Общоприето е, че щом се отпускат средства, по-добре да ги вземем без значение кога, къде и как ще ги похарчим. Тази презумпция в общия случай звучи логично, но на практика, когато говорим за субсидии – е лесно оборима.
В една малка страна като България привличането на чужди капитали на субсидиарен /проектен/ принцип може да работи в обществена полза, но може да има и силно деструктивен ефект.
Кохезионната политика на ЕС стартира през 1989 г. с началото и на първия програмен период. Бюджетът му е 69 милиарда евро и бива на разположение на страните бенефициенти до 1993 г. Следващият програмен период започва 1994 г. и продължава до 1999 г. с бюджет 168 милиарда евро – забелязва се, че бюджетът нараства приблизително с два пъти и половина без да има приети нови членки. Третата поред програма за усвояване на средства от слабите страни в ЕС започва през 2000 г. и завършва през 2006 г.
Към онзи момент бюджетът нараства на 213 милиарда евро, като на етап присъединяване на новите членки се добавят нови 22 милиарда.
За актуалния програмен период бюджетът е внушителните 347 милиарда. За следващия период обаче, за първи път от 23 години, предвижданията са бюджетът да бъде намален с 11 милиарда евро. Дискусията за причините, довели до този резултат е сложна и в нея се борят множество различни гледни точки, всяка от които със свои, звучащи логично, аргументи.
Кохезионната политика представлява трансфер на средства от по-богати страни към по-бедни. По-интересното е да проследим кои са били страните бенефициенти на кохезионната политиката на ЕС от 23 години насам. Във всеки един програмен период се забелязват 4 страни, които винаги са усвоявали средства – Испания, Италия, Гърция, Португалия.
Интересно е да се разбере как се е променил животът във всяка една страна след 1989 г. Когато говорим за промяна на живота на гражданите, трябва да вземем предвид показатели като стандарт на живот, благосъстояние на нацията, покупателна способност, ниво на безработица, растеж на икономиката и т.н.
Трудно можем да заключим, че има ясна промяна към по-добри условия за живот в посочените по-горе страни, въпреки че 23 години са усвоявали средства на европейския данъкоплатец. Португалия започва да усвоява евросредства с по-ниски нива на безработица от тази в момента. Италия и Гърция са абсолютно сходен пример. Единственото изключение може би е Испания, но в последните 2 години ясно се забелязва силно покачване на безработицата и там.
Истината е, че еврофондовете могат да има силно деструктивен ефект върху нормалните условия за правене на бизнес в една страна и върху конкурентната ѝ среда. Ето какви са възможните негативни ефекти от усвояване на евросредствата при лошо управление, дискутирани и по време на Съвета за обществени консултации на тема „Еврофондовете отвъд статистиката“:
– Нуждата от национално съфинансиране – сега повечето хора биха казали, че когато ни дават 3 милиарда е нормално ние да съфинансираме със сума от 300 до 600 милиона. Да, това безспорно е така, но проблемът се изразява в това, че понякога съфинансирането се изисква от оперативни програми, които по никакъв начин не ускоряват растежа на икономиката, не повишават качеството на живот или намаляват на безработицата.
– Нуждата от съфинансиране от конкретния бенефициент – често пъти изпълняването на големи инфраструктурни проекти в малки общини може да принуди администрацията да даде самоучастие на стойност няколко пъти по-голяма от едногодишния ѝ бюджет. Тя получава тази сума чрез кредит и накрая бизнесът и гражданите години наред да плащат непосилни данъци, несъпоставими с услугите, които получават срещу тях.
– Отделянето на евросредства към сектори, които не помагат за повишаването на благосъстоянието – пример за това е ОП“Околна среда“. Тази ОП във всички случаи помага за повишаването на качеството на живот, но приоритет трябва да бъдат инвестициите в сектори, които понижават безработицата, увеличават благосъстоянието и заетостта.
– Ефект върху богатството – забелязва в страни, които са били бенефициенти в програмни периоди на ЕС, а след това не са били такива. По време на усвояването на европейските фондове определена група повишава стандарта си на живот. След рязкото спиране на процеса по инвестиция на чужди капитали, те продължават да имат високи изисквания за наемане на работа, но пазарът на труда не може да им ги предложи.
– Ефект на изтласкване – това е негативен ефект от еврофондовете, който е признат и от МВФ. Често пъти в практиката се забелязват частни инвеститори, които имат идеи за успешни бизнес проекти, да отказват да инвестират, ако даден проект не може да бъде изпълнен по някоя от оперативните програми. В заключение може да кажем, че този ефект влияе пряко върху спирането на иновациите в страната.
– Ефект на отделянето на твърде голям ресурс в следене и кандидатстване по ОП – Частните фирми отделят все по-голяма част от времето на своите служители за откриване и проследяване възможностите и начините за кандидатстване по дадена ОП, шансовете за успех и необходимите им ресурси, вместо да се съсредоточат в оптимизиране и развиване на си.
– Ефект на концентриране на най-силния административен капацитет на държавата в звена, свързани с евросредства – Както на централно, така и на общинско ниво се забелязва, че най-добрите служители на администрацията работят в дирекции, свързани с еврофинансиране. Тук трябва да си зададем въпроса дали средствата, които са получени от данъкоплатеца в България заслужават по-лошо управлението от тези получени от Европа?
– Ефект на лошата методология на оценка на проектите от управляващия орган и неадекватните за нормална бизнес среда критерии за възлагане на обществена поръчка
– Често пъти забелязваме некачествено реализирани проекти поради това, че критериите за одобрение на даден проект не предоставят свобода при подготвянето на проекта от страна на бенефициента. Втората причина за некачествени проекти, са критериите за възлагане на обществена поръчка – фирмите се принуждават да дават твърде ниски цени, за да спечелят, като с това се жертва качеството на даден проект.
– Ефект на корупцията в сферата на еврофондовете – това е един от най-силните негативи, защото корупцията при прилагане на субсидиарен принцип за разпределяне на средства е много опасна. Тя създава неравенство в условията за достъп на различните частни фирми, което може да доведе до възможност дадено дружество да усвоява евросредства значително по-бързо и лесно от свои конкуренти. Това би довело до възможност за „дъмпинг“ на цените на пазара, и до фалит на дружествата, които остават лоялни и кандидатстват за субсидия по общия ред.
– Ефект на унищожаване на проекти, стартирали непосредствено преди началото на програмния период – този ефект се забелязва в секторите, където частна фирма може да получи субсидия за стартиращ бизнес. По този начин проекти, изпълнени не по ОП, са поставени на колене да продават своя продукт на цени, които водят практически до фалит, защото не могат да покрият кредитите си.
Непосредствени изводи:
– Ефективността на европейските фондове не може и не трябва да замества усилията на правителствата за подобряване на бизнес средата.
– Единствено чрез европейски фондове една страна не може да стане богата.
– Към момента България усвоява еврофондове, не ги оползотворява.
– В центъра на процеса по усвояване на еврофондове не е ефектът от средствата, а отчитането им.
– За добър ефект от еврофондовете е необходимо доброто им управление, съобразено с всички възможни негативни ефекти от тях в колаборация с извършване на необходимите реформи за създаване на добра бизнес среда и не на последно място по важност наличието на добра цялостна институционална среда.