Националните протести ясно и категорично показват, че конфликтът между интересите на българските граждани и тези на политическия елит достигна връхната си точка. Налице е криза в държавността, липса доверие в институциите, отвращение и цинично отношение към българските партии и политици. Коренът на това е един и това е избирателната система.

Националните протести ясно и категорично показват, че конфликтът между интересите на българските граждани и тези на политическия елит достигна връхната си точка. Налице е криза в държавността, липса доверие в институциите, отвращение и цинично отношение към българските партии и политици. Коренът на това е един и това е избирателната система.

При пропорционалната партийна избирателна система вместо гражданите да избират своите представители в парламента и общинските съвети, това се прави от партийните лидери. Така се създава корупционна среда, обграждане с послушни и приближени слуги и се поражда криза в представителността на управлението. Пазарлъкът за т. нар. избираеми места и разпределянето на порциите допълнително отвращава хората.

Проблемите с енергиината и другите мафии, ниския жизнен стандарт, лошото образование и здравеопазване, липсата на перспектива за младите хора са следствие от кризата в управлението.

Важно е да се отбележи, че България е единствената държава в ЕС, в която действа чисто пропорционална партийна система. В повечето европейски държави се използват различни преференциални системи, като на много места преференцията е задължителна – Полша, Холандия, Чехия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Италия, в Англия и Франция се използват мажоритарни системи, в Германия уникалната немска система, а в Румъния смесена система.
В същото време в уставните документи на БСП и ДСБ е записано, че водачите на листи се определят от националните ръководства, а на практика това се прави във всички партии от техните партийни лидери. И още нещо, всички парламентарно представени партии тихомълком и бързо се споразумяха да отпадне от изборния кодекс, възможността за преференция, при това с абсурдния десетпроцентен праг.

Каква е възможната промяна? За краткото време оставащо на 41-вото НС единствента възможност, която коренно би променила статуквото и политическия модел е въвеждането на задължителна преференция в партийните листи, без праг за тяхното пренареждане.

Така биха се удовлетворили обществените очаквания за мажоритарен елемент в избирателната система, биха се разширили правата на избирателите и степента на тяхната ангажираност и отговорност. Това би формирало усет у гражданите за влияние върху политическия процес и би се създадала територия, върху която да се формира нова политическа култура. Партиите ще бъдат принудени да се обърнат към хората, да водят диалог с тях, да потърсят изявени политици и общественици, а слабите техни представители и загубилите доверието ще бъдат санкционирани. Всички кандидати за народни представители ще бъдат равнопоставени, няма да има гарантирани депутатски места за недоказани партийни лидери и ще бъде решен проблема с „магаретата” в листите, като на преден план излизат личните качества на отделния кандидат, а това в крайна сметка съществено би повишило качеството на състава на бъдещия парламент.

Дали българските политици и държавници ще се вслушат в гласовете на техните избиратели или ще се снишат и ще почакат бурята да отмине?

Доц. д-р мат. Велизар Павлов е Ръководител катедра „Приложна математика и статистика” при РУ „Ангел Кънчев”