Сметната палата отказва да следи отчетите на инициативните комитети, които са страни в първия референдум в демократичната история на страната ни, което създава реална опасност от нарушения при финансирането на кампаниите на инициаторите и застъпниците за алтернативната теза.

Дни преди Коледа, в ЦИК се е получило писмо, с което от Сметната палата настояват комисията да отмени част от свое Решение 77 от 11 декември 2012 г., според което инициативните комитети, поддръжници на различните тези в ядрения референдум, трябва да се отчитат пред финансовата институция за набраните и изразходваните финансови средства в кампанията за референдума.

Според решението на ЦИК, след приключване на агитационната кампания, палатата трябва да провери коректността на отчетите. Мярката е взета по аналогия с произвеждането на избори, тъй законът за референдумите препраща към Изборния кодекс – за неуредените въпроси, какъвто е и този с финансирането на кампанията от участниците в нея.

От Сметната палата обаче твърдят, че след като в специалния нормативен акт няма изрично норам, изискваща  финансирането на агитационната кампания за допитването да подлежи на проверка, то те не трябва да проверяват парите, вложени от различните субекти в защита на една или друга теза.

ЦИК от своя страна са категорични, че разпоредбата на Изборния кодекс трябва да се приложи, още повече, че има ясни правила с какви пари може да се финансира кампанията за референдума и с какви не е позволено – могат да се използват собствени средства на членовете на инициативните комитети и дарения до 10 000 на човек. Според решение на ЦИК агитационната кампания „про“ и „контра“ ядрената енергетика не може да надхвърля 2 000 000 лева – по аналогия с  президентски избори.

По неофициална информация действията на Сметната палата могат да бъдат разтълкувани по два начина. Едната версия е неинформираност от страна на финансовата институция, че според специалния закон, неуредените моменти за провеждане на референдума се провеждат по нормите в Изборния кодекс.

Другата, по-вероятна хипотеза е, че това е вид „услуга“ към някои субектите в допитването. Известно е, че партиите, стоящи зад Инициативните комитети не са доволни от това, че не могат да използват за агитация партийната субсидия, а трябва да събират дарения.

Времето за набиране на средства е твърде кратко и едва ли гражданите с ентусиазъм ще даряват за агитационната кампания за атомни референдум, лишавайки се от средства за посрещане на Коледните и Новогодишните празници. Това затруднява силно набирането на ресурс за кампанията и е възможно партиите да се възползват именно от субсидията си за агитация.

В случай че Сметната палата отказва да проверява отчетите – това намерение става лесно осъществимо. От партийната субсидия могат да вземат Инициативните комитети, зад които стоят – БСП, Синята коалиция и 76-те депутати от ГЕРБ. Щом няма да има контрол от страна на Сметната палата, няма как да се докаже дали не са ползвани и пари от държавното финансиране на партиите, което пък ги прави неравнопоставени с Инициативния комитет, представлява от Мария Капон, например, който няма достъп до такъв ресурс.

Все още не е ясно дали ЦИК ще се съобрази с писмото на Сметната палата и ще отмени решението си. Предварителната нагласа е това да не се случва. Но дори и да го остави в сила, Централната избирателна комисия няма как да задължи финансовата институция да изпълни вмените й от ЦИК задължения.

По този начин се създава реална опасност в медийното пространство да превалира едната теза, тъй като двете по-богати партии са БСП и ГЕРБ ще агитират избирателите да гласуват със „за“ на референдума. Другите два по-малки инициативни комитета, които са „против“  – този на Мария Капон и този на Синята коалиция няма как да вложат също толкова средства в кампанията, още повече ако тя е практически безконтролна.

Ако всички институции, ангажирани с референдума, реагират като Сметната палата, която отказва да прави нещо, което го няма в закона за допитването, референдум изобщо може да няма, защото в специалния нормативен акт  практически липсват правила за почти всичко, свързано с организацията и провеждането на референдума.

Липсата на институционална воля и капацитет са реална заплаха допитването да се превърне в пълен фарс и да отврати допълнително българите от участие в политическия живот.