На 27 ноември 2012 г. Министерският съвет  депозира в деловодството на Народното събрание четири законопроекта, свързани с националната сигурност на България. Законопроектите са разпределени на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – водеща комисия; Комисията по външна политика и отбрана – участваща комисия и Комисията по правни въпроси – участваща комисия.

Подготовката на законопроектите е осъществена в рамките на препоръките, дадени от Консултативния съвет за национална сигурност на заседанието му на 25 април 2012 г. Част от основните положения, определящи насоката на развитие на системата за национална сигурност са зададени в приетата през месец февруари
2011 г. Стратегия за национална сигурност на Република България.

Законовата регламентация на обществените отношения, свързани със специалните служби на  България ще гарантира по-добре правата на българските граждани. Тя стана възможна след смяната на президента Първанов с президента Плевнелиев. До тогава се смяташе, че каквото и да е действие по законово уреждане на статута на спецслужбите ще се изтълкува от обществото като посегателство върху правомощият

а на Президента.

Предвижда се законите да влязат в сила едновременно на 1 април 2013 г.

Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност

Проектът на Закон за управление на системата за защита на националната сигурност е рамков.

Законопроектът определя координацията между службите за сигурност и създава консултативен механизъм – Съвет по сигурността при Министерския съвет, подпомагащ Министерския съвет при провеждане политиката за национална сигурност.

Председател на Съвета по сигурността е министър – председателят. Членове на Съвета са: министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на външните работи, министърът на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на Министерството на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, председателят на Държавна агенция „Разузнаване”, директорът на служба „Военна информация”, началникът на Националната служба за охрана, секретарят на Съвета по сигурността, двама представители на Президента на Републиката, изрично определени от него с указ. Президентът може да участва лично в заседанията на Съвета по сигурността.

Съветът по сигурността приема проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност преди внасянето му в Министерския съвет.
Гражданите и техните организации осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на установените им права.

Министерският съвет създава Консултативен механизъм за участие на представители на юридически лица с нестопанска цел, чиито уставни цели са свързани със защитата на националната сигурност, в обсъждания или в изготвяне проекти на нормативни актове, доклади и други документи по проблеми от компетентността на Съвета по сигурността, при спазване на правилата за защита на класифицираната информация.

В проекта на закон са дефинирани понятията „риск за националната сигурност”, „заплаха за националната сигурност”, „посегателство върху националната сигурност”, „криза”, „управление на криза”, „кризисна платформа”, „ситуационен център”.

Законопроект за Националната служба за охрана
/сигнатура № 202-01-78 от 27.11.2012 г./

Дейността на Националната служба за охрана е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в закона лица, обекти и мероприятия.

Националната служба за охрана е специализирана военизирана държавна служба към Президента на Република България.

Структурата и численият състав на Националната служба за охрана се утвърждават от Президента на Република България по предложение на нейния началник.
Президентът на Република България осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Националната служба за охрана.

Националната служба за охрана се ръководи от началник, който отговаря за цялостната дейност на службата. Началникът на Националната служба за охрана се назначава и освобождава от Президента на Република България след съгласуване с Министерския съвет.

Началникът на Националната служба за охрана предоставя на Президента на Република България шестмесечен и годишен доклад за дейността на службата.
Народното събрание упражнява контрол върху дейността на Националната служба за охрана съгласно Конституцията чрез специализирана комисия.

Проектозаконът дефинира следните основни понятия: „публични органи и организации”, „степен на застрашеност”, „специални техники и похвати”.

Законопроект за военното разузнаване
/сигнатура № 202-01-79 от 27.11.2012 г./

Военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във въоръжените сили на Република България и се води с цел добиване, обработване и разпространяване на разузнавателна информация в интерес на отбраната на страната и на националната сигурност.

Съгласно законопроекта военното разузнаване се осъществява от служба „Военна информация” и от разузнавателни структури в органите за управление и разузнавателни военни формирования в Българската армия.

Служба „Военна информация” е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Службата се ръководи и представлява от директор, който се назначава за срок от 5 години. Директорът на Службата се назначава и освобождава с указ на Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

На военното разузнаване не може да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. То не събира, не обработва, не анализира и не съхранява информация от вътрешнополитически характер.

Службата предоставя еднаква по обем и съдържание разузнавателна информация на Президента на Република България, председателя на Народното събрание и на министър – председателя.

Службата информира обществеността за дейността си по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху военното разузнаване чрез постоянна комисия.

Министърът на отбраната осъществява непосредствено цялостен контрол върху дейността на Служба „Военна информация”. Директорът на Службата ежегодно предоставя на министъра на отбраната доклад за изпълнението на поставените й задачи.

Законопроектът дефинира следните понятия: „разузнавателна общност на НАТО и ЕС”, „разузнавателен орган”, „информация”, „разузнавателна информация”, „разузнавателна поддръжка”, „специални операции”, „официални представители към структурите на централната администрация и ведомствата”, „партньорски служби”, „изображение”.

Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”
/сигнатура № 202-01-80 от 27.11.2012 г./

Държавна агенция „Разузнаване” придобива, обработва, анализира, съхранява и предоставя разузнавателна информация. На председателя на Народното събрание, на Президента на Република България и на министър – председателя Агенцията предоставя еднаква по обем и съдържание информация. На Държавна агенция „Разузнаване” не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

Държавна агенция „Разузнаване” е служба за сигурност, непосредствено подчинена на Министерския съвет. Тя се ръководи от председател, който се назначава за срок от 5 години с указ на Президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Председателят на Агенцията изготвя и представя пред Министерския съвет ежегодно до 31 януари годишен доклад за дейността на Агенцията за предходната година.

За осъществяване на контролни функции при провеждане на държавната политика в Агенцията и с цел предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности министър – председателят по предложение на ръководителя на Агенцията назначава инспектор.

Народното събрание чрез постоянна комисия упражнява контрол върху дейността на агенцията. При упражняване на контрол върху дейността на Агенцията, заседанията на комисията са закрити. Председателят на комисията запознава председателя на Народното събрание с приетите от нея решения в резултат на упражнения контрол върху дейността на Агенцията.

Председателят на Народното събрание информира Президента на Република България и министър – председателя за решенията на комисията.

Законопроектът дефинира следните понятия: „действия при изпълнение на служебни задължения”, „действия по повод изпълнение на служебни задължения”, „семейство”, „особени финансови средства и разходи”.