Уникално предложение за промяна на Наказателния кодекс се появи на страницата на Народното събрание, писа "Правен свят". Целта на меко казано странните текстове е да защити кандидатите за депутати и други изборни длъжности от поставянето им в зависимост чрез подписването на записи на заповеди и гарантиране на заеми.

Любопитното е, че проектът и мотивите към него третират кандидатите за депутати, които в хода на изборите доказват лоялност като подписват записи на заповед, декларации, договори, заявления и други документи, като жертви на рекет, чиито политически права са нарушени, а не като равноправни страни в една противоконституционна сделка.

Уникално предложение за промяна на Наказателния кодекс се появи на страницата на Народното събрание, писа "Правен свят".  Целта на меко казано странните текстове е да защити кандидатите за депутати и други изборни длъжности от поставянето им в зависимост чрез подписването на записи на заповеди и гарантиране на заеми.

Любопитното е, че проектът и мотивите към него третират кандидатите за депутати, които в хода на изборите доказват лоялност като подписват записи на заповед, декларации, договори, заявления и други документи, като жертви на рекет, чиито политически права са нарушени, а не като равноправни страни в една противоконституционна сделка.

Интересната гледна точка, според която народните представители са онеправдани и експлоатирани хора, с поругани права принадлежи на 13 народни представители. Повечето от тях са бившите депутати от Атака известни като кръга "Сейшелите", които оставиха следа в парламентарната история с признанието, че са подписали документи за заем от oфшорка на Сейшелските острови. Освен Валентин Иванов, Димитър Карбов, Огнян Тетимов и Кирил Гумнеров, към предложението им се са присъединили и парламентаристи от РЗС, както и напусналият СК Венцислав Върбанов.

НК, Изборен кодекс, европарламента и главния прокурор

Освен в НК, народните представители искат забраната за партийни лидери и свързани с тях лица и фирми да поставят в зависимост бъдещи депутати, да бъде вписана и в Изборния кодекс.

Въпреки че част от подписалите закона, като Кирил Гумнеров например, основаха евроскептично движение, проектите са разпратени до всички евродепутати на страната ни, с "надеждата евроинституциите" да им обърне внимание. Народните представители са поискали и среща с главния прокурор Сотир Цацаров, тъй като от визитата им при неговия предшественик Борис Велчев преди повече от година по този повод, не излезе нищо.

Мотивите, с които народните представители внасят предложенията си за наказателна отговорност на партийните лидери започват с откровението, че изборите в България през последните две десетилетия "са белязани с устойчиви форми на нарушение на политическите права на гражданите", при това не само при упражняване на тяхното активно и пасивно избирателно право, но и после – докато избраните изпълняват задълженията си.

Една от най-уродливите прояви на тези нарушения "е поставянето на кандидатите във всякаква форма на зависимост, включително и финансова такава", пишат в мотивите си вносителите. "Устойчива практика е в последните избори, лица или организации в страната и чужбина да използват богат арсенал от методи, форми и средства, за да заставят кандидатите да подписват различни договори, декларации, заявления и други, с цел да бъдат държани впоследствие в зависимост и дори манипулирани впоследствие в дейността им като лица на изборна длъжност."

Това сериозно застрашава функционирането на съответните държавни и общински органи, "тъй като поставеното в зависимост лице, не може и няма право на самостоятелна воля при изпълнение на службата и правомощията си, а е принудено да търпи и изпълнява чужди поръчки и в угода на лични и корпоративни интереси, а не на обществени интереси".

Тринайсетте депутати вносители сочат, че купуването и продаването на гласове е инкриминирано, "но търговията с власт и влияние и поставяне в зависимост на кандидатите за съответни изборни длъжности, не намира място нито като забрана в Изборния кодекс, нито като състав на престъпление в Наказателния кодекс, независимо от изключително опасните обществени последици, които могат да настъпят, при това за продължителен период от време, а не само по време на самите избори".

Народните представители предлагат до 5 години затвор и солени глоби. Странно защо обаче в текстовете те никъде не споменават наказателна отговорност за съгласилите се да се поставят в такава зависимост парламентаристи. Подобна липса в закона най-малкото повдига въпроса за липсата на лична човешка воля от "поставените в зависимост", но такъв въпрос е обект на друга наука.

"Не знаем на кого сме задължени"

Пред „Отворен парламент“ народният представител Кирил Гумнеров, който е част от "Сейшелската група" обясни, че сред него и колегите му има нарастващо безпокойство за това на кого са задължени.

"Ние се примирихме, че това е казус, който не може да бъде разрешен", заяви понастоящем независимият депутат, според когото ситуацията с него и неговите колеги очевидно е "безизходица". "Сега след като Волен Сидеров се раздели с Капка – ние не знам към кого са отишли офшорните фирми и следователно не знаем на кого дължим пари", обясни още Гумнеров.

"Ако дългът на депутата се продаде на наркобос?"

В разсъжденията си нататък Гумнеров продължи да разглежда народният представител като същество без лична воля и обясни, че ако тази практика не бъде законово заклеймена, тя може да обхване всички парламентарни партии.

"Я си представете и друг сценарий – ако дългът на депутата, ако самата офшорна компания бъде продадена от партийния лидер на някой нарко бос. И ако това се случи, да кажем, с 10 народни избраници? Тогава се получава така, че те ще бъдат зависими от организираната престъпност и престъпността ще има свое парламентарно представителство. Ние това искаме да проверим", обясни още Гумнеров.