Чрез Централната избирателна комисия

До
Върховен административен съд
на Р. България

Жалба

от Стефан Божидаров Mанов

срещу
Решение № 2163-НС от 15.03.2013г. на Централната избирателна комисия относно приемане на Методика за определяне на резултатите от гласуването в изборите за народни представители на 12 май 2013 г.
ЦИК, пл. Княз Александър I-ви N°1, 1169 София, www.cik.bg

Уважаеми Върховни съдии,

Със свое Решение № 2163-НС от 15.03.2013г. ( http://www.cik.bg/?resh=2385 ) Централната избирателна комисия прие Методика за определяне на резултатите от гласуването в изборите за народни представители на 12 май 2013 г на ЦИК.
Самата методика, която е неразделна част от процесното решение, е публикувана на следния линк http://www.cik.bg/docs/1363506254.doc .

Оспорвам методиката в частта на Раздел III чл. 17 до чл. 28 описващи т.нар. Втора и Трета стъпки, които прецизират начина на персонифициране на мандати, спечелени от преминалите 4%-това бариера партии и коалиции съгласно Първа стъпка от методиката.

Чрез Централната избирателна комисия

До
Върховен административен съд
на Р. България

Жалба

от Стефан Божидаров Mанов

срещу
Решение № 2163-НС от 15.03.2013г. на Централната избирателна комисия относно приемане на Методика за определяне на резултатите от гласуването в изборите за народни представители на 12 май 2013 г.
ЦИК, пл. Княз Александър I-ви N°1, 1169 София, www.cik.bg

Уважаеми Върховни съдии,

Със свое Решение № 2163-НС от 15.03.2013г. ( http://www.cik.bg/?resh=2385 ) Централната избирателна комисия прие Методика за определяне на резултатите от гласуването в изборите за народни представители на 12 май 2013 г на ЦИК.
Самата методика, която е неразделна част от процесното решение, е публикувана на следния линк http://www.cik.bg/docs/1363506254.doc .

Оспорвам методиката в частта на Раздел III чл. 17 до чл. 28 описващи т.нар. Втора и Трета стъпки, които прецизират начина на персонифициране на мандати, спечелени от преминалите 4%-това бариера партии и коалиции съгласно Първа стъпка от методиката.

Относно допустимостта на настоящата

Процесното решение е издадено въз основа на правомощията на ЦИК определени от чл. 26 ал. 1 т. 27 от Изборния кодекс (ИК). Съгласно разпоредбите на чл. 26 ал. 7 от ИК решенията на ЦИК по чл. 26 ал. 1 т. 27 са сред изрично изброените като обжалваеми пред Върховният административен съд в три дневен срок от съобщаването им. Справка на интернет сайта на ЦИК показва, че процесното решение е публикувано на 15.03.2013г. в 23 часа и 16 мин. Преклузивният срок е спазен.

Аз съм български гражданин с избирателни права и имам намерението да участвам в изборния процес. Доколкото методиката за определяне на резултатите от изборите касае най-важната част от изборния процес, а именно изборния резултат, всеки български гражданин има правен интерес от това, решенията на Централната избирателна комисия да съответстват на духа и буквата, заложени от законодателя в Изборния кодекс и изборите да се проведат по честен и прозрачен начин.

За пълнота ще посочим, че съгласно Решение N°4 от 4 май 2011г. по к.д. N°4 / 2011г., Конституционният съд на Р. България утвърждава принципа, че "в синхрон с препоръките на Венецианската комисия (Съвет на Европа), финално обжалване пред съд трябва винаги да е възможно относно актовете на независимия орган, ръководещ провеждането на изборите (Кодекс на добрата практика при избори)".
Венецианската комисия към Съвета на Европа посочва в Кодекса на добрите изборни практики (вж. Глава III, част 3.3), че актовете на независимия орган, ръководещ провеждането на изборите, трябва да подлежат на финално обжалване пред съд. Комисията подчертава, че процедурата по обжалване не трябва да е сложна, нито да страда от прекален формализъм и препоръчва възможност за обжалване да имат максимално широк кръг субекти като конкретно посочва отделния избирател от съответния изборен район.

