Депутатът от Коалиция за България Михаил Миков e наблюдавал изборите в САЩ

Източнки:Reuters

По покана на американското посолство в България посетихте САЩ, в дните преди избора на президент. Кои са американските практики, които искате да видите въведени в България?
Това, което си струва да се мисли в перспектива е въвеждането на скенери при отчитането на изборните резултати. В САЩ има различни практики при отчитането на изборните резултати. Има и машинно гласуване, но преобладаване обикновено гласуване с интегрални бюлетини. По-интересно е, обаче, отчитането чрез скенери, които са интегрирани с избирателните урни. По този начин се спестява преброяването, което винаги е спорен, дълъг и труден процес. Ако пък има някакви съмнения в изборния резултат се разрешава отваряне на урната и повторно, вече ръчно броене.
В разговорите изрично стана ясно, че специалистите, занимаващи се с избори, не отдават особено доверие, и по тази причина няма възможност за интернет-гласуване. Опасенията са заради манипулации и липса на пълна защита.

С кого се срещнахте в САЩ и какви институции посетихте?
Във Филаделфия се срещнахме с държавния секретар, който организира изборите. Макар и по време на урагана Санди, тя отдели достатъчно време да ни разясни процедурата. Там се гласува с интегрална бюлетина и на тези избори, които в България са известни като президентски там се избира и част от Сената и част от Конгреса. Освен това в отделните щати се провеждат референдуми и се избират секретари по образованието, прокурори и прочие.
Къде наблюдавахте изборите? В кой щат и град – в колко секции влязохте?
Ранното гласуване и самия изборен ден наблюдавахме в два щата – в Илинойс в окръг Едгар каунти и в Индианополис. Доста секции посетихме. Посетихме и ОИК, където видяхме различните техники за гласуване, в това число и технология – изключително модерна. Става въпрос за тъч скрийн-техногия.

Колко общо технологии се ползват?
Това е щатски въпрос, на различните места се използват различни технологии. Като се тръгне от обикновеното гласуване, чрез запълване с черен флумастер на поле, което после машинно да се отчита, мине се през тъч-скрийн, или както е в Пенсилвания с машините за гласуване, на които се набира определена комбинация от интегралната бюлетина.

Това беше най-скъпата предизборна кампания. Как оценявате като български парламентарист набирането на средствата, разходването им и отчитането им в последствие?
Интересувахме се от тези въпроси. Основният ресурс от тези средства отива в електронни средства за масова информация, най-вече в телевизиите – централните електронни медии. Веднъж има централна кампания, която се води за президентските избори, и втори път – отделните местни щабове също водят кампания, но те имат доста по-ограничено финансиране. Но там кампанията прилича на нашата – и с агитационните материали, и със срещите, и с разговорите с хората, и с организирането на различни форми на социален живот – пиене на чай, кафе и прочие със симпатизанти.

А видяхте ли разлика в медийната политика относно кампанията в САЩ и родната медийна ситуация? Там доста често самите печатни медии обявяват на първата си страница кои кандидати подкрепят. Други разлики забелязахте ли?
Мисля, че съществена разлика е, че президентът не използва в такава степен положението си на държавен глава, за да запълва телевизиите. Просто събират средства и те се насочват в осигуряване на време в медиите. При нас – този, който има властта, има много повече безплатен ресурс, което му дава бонус пред другите кандидати.

Все пак някакви разлики забелязахте ли?
Там няма ден на размисъл, няма забрана за агитация. Ограничението за агитация пред избирателните секции е свързано с определени метри, в които не може да се поставят плакати. В същото време дори в деня на изборите на достатъчно отстояние от секциите активистите на едната или другата партия могат да разговарят с избирателите и да формират техните нагласи, непосредствено преди влизането в секцията. Разбира се, много разговори с избиратели, много, непрестанни разговори.

Т.е. в САЩ кампанията е повече личностна, отколкото партийна, така ли?
Да, много повече личностна. Но очевидно това е продиктувана от самата система и от много широкия кръг изборни длъжности. Пак казвам – и от съдебната власт, и от образованието, и за държавен секретар, да не говорим за конгресмени, сенатори и разбира се – центърът на кампанията е президентът. Заради това кампанията е личностна.

Избирателят в САЩ по-ангажиран ли е от този у нас?
Да, предварителното гласуване дава възможност хората да участват по-пълноценно. Там има и предварителен процес на регистрация на избирателите. И само регистрираните избиратели, които са изразили нагласа за гласуване участват в същинските избори. Освен това има и гласуване по пощата. Можеш да отидеш, да кажем, събота или неделя преди традиционния вторник (изборния ден в САЩ) и да гласуваш. И именно уикендът имаше големи опашки. Хората търпеливо чакаха по половин – един час.

Текат ли информации за изборни измами, злоупотреби, купуване на гласове, каквито традиционно съпътстват българския изборен ден?
По-скоро не. Разбира се, агитацията с почерпка, с партита и купони е част от нормалното привличане на избирателите. Има и друга особеност – в САЩ има две основни партии, които са с изключително дълга традиция. И мисля си, че традицията е тази, която вкарва самата кампания в този дух, който цари там по време на надпреварата. При нас политическият кипеж, разбирането на плурализма и многопартийната система като много-много-много партийна внася този балкански колорит.

Видяхте ли кухнята на кампанията? Бяхте ли в щабовете?
Да, домакините бяха много любезни да ни обяснят и проблемите пред, които са изправени. Примерно в окръг Едгар очевидно местната структура на Демократическата партия не бе успяла да номинира кандидатури за всички позиции, защото в този окръг републиканците имат по-голямо влияние. Това усложнява и самата бюлетина – избирателят често има обаче възможност да гласува за едната или другата партия генерално. Има и вариант да гласува персонално – за едни кандидати от едната партия, или за други от другата.

След изборите какво правихте – радвахте се за Обама, тъжихте заради загубата на Ромни?
След изборите бяхме на следизборните партита, където с много настроение празнувахме в щаба на демократите. На партито на Андре Карсън, който стана конгресмен от Демократическата партия в един републикански щат. Джо Донели също спечели мандат в сената, той е демократ, а щатът като цяло гласува за Ромни.
Бяхме и на партито на републиканцитре. Там пък беше с баджове и пропускателен режим. Но там имаше по-малко настроение. На партито на демократите беше със свободен режим.

Успоредно с изборите за президент, политически представители за Сената и Камарата на представителите имаше референдуми по над 170 въпроса, които бяха поставени в отделните щати. Беше легализирана марихуаната в Колорадо и браковете между еднополови двойки в Мейн и Мериленд. В България предстои първи референдум – връщате ли се с някакви идеи как ЦИК да проведе организацията и разяснението за избирателите?
Опазил ме Господ да давам идеи на хора, които имат достатъчно практика и интелигентност, за да се оправят в българската законодателна и практическа среда.