На 24.10.2012 г. Народното събрание на Република България прие решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала”.
Решението е обнародвано в „Държавен вестник”, брой 83 от 30.10.2012 г.
На 31.10.2012 г., Президентът на Република България издаде Указ № 385 за определяне на дата на произвеждане на национален референдум – 27 януари 2013 г. Указът е обнародван в „Държавен вестник”, брой 87 от 9.11.2012 г.
Така стана възможно произвеждането на първия в демократичната история на България национален референдум. Как се стигна до тук?
Реконструкция на събитията и основни изводи
Въпросът за първия в демократичната история на България референдум е важен, защото очертава особеностите на българското законодателство, тънките сметки на българската политическа класа и патологичните отношения между институциите.
● Липсват публични източници с информация за това кой дава идеята за събиране на подписка за провеждане на национален референдум с въпрос: ”Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждането на ядрена централа на площадка Белене?”. Възможно е това да е Янаки Стоилов, който от години, заедно с НПО подготвя регламенти за пряко участие на гражданите в демократичния процес. Голяма е вероятността това да е Сергей Станишев, който от както стана лидер на Партията на европейските социалисти /ПЕС/ отделя голямо внимание на прякото участие на гражданите в демокрацията, и по-специално на европейската гражданска инициатива.
Станишев се вълнува особено от младежките политики в Европейския съюз, където вижда важната роля на БСП в подкрепата на европейската гражданска инициатива по въпроса за младежката структурна безработица, така характерна за Испания и България.
● От протокол от събрание на граждани за формиране на Инициативен комитет за организиране на подписка, съдържащ се в публичния регистър към Народното събрание е видно, че на 26 април 2012 г. в гр. София в присъствието на 37 български граждани с избирателни права е проведено събрание за започване на подписка за произвеждане на национален референдум във връзка с приетото от Министерски съвет и Народното събрание решение за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”.
На това събрание изказвания са направили Янаки Стоилов – депутат, Емил Георгиев – Председател на ПП „Екогласност”, Ангел Гаджев – от инициативния комитет „Аз съм за АЕЦ „Белене, А ти?”, Красимир Каракачанов – председател на ПП „ВМРО-БНД”, Сергей Станишев – председател на БСП, Румен Петков – депутат, Таско Ерменков –председател на инициативния комитет за АЕЦ „Белене” и др. В протокола от събранието се посочва още, че в изказванията са дадени аргументи за необходимостта от развитие на атомната енергетика в България, включително за изграждането на нова ядрена централа на площадка Белене и за прякото участие на гражданите в този процес. На събранието са приети следните решения:
– въпросът за референдума да бъде: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”;
– съставът на инициативния комитет за започване на подписка за произвеждане на национален референдум да бъде в максимален състав от 15 души;
– за членове се избират:
1. акад. Стефан Воденичаров – директор на Института по металознание, съоръжения и технологии при БАН, избран за Председател на БАН на 3 декември 2012 г. – Председател на Инициативния комитет;
2. Сергей Станишев – председател на БСП и депутат;
3. Янаки Стоилов – зам.-председател на БСП и депутат;
4. Румен Овчаров – председател на Софийската организация на БСП, депутат, бивш министър на икономиката и енергетиката;
5. Иван Генов – бивш ръководител на АЕЦ „Козлодуй”, депутат от БСП в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание;
6. Проф. Велко Вълканов – бивш кандидат за президент на левицата, бивш депутат от левицата; научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН, почетен председател на Българският антифашистки съюз от 2003 г.;
7. Петър Дулев – четвърти мандат кмет на община Белене от БСП;
8. Акад. Петър Кендеров – бивш осведомител и секретен сътрудник на ДС – 6 управление, 1-во ГУ, псевдоними: Симеон, Кадмий, регистриран на 31.12.1971 г., регистриран в 1-во ГУ на 25.05.1977 г. – обявен с Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – ВАК; Цялата му научна кариера е свързана с работа в Института по математика към БАН,
9. Чл.-кор. Димитър Бучков – бивш ректор на ВМИ, бивш зам.-министър на образованието и културата преди 1990 г.;
10. Акад. Георги Марков – директор на Института по история към БАН, бивш секретен сътрудник на 1-во ГУ на ДС, псевдоним Роман, регистриран на 30.04.1981 г. – обявен с Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ – ВАК, Решение № 110/9.12.2010 г. на Комисията – БАН; и с Решение № 105/9.12.2009 г. на Комисията – печатни издания;
11. Проф. Венцислав Кисьов – актьор; бивш директор на театър „Сълза и смях”;
12. Акад. Васил Сгурев – директор на Института по информационни технологии към БАН, председател на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи в България;
13. Акад. Ангел Гълъбов – председетел на Българското микробиологично дружество, Зам.-председател на Българската национална академия по медицина, вирусолог;
14. Йордан Костадинов – бивш ръководител на АЕЦ „Козлодуй”, бивш депутат от НДСВ;
15. Станислав Георгиев – изпълнителен секретар на Български атомен форум.
Инициативният комитет се представлява от неговия Председател и от други упълномощени от него лица.
● На същия ден съставът на Инициативния комитет е обявен на пресконференция от лидера на БСП Сергей Станишев. На пресконференцията водачът на българските социалисти посочва, че до референдум трябва да се стигне, защото правителството и Бойко Борисов са подходили безотговорно по въпрос, който засяга цялото общество. „Потресен съм от кръчмарския начин, по който се поднасят аргументите по един толкова важен въпрос. Отказът за „Белене” ще повлияе на енергетиката и благосъстоянието на всеки един от нас…Мнението на гражданите трябва да бъде чуто. Предстои ни много работа, защото трябва да съберем 500 000 подписа и тогава референдум задължилно ще се проведе”, казва още Станишев.
Видно от състава на Инициативния комитет, става въпрос преди всичко за партийна инициатива на БСП, обвързана с бившите научна номенклатура и Държавна сигурност, а не за чисто гражданска подписка. Тази инициатива има преди всичко тактически характер – да мобилизира политически структурите на БСП една година преди парламентарните избори. Прави впечатление, че голяма част от членовете са бивши представители на Комитета за спасение на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй – 2001-2003 г .
● Инициативният комитет за организиране на подписка за произвеждане на национален референдум по въпроса: ”Да се развива ли атомна енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене?” подава заявление вх. № ПГ 239-01-5 на 27 април 2012 г. на основание чл. 10, ал. 3 и чл. 12 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за вписването си в публичния регистър на Народното събрание, като прилага протокол от събранието за формирането си.
На същата дата с вх. № ПГ-239-01-5, Инициативният комитет подава Уведомление до Председателя на Народното събрание, че от 28 април 2012 г. започва подписка за произвеждане на национален референдум, като прилага образец на подписката. В тази връзка може да се отбележи, че Инициативният комитет е спазил процедурата, предвидена в закона.
● Инициативният комитет за организиране на подписка за произвеждане на национален референдум с представител Аглика Стефчева Виденова, притежава и удостоверение № 312606 от 16.05.2012 г. за администратор на лични данни. /линк към сайта на БСП/инициативен комитет –референдум за АЕЦ „Белене”/.
● Съгласно чл. 13, ал. 1 от закона в срок до три месеца от уведомлението за започване на подписката, същата следва да бъде внесена в Народното събрание. В противен случай, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание.
От името на Инициативния комитет на 27 юли 2012 г., в срока по чл. 13, ал. 1 от закона в Народното събрание са внесени 774 536 подписа на хартиен носител с искане за провеждане на национален референдум. Подписката не позволява попълване по електронен път.
● В закона е предвидено председателят на Народното събрание да изпрати подписката на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” /ГД „ГРАО”/ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на председателя на Народното събрание. Законът не предвижда срок, в който ГД „ГРАО” да извърши проверката. В конкретния случай ГД „ГРАО” извършва проверката за около 60 дни, което е възприето от депутатите на Коалиция за България за нормално.
От протокол от 27.09.2012 г. на ГД „ГРАО” за извършена проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на Инициативен комитет на граждани за провеждане на национален референдум с въпрос:”Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене” е видно, че резултатите са: брой проверени записи – 717 021; брой граждани с коректно вписани данни в подписката – 543 639; брой на некоректните записи – 173 382, от тях: брой на записите с грешни данни – 137 822; брой на повторени записи – 28 766; брой на лицата под 18 години – 2 256, брой на лицата, които не са български граждани – 1 363, брой на починалите лица – 2 925, брой на лицата, поставени под запрещение – 121, брой на записите без подписи – 129.
● След проверката на подписката, внесена от Инициативния комитет, на 12.10.2012г. Президентът на Република България Росен Плевнелиев взема решение да проведе консултации с парламентарно представените политически сили за референдума за АЕЦ „Белене”. Това свое решение Президентът мотивира с необходимостта от постигане на съгласие относно формулировката на въпроса, който предстои да бъде подложен на допитването.
След проведените консултации, президентът обявява, че според него въпросът трябва да е: „дали искаме да развиваме атомната енергетика чрез изграждане на нови мощности – да ли не”. Въпросът на БСП „трябва да се преформулира”, категоричен е президентът. Той удобно подава топката на ГЕРБ, за да отиграят те успешно собствения си удар спрямо референдума на социалистите.
● Премиерът и лидер на ГЕРБ Борисов същият ден на консултациите при президента обявява, че партията му ще се съгласи с всички предложения на БСП за референдума, включително и за въпроса, като все пак Борисов изразява надеждата си, че Конституционният съд ще отмени този референдум като противоконституционен. Премиерът отбелязва, че ако управляващите не подкрепят референдума, опозицията ще ги атакува, че ГЕРБ не искат да чуят народа. „Капанът към нас е много голям”, „от двете злини избираме референдума”, подчертава Борисов.
Според закона предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума. Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52 от същия закон.
На последните парламентарни избори, произведени на 5 юли 2009 г., броят на участвалите избирателите е 4 345 450, съгласно официалния Бюлетин на ЦИК за избиране на народни представители на 5 юли 2009 г. Броят на избирателите, гласували за Коалиция за България е 748 147. За ГЕРБ са гласували 1 678 641 избиратели. Простата аритметика показва, че БСП в никакъв случай не може да постигне резултат на референдума, равен на повече от половината от 4 345 450, както и да наложи своята теза. Въпреки това Борисов не залага на първоначалния си политически инстинкт, а решава да участва в кражбата на инициативата за референдум на социалистите, провокиран от Президента.
● На 17.10.2012 г. с вх. № 254-00-2059 до председателя на Народното събрание е внесено на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предложение /за произвеждане на национален референдум от 1/5 от народните представители/ от 76 народни представители от ПГ на ПП ГЕРБ за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. В Мотивите за предложението, вносителите посочват, че народът като суверен е този, който трябва да реши дали да продължи да се развива ядрената енергетика чрез изграждането на нова ядрена централа, а решението за конкретните социално- икономически, технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет съгласно Закона за безопасното използване на ядрената енергия.
Съгласно чл. 13, ал. 6 от закона при внесена подписка, Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.
На практика ПГ на ПП ГЕРБ се възползва от внесената подписка от социалистите като вместо да редактира въпроса залага нов въпрос, използвайки самостоятелната процедура за произвеждане на референдум, инициирана от 76 –те народни представители от собствената им група. Не закъсняват обвиненията на социалистите към ГЕРБ в кражба на инициатива им за референдум и подмяна на вота.
На 24 октомври 2012 г. Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
С Указ на Президента на Република България се определя 27 януари 2013 г. за дата на произвеждане на национален референдум.
Времето за провеждането на информационна кампания е изключително кратко.
С голяма степен на вероятност референдумът, насрочен за 27 януари 2013 г. няма да постигне необходимата избирателна активност. Ще се похарчат напразно милиони левове. Ще се похаби напусто обществена енергия. Провалът на референдума ще компрометира идеята за пряката демокрация за години напред. Това няма да е в интерес на българските граждани. Един от доволните трябва да е Станишев – президентът и министър-председателят му откраднаха референдума, като по този начин го осмислиха. Това доведе до реализацията не само на тактически, а и на стратегически цели на социалистите. Президенът и министър – председателят излъгаха над 500 хиляди граждани с избирателни права, на които не им остава друго, освен да са верни на Станишев социалисти. Благодарение на политическата недалновидност на Плевнелиев и Борисов, Станишев успя най-сетне да спечели собствената си партия.
След приключване на референдума, трябва да се предприемат законодателни промени