Жалбата е подадена в срок и от заинтересована страна и следователно е допустима.

По същество

Оспорвам разпоредбите на чл. 17 до чл. 28 от процесното решение, описващи т.нар. Втора и Трета стъпки, тъй като те въвеждат нова методика за персонифициране на мандатите, непозната в досегашната изборна практика на страната.
С това решение на ЦИК, което е взето на "тъмно", без публично обсъждане, се възприема методика напълно непозната на участниците в изборния процес.
Сложността на методиката и липсата на възможност за лесна проверка от страна на обикновения непритежаващ специфичен софтуер избирател или участник в изборите, на нейните ефекти върху изборния резултат, създават условия за възникване на съмнение относно честността на изборния процес.
Това по същество е незаконосъобразно, тъй като е противно на целта на материалния закон – Изборния кодекс, а именно създаване на гаранции и условия за провеждане на честен и прозрачен изборен процес, в който всички участници имат доверие.

Подобна уредба противоречи на принципа на правната сигурност, който е основен принцип и в правото на Европейския съюз. Съгласно този принцип лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е гражданите да не бъдат поставени в положение на несигурност, поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми.

В този смисъл са и препоръките на Венецианската комисия (Съвет на Европа) относно промените в Изборното законодателство. Комисията посочва, че промени в изборното законодателство не трябва да настъпват в кратък срок преди провеждането на изборите.
Без съмнение, приемането на нова методика само 6 седмици преди изборния ден е в противоречие с Кодекса на добрите практики на Венецианската комисия.
Този принцип е и основният аргумент на Европейския съд по правата на човека в Страсбург за да осъди наскоро България по делото "Зелена партия срещу България".

Процесното решение е прието и в нарушение на процедурата на Изборния кодекс. Съгласно чл. 26 ал. 1 т. 22а Централната избирателна комисия трябва да излъчва в реално време, на интернет страницата си, своите заседания. При приемането на процесното решение тази процедура не е спазена, което го прави нищожно.

Обяснителни бележки относно разликите между методиката приета с процесното решение и предходните методики

От над 20 години при провеждане на изборите за народни представители се ползва по същество непроменяна методика, , без значение дали са били разпределяли 209 (2009г.) или 240 (предходни избори) пропорционални мандати.

Най-напред нека уточним , че броят на мандатите във всеки един от 31 MИР се определя пропорционално на населението, което живее там по данни от преброяването.

При първа стъпка от методиката се определя броя на спечелените от всяка партия мандати. След провеждане на гласуването, подадените гласове от страната и чужбина са сумират, определя се изборната бариера от 4% от валидните гласове и партиите, които я преминават. Mежду тези партии се разпределят 240 мандата пропорционално на подадените за всяка партия гласове по метода на най-големия остатък, известен като метод на Хеър-Нийнмайер. Така всяка партия научава численността на своята парламентарна група – това е т.нар. първа стъпка

Остава обаче да се определят имената на депутатите, които ще попълнят групата т.нар. етап на "персонифициране" на мандатите. Това се извършва чрез т.нар. втора и трета стъпка от методиката.

Втора стъпка започва с разпределяне на "целите" мандати за всяка партия.

По досегашната методика, във всеки MИР на дадена партия се дават толкова мандата, колкото е цялата част на дробното получено от делението на гласовете подадени за тази партия в съответния MИР на тежестта на един мандат (тази тежест се получава като се разделят всички гласове за дадената партия, спечелени в национален мащаб, на общия брой мандати, които тя получава в първа стъпка – може да я наречем партийна квота на Хеър).
След целите мандати, започва раздаването на допълнителните "дробни" мандати, съответстващи на незадоволените с мандат най-големи остатъци – метод на Хеър, и така докато се достигне бройката мандати, които дадената партия е спечелила в първа стъпка.
При това раздаване всяка партия се разглежда сама за себе, без връзка с резултата на другите партии в съответния MИР и с определния от ЦИК брой мандати за съответния MИР.
Това води, че в някои MИР-ове се получават повече мандати от предварително определените, а в други по-малко.
Поради което, на трета стъпка, се налага да се жонглира с мандатите между MИР-овете – от някои се вадят, за да се добавят другаде, докато се постигне равенство между получените от партиите в съответния MИР мандати и броя на предварително определените за този MИР мандати.
При това жонглиране обаче мандатът си остава на дадената партия – мандат на партия А от даден MИР отива в друг MИР, нo пак на партия А.
В нито един момент от алгоритъма мандат не се прехвърля от партия на партия, а само от MИР на MИР. Така, всяка партия притежава във всеки един момент от процедурата този брой мандати, съотвестващ на изчисления в първа стъпка изборен резултат, пропорционално на броя спечелени гласове в национален мащаб.

По новата методика философията на втора и трета стъпка са изцяло променени.

На втора стъпка , най-напред отново се разпределят целите мандати. Това обаче става по различен начин. Определя се регионална квота на Хеър за всеки MИР (а не национална партийна) като се разделят всички получени гласове за всички парти в дадения MИР на броя мандати в този MИР.
На всяка партия в дадения MИР се дават толкова цели мандати, колкото е цялата част на дробното получено от делението на гласовете подадени за тази партия в съответния MИР на регионалната квота на Хеър.
Това води, че практически във всички MИР има по-малко разпределени мандати от предварително определните т.е. има незапълнени мандати. Не са раздадени и "дробните" мандати на партиите.
Съществената разлика настъпва след това. Вместо да се раздадат липсващите "дробни" мандати на партиите (съответстващи на техните незадоволени с мандат най-големи остатъци), най-напред се задоволяват липсващите в съответния MИР мандати, така че да сe постигне бройката мандати предварително определени от ЦИК за съответния MИР. За целта липсващите мандати във всеки MИР се дават на партиите, които има най-голям дробен остатък в съответния MИР. Без значение дали този мандат отива в партия, която има да получава такъв или не.
В резултат на това, в края на втора стъпка, някои партии се оказват с повече мандати, отколкото им се полагат, а други са ощетени.
Поради което, на трета стъпка се налага жонглиране на мандати между партии, докато се напасне техния брой до този, който е изчислен в първа стъпка.
При това, ефектът е, че непрекъснато резултатът на дадена партия се променя – тя ту придобива, ту губи мандат.
Бройката на мандатите във всеки MИР не се променя.

В резюме – ако опорна точка на методиката досега беше изборният резултат на всяка партия, който не се пипа в процеса на сметките, то сега опорната точка е броят мандати по MИР.

Няма как да се оцени импакта от такава промяна, защото е необходим софтуер за симулации, така че да се проиграят изборните резултати от предходни избори.
Очевидно е, че промяна на философията на методиката само броени седмици преди избори, е с непредвидим ефект.

От друга страна, предлаганата методика е математически неиздържана. В зависимост от изборния резултат, има опасност изчислителният алгоритъм заложен в методиката да не завърши и да не може да се произнесе краен резултат от изборите.

По липса на време, прилагаме само един опростен пример, който е илюстрация на този риск.

Има два МИР Р1 и Р2 с еднакво население и две партии П1 и П2. Разпределят се общо 2 мандата. Данните и резултатите са дадени в долните две таблици.

След получаване на табл. 2 алгоритъмът спира и мандатите по чл. 16 (0 за П1 и 2 за П2) не могат да се разпределят. Изобщо, алгоритъмът не работи при нулеви остатъци.

Моля Уважаемия съд, след като разгледа основателността на посочените от мен аргументи, да отмени Решение № 2163-НС от 15.03.2013г. на Централната избирателна комисия относно приемане на Методика за определяне на резултатите от гласуването в изборите за народни представители на 12 май 2013 г., в оспорената му част.

18 март 2013 С уважение, Стефан Mанов