ето някои основни принципи, с които трябва да се съобразяваме при реализирането на идеята за отворените данни.

„Оpen data” трябва да са максимално достъпни. Истински достъпни са данните, които са публикувани в Интернет, и с които можеш да се запознаеш от дистанция, без да посещаваш съответната администрация и без да се налага да подаваш каквото и да е заявление за достъп. С няколко клика на компютъра вече си в необятния свят на информацията.

Отворените данни са свободни за обработка от всеки потребител. Те не са класифицирана информация, не са лични данни, не са обременени с авторски права и други подобни.

Свободата при използването на тези данни е гаранция за конкуренция на пазара. Отворените данни са като въздуха – всеки може да го използва и никой не може да има изключително право върху него. Все пак националните законодателства може да допускат известни ограничения. Например – когато е дадено изключително право на ползване на отворени данни, което е свързано с цифровизация на културни ресурси. Тогава може да е необходим определен период на изключителност, в който това право да предоставя на частния партньор възможност за възвръщане на инвестицията му. Известно е, че дигитализацията на информацията, която се съдържа в библиотеките, музеите и архивите е скъпо нещо. Ето защо съществуват множество споразумения за сътрудничество между библиотеки, включително университетските библиотеки, музеи, архиви и частни партньори, които включват цифровизация на културните ресурси, като на частните партньори се осигуряват изключителни права. Европейското законодателство ограничава в тези случаи изключителното право на ползване до 10 години.

Други видове културни институции, като например оркестри, опери, балети и театри, включително и архивите им, следва да останат извън обхвата на отворените данни, поради тяхната специфика на „сценични изкуства”, които почти изцяло са обхванати от правата върху интелектуалната собственост на трети страни.

„Open data” подлежат на лесна допълнителна обработка. Те трябва да бъдат в машинночетим формат, който е структуриран по начин, по който софтуерните приложения да могат лесно да идентифицират, разпознават и извличат специфични данни, включително отделни факти и тяхната вътрешна структура. Те трябва да са в отворен формат. Това означава файлов формат., който не зависи от платформа и е предоставен на обществеността без никакви ограничения, които биха възпрепятствали повторната употреба на документите. Държавата трябва да насърчава използването на официален отворен стандарт – това е стандарт, който е установен в писмена форма и описва спецификациите за изискванията, как да се осигури софтуерна оперативна съвместимост.

„Open data” са безплатни. Ако органите от обществения сектор все пак налагат такси за повторна употреба на документи, тези такси по принцип следва да бъдат ограничени до пределните разходи.

Европейските директиви допускат и случаи, в които органите от обществения сектор могат да налагат такси над пределните разходи. В тези случаи таксите следва да се определят в съответствие с обективни, прозрачни и подлежащи на проверка критерии, а общите приходи от предоставянето и разрешаването на повторна употреба на документи не следва да надвишават разходите за събиране, изготвяне, възпроизводство и разпространение, наред с получаването на разумна възвращаемост на инвестицията. Библиотеките, музеите и архивите могат да налагат такси над пределните разходи, за да не се препятства нормалното им функциониране.

„Оpen data” са глобални. Въвеждането им е в паневропейски мащаб. В съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в чл. 5 от Договора за Европейския съюз, политиките, свързани с отворените данни следва да се формулират не на ниво национална държава, а на ниво Европейски съюз. Целта е да се улесни създаването на информационни продукти и услуги, не просто на територията на отделна държава, а на цялата територия на Европейския съюз. Целите са да се осигури ефективно, трансгранично използване на документи на органи от обществения сектор, за да се създадат информационни продукти и услуги с добавена стойност и от друга страна да се улесни свободното разпространение на информация и комуникация между гражданите на Европейския съюз. Ето защо, никоя държава не трябва да въвежда мерки, които пречат за изпълнението на тези цели.

Открийте ни във  
           Може да следвате "Отворен парламент" и в   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на "Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}