Отвореното управление: как технологиите променят отношенията на гражданите с държавата

Дискусия „Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество“
10.02.2013
Най-големият проблем на България е избирателната система
26.02.2013

Отвореното управление: как технологиите променят отношенията на гражданите с държавата

Традиционното държавно управление днес трябва да открие нови механизми, чрез които да отстоява принципите на демокрация и да насърчава участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Пътят към осъществяването на тази задача анализаторите наричат преход към „отворено управление“. Настоящият текст си поставя за цел да разгледа този нов процес, при който все по-динамично изменящата се среда на обществените взаимоотношения поставя държавното управление пред качествено нови изпитания.

“Следващата Велика сила ще бъде тази държава, която успее  да отвори данните за управлението по начин, който успешно да съчетава йерархичността на институциите с възможностите, разнообразието и жизнеспособността на мрежите. “

 

Бет Новак – експерт по отворени данни

 

През последните години развитието на технологиите в областта на интернет и на мобилните комуникации промени фундаментално установения модел на взаимоотношения между институциите и гражданското общество. Новите информационни и комуникационни технологии успяха за кратко време да изградят огромен пазар, а оттам и да се наложат като катализатор на редица социални промени с дълбоко значение за живота на хората по света.  Развитието на културата на тяхното потребление ни превърна в свидетели на уникален по мащабите си процес, при който някои от най-успешните бизнес модели в мрежата се трансформираха в нещо повече – платформи с огромна обществена и политическа тежест. 

 

https://openparliament.net/userfiles/image/civil_agenda/Nova/data.jpgТрадиционното държавно управление днес трябва да открие нови механизми, чрез които да отстоява принципите на демокрация и да насърчава участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Пътят към осъществяването на тази задача анализаторите наричат преход към „отворено управление“. Настоящият текст си поставя за цел да разгледа този нов процес, при който все по-динамично изменящата се среда на обществените взаимоотношения поставя държавното управление пред качествено нови изпитания.

 

„Отвореното управление“ – шум в системата или обозримо бъдеще?

 

Историята отдавна е установила обвързаността между правото и нивото на обществено развитие. Всеки закон е официален документ за проблемите на своето време, които е призван да разреши. От другата страна на тази обществено-правна симетрия застава технологичният напредък, който сякаш никога не се е придвижвал със сходна историческа скорост на тази на общественото развитие. Не е случаен фактът например, че след създаването на печатната преса през 1450г, първият еротичен роман (Hipnerotomachia Poliphili – Франческо Колона, 1499г.) е публикуван повече от 150 години преди първото научно издание на английски език да започне да се разпространява (Philosophical Transactions – 1665г).

 

Големият въпрос, който различната скорост на развитие поставя пред държавите днес е, доколко правото (държавното управление) трябва да се ръководи от напредъка в технологиите, ако знаем, че самото общество не е съзряло достатъчно, за да се възползва адекватно от този прогрес? След като всеки нов канал на информация, създава повече спорове, отколкото е способен да разреши, нима не е възможно отвореното управление от идеал да се превърне в реалност с близка до нулевата прибавена стойност към качеството на демокрация? Факт например е, че по обективни причини технологията на публично управление в редица сфери няма как да бъде съвършена. Нима ако предоставим свободно информацията за нейните слаби звена на обществото, това няма да подкопае още повече доверието в институциите? 

 

Тези критики биха били уместни, ако не влизаха в пряко противоречие с един от основните утвърдени принципи на демократичното управление – правото на информиран избор.

 

Съвременните демократични правителства съществуват, за да обединяват състоянието на обществените ценности и познания с необходимия финансов ресурс за осъществяването управленски решения. В действителност обаче едва от средата на ХХ век, публичните институции започват бавно да променят централизирания и бюрократичен модел през който отразяват ценностите на гражданското общество, което финансира тяхното съществуване. Началото на този процес се задава именно с появата на нови технологични открития. Радиото, телевизията и създаването на интернет освобождават огромни количества от информация към обществото и по този начин усилват неговия потенциал да изразява ценностите, които то споделя.

 

В този ред на мисли, надали съвременното демократично общество щеше без предразсъдъци да избира жени в политиката, ако още през 50-те години на XX век телевизията не бе въвела т.нар. „сапунени опери“ за домакини, продуцирани от най-големите производители на перилни прахове (пример: Procter & Gamble са продуценти на сериалът “Докато свят светува“). Без съмнение еманципацията на нежния пол за западния цивилизационен модел е огромно постижение, но този процес не се е осъществил за една нощ, нито за няколко месеца или години. Напротив – това е един от многото примери, при които характерната особеност на технологиите да изпреварват нивата на обществено развитие е повлияла, като катализатор за това в социалната среда, с течение на времето, да навлезнат нови виждания и ценности, които завинаги са променили отношението ни към жените.

 

Първата стъпка към отвореното управление – получаване на повече и по-качествена информация:

 

https://openparliament.net/userfiles/image/na_focus/%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8.jpgТехнологичният напредък и днес продължава да бъде в основата на социалните промени. Мрежата представлява публичното пространство на модерния свят, а чрез нея много от правителствата получават възможност да  разбират по-добре нуждите на своите граждани. Седем от най-посещаваните десет сайта в интернет за последните две години са социални уебстраници[1][1]. Това показва недвусмислено, че когато бъде споделяна, информацията става по-ценна за всички нейни получатели. 

 

Уви частните общности в интернет  крайна сметка са изградени върху бизнес модели. Ето защо въпреки своя мащаб и история на консолидиране между потребителите[2][2], социалните мрежи не могат да заменят сложния процес на държавно управление. Подкрепата на каузата за спасяване на делфините във Facebook[3][3], колкото и да е благородна не може сама по себе си да извърши реалната дейност по опазването на тези животни в рамките на българското Черноморие.

 

Добрият пример, който социалните мрежи предоставят на управлението се състои в използването на отворени платформи, които позволяват на хиляди от техните потребители да разработват, създават и вграждат апликации към тях, чрез които милиони души виждат информацията по един качествено по-нов и вълнуващ начин.

 

Един от основните механизми за изграждането на отворено публично управление се състои в предоставянето на информация за дейността на институциите. Демократичното управление събира и използва данни за и от името гражданите, които са го избрали. Поради тази причина то е длъжно и да предоставя тази информация на обществото по възможно най-разбираем и отчетлив начин, така че да насърчи гражданското участие в процеса по вземане на решения.

 

Не е достатъчно да получаваме информация само, когато сме я поискали от институциите. За да можем да говорим за автентично отворено управление, тя трябва да бъде налична и под отворен формат в мрежата. В най-общи линии отвореният формат представлява подход в проектирането и разпространението на софтуер, който позволява свободен достъп до сърцевината на подаваната информация – „езикът“, на който тя е била написана. Ето защо отворените публични данни трябва да бъдат пълни и непроменени от допълнителни разработки по тяхната същност. Те трябва да бъдат широко достъпни и да се предоставят в близко до реалното време, за да не се изгубва тяхната стойност, като същевременно трябва да бъдат и машинно обработваеми. Данните под отворен формат трябва да бъдат освободени от лицензионни права, като е необходимо да се администрират и от конкретни представители на институциите, които да отговарят на гражданските запитвания (или оплаквания), свързани с използването на предоставяната информация.

 

Втората стъпка към отворено управление трябва да насочи усилията, към ангажираност и гражданско участие в процеса по вземане на решения.

 

Осигуряването на големи количества от публична информация под отворен формат от страна на институциите, не може да бъде единствен индикатор за наличието на отворено управление в една държава. Едва когато започнем да виждаме гражданското влияние върху основни държавни функции като бюджетната политика, законодателството и вземането на решения на национално и местно ниво – тогава ще можем твърдим, че като държава сме достигнали до открито и честно към своите граждани управление.

 

Този процес съвсем не е лек. В цял свят все по-отчетливо се забелязва, че съществува огромна бездна в техническите способности и познанията не само на държавните служители, но и на гражданските структури и активисти. Ако не можем да се възползваме от отворените данни за бюджета на българските общини, например по начин, по който да сравним колко процента от парите на данъкоплатците в София се разпределят за чистота, за градски транспорт или за ремонт на обществената инфраструктура, в сравнение с тези на данъкоплатците във Варна, то най-вероятно проблемът не е в липсата на желание от наша страна да направим подобно сравнение, а в липсата на технически познания, чрез които да автоматизираме този процес за всичките 264 съществуващи български общини.

 

Проблемът за техническите способности разбира се е донякъде частичен, тъй като редица граждански организации успешно прибягват до услугите на високо квалифицирани програмисти, с чиято помощ могат да преодолеят много дефицити. Нещо повече – част от самите програмисти често защитават културата на отворените данни и в крайна сметка се превръщат се в граждански активисти, с което и приносът им към отвореното управление става основополагащ за неговото съществуване.

 

Прозрачността на публичното управление сама по себе си, обаче не е панацея, която ще ни отведе до най-високите стандарти на демократичност в управлението. Това, което поддържа жизнеспособна една платформа, предоставяща публична информация за дейността на институциите, трябва да бъде обект на координирани екипни усилия и споделени граждански ценности, защото само те могат да създадат политическата воля за участие в управлението от страна на обществото. Неслучайно най-важните постижения в рамките на публичната среда се случват тогава, когато голяма част от гражданите получат нови и ключови познания. Ето защо и въпросът за смисъла от отворените данни трябва да ни води не единствено към темата за споделените ценности на демократично управление, но и към темата за необходимост от нови познания и връзки между гражданските структури, активистите и институциите.

 

Съществуват различни задачи през които държавите трябва да преминат, за да достигнат до отворено публично управление. Участието на институциите в социалните мрежи и предоставянето на публична информация в отворен формат ни дават представа за някои от най-важните сред тях. Поне толкова важна обаче е и задачата да научим младите хора, че съвременното общество не е пасивно. Те не трябва да се превръщат единствено в получатели на информация. Напротив, гражданското общество все по-често ще разчита на техния потенциал, за да променят средата (била тя социална или институционална) към по-добро, чрез получаваната информация, но и чрез нейното активно използване в процеса на правене на политики.



[1] Информацията е взета от списъка на Alexa – международен информационен портал, предоставящ анализи за потреблението в Интернет. (www.alexa.com)

[2] Добър пример за това консолидиране представляват протестите, организирани в социалната мрежа Facebook – на международно ниво милиони потребители се обединиха за отхвърлянето на ACTA; на регионално ниво – протестите срещу властта по време на Арабската пролет; на национално ниво – протестите през 2012г. на Орлов мост в София.