На 26.10.2012 г. Министерският съвет депозира в деловодството на Народното събрание дългоочакваният законопроект за доброволчеството. Текстът се подготвяше от работна група, съставена от представители на НПО и представители на Министерството на културата.

Ябълката на раздора беше уреждането на въпроса за социалните и здравните осигуровки на доброволците, тъй като те не получават заплата, но следва да бъдат компенсирани. Разходите им за работно облекло, обучение, храна, транспорт, социални и здравни осигуровки следва да бъдат уредени. Без решение за социалните и здравните осигуровки на доброволците, не можеше да има Закон за доброволчеството в България. В депозирания в Народното събрание законопроект въпросът е заобиколен чрез въвеждането на специална застраховка. Доброволческите организации и ръководителите на доброволческите формирования застраховат за своя сметка доброволците срещу злополука при или по повод извършването на доброволческата дейност в опасни или във вредни за здравето условия. Доброволецът се уведомява за правото му да бъде застрахован срещу злополука при или по повод извършването на доброволческа дейност преди започване на доброволческите дейности.

Законопроектът е регистриран под сигнатура № 202-01-68 и е разпределен на следните комисии: Комисия по културата, гражданското общество и медиите – водеща комисия; Комисия по правни въпроси – участваща комисия; Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – участваща комисия и Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – участваща.

С текста на законопроекта и мотивите към него можете да се запознаете тук.

До момента парламентарните комисии не са работили по текстовете на проекта на Закон за доброволчеството.

Настоящият материал има за цел да констатира някои от положенията в законопроекта, да ги коментира и даде предложения за тяхното подобряване.

Юридически лица с нестопанска цел или държавни органи – кои са приоритетни?

Съгласно чл. 7 от законопроекта доброволческата дейност се организира от органи на изпълнителната власт, международни организации, други организации на бюджетна издръжка, юридически лица и регистрирани вероизповедания. Дейността се осъществява в тяхна полза или в полза на физически лица.
Според международната и българска практика доброволческата дейност се извършва преди всичко от юридически лица с нестопанска цел, чийто предмет на дейност включва привличане, организиране и обучаване на доброволци. В този смисъл е и понятието „доброволческа организация”, съдържащо се в допълнителните разпоредби на законопроекта за доброволчеството.

Ето защо в чл. 7 на първо място преди „органи на изпълнителната власт” трябва да се запише понятието „юридически лица с нестопанска цел”, което по-адекватно отразява съществуващите обществени реалности.

Доброволческите сфери и дейности

Съгласно чл. 1, ал. 3 от законопроекта организираната доброволческа дейност се извършва при спазване на правилата на закона, доколкото друго не е предвидено в особен закон, с оглед на спецификата на обществените отношения, свързани с извършване на доброволческата дейност.

Законопроектът не описва подробно сферите, предмет на доброволчество – например социалните услуги, здравеопазването, образованието, културата, екологията, спорт и т.н.
Впечатлени от участието на доброволци в различните акции, основно по гасене на пожари, възникнали на Витоша, преди време медиите зададоха въпроса: Има ли нормативна основа за работата на доброволците? Има – отговориха държавните институции, и по този начин излъгаха обществото, защото нормативна основа има само в два специални случая. Единият засяга работата на доброволците в специални отряди, сформирани към общините в помощ при възникнали бедствия и аварии, а другият случай е свързан с работата на така наречените резервисти – хора от резерва, които подпомагат редовната армия при различни мисии в страната и в чужбина, за което получават отпуск и възнаграждение.

Нито доброволците, работещи в сферата на пожарната и аварийната безопасност, нито резервистите от Българската армия, нито доброволните сътрудници на МВР и специалните служби попадат и не трябва да попадат в приложното поле на законопроекта за доброволчеството, и това трябва да е пределно ясно от самия законопроект. Очевидно е че законопроектът следва да изключва и високо специализирани и високо отговорни дейности, за които се изисква поддържането на постоянна и прецизна квалификация, например – дейностите по ръководство на въздушното движение, по поддръжка и работа с ядрени мощности, медицинско оперативно лечение и др.

Ако питате хората с увреждания, дейностите, свързани с реализацията на програмата „Асистент за независим живот” също са достатъчно високо специализирани и високо отговорни. Тези дейности също не могат да бъдат оставени на доброволци – те трябва да бъдат разширени и допълнително платени. Ето защо субектите, които не са включени в приложното поле на настоящия законопроект и тяхната сфера на дейност трябва да бъдат изрично и изчерпателно уредени, за да се избегнат всякакви заблуди.

Удостоверение за доброволчество – що е то?

Съгласно чл. 11, ал. 2 от законопроекта за преминало обучение по време на извършването на доброволческата дейност и за извършените доброволчески дейности доброволческата организация или формирование издава удостоверение. Законопроектът не съдържа други задължителни атрибути на удостоверението, нито гаранции, кои части от съдържанието на този документ и в кои случаи държавата ще има предвид във взаимоотношенията си с доброволеца. Това е очевидна непълнота на законопроекта, която следва да бъде запълнена. Един от възможните подходи е министърът на образованието, младежта и науката или министърът на физическото възпитание и спорта да утвърждават образеца на удостоверение – неговата форма и съдържание.

Доброволецът – гражданин на България

Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от законопроекта предвижда граждани на трети страни да могат да извършват доброволчески дейности при условията на този закон и при спазване изискванията на Закона за чужденците в Република България при пребиваване на територията на страната. Извършването на дългосрочно доброволчество е основание за получаване на разрешение за продължително пребиване по ред, предвиден в Закона за чужденците в Република България.

Извършването на дългосрочно доброволчество с високо ниво на качество и себеотдаденост може да е прекрасно основание за получаване на българско гражданство при изявено желание от страна на доброволеца. Както знаем по настоящем с българско гражданство спешно се сдобиват лица с много по-малки заслуги към българската нация и недоказани качества, например – спортисти за националните отбори и други. Ето защо извършването на дългосрочно качествено и себеотдайно доброволчество трябва да се превърне в основание за получаване на българско гражданство.

Липсата на държавна подкрепа за доброволчеството

Съгласно чл. 4 от законопроекта държавата подпомага и насърчава доброволческите дейности чрез финансови, икономически и други облекчения и стимули, определени в съответните закони. За общините няма подобно задължение, въпреки че доброволческите дейности намират широко приложение в т.нар. местни общински дейности.

Бързият преглед на българското законодателство показва, че до момента подобни стимули и облекчения, засягащи доброволчеството не са въвеждани. Самият законопроект също не съдържа подобни стимули. Липсва каквато и да е държавна подкрепа за доброволчеството. Едва ли може да очакваме, че разпоредбата на чл. 4 от законопроекта ще заработи в бъдеще.

Всъщност България има нужда от създаването на единна система за подкрепа и развитие на доброволчеството, която ефективно да комуникира с отговорните органи на Европейския съюз и със съответните органи на държавите – членки. Такава система може да се развие по подобие на системата на Главна дирекция „ГРАО”. Главна дирекция с наименование например „Подкрепа и развитие на доброволчеството” може да е структура на Министерството на образованието, младежта и науката или на Министреството на физическото възпитание и спорта. Тя би трябвало да има териториални структури на областно ниво в 28-те области в състав не по-голям от 2 души и да ползва на общинско ниво специалистите на 264 –те общини. Главната дирекция би трябвало да има информационни и контролно-методологични функции. Общинските специалисти следва да поддържат общинска база данни за действащите доброволци и доброволчески дейности на тяхна територия, както и да осъществяват контрол и методологически надзор върху поддържаните от доброволческите организации регистри, издаваните от тях удостоверения и идентификационни карти и извършваната от тях доброволческа дейност. За действащите доброволци и доброволческите дейности следва да се поддържа на областно ниво регионална база данни и на национално ниво – национална база данни. По този начин със създаването на единна система за подкрепа и развитие на доброволчеството и назначаването на около 60-70 човека може да се очаква, че от извършването на доброволчески дейности брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната ще нарасне с 5-6 % годишно. Отделно ще са налице благоприятните ефекти по възпитание на младите хора в солидарност и взаимопомощ.

Блогът „Отворен парламент” ще предостави писмено своите предложения за подобряване на законопроекта за доброволчеството на водещата парламентарна комисия – Комисията по културата, гражданското общество и медиите.