Едно от основните събития, които белязаха 2012г. бе изборният процес в редица държави по света. Във Франция, Египет, Гърция, Англия (изборите за кмет в Лондон), а съвсем наскоро и в САЩ, oсновният въпрос бе: изборите промениха или запазиха статуквото на политическата власт.
Дали отворените данни променят отношението на избирателите към същата тази власт – това бе темата на специална уеб-конференция от 20.06.2012г., където различни експерти се опитаха да предоставят отговор.
Новите технологии предоставят на гражданското общество все по-широки възможности за информиране по отношение на изборния процес. Неслучайно участниците в конференцията споделят мнението, че след управлението на Айзенхауер, изборите в САЩ започват да се печелят с помощта на радиото, а след Кенеди – с помощта на телевизията. Следвайки тази логика на технологичната еволюция, можем да заявим, че Барак Обама ни показа потенциала на социалните медии в политиката, а през 2012г. все повече нараства ролята на отворените данни.
Променя ли се разбирането ни за изборния процес днес?
От 1955г. британската телевизия BBC използва графичния инструмент „Swingometer”, за да демонстрира динамиката в политическата принадлежност на гражданите по време на избори. Към 2012г. този инструмент все още се прилага най-често от телевизионните оператори, като единствено променен начинът на презентиране.
По-важната промяна обаче се състои в това, кой притежава, обработва и разпространява официалната информация за изборите.
Медиите днес получават изборните резултати в близко до реалното време, но ако човек не в една от тях, ще му се наложи да се сдобие с информацията, като заплати за нея или изчака тя да се появи в обобщен вид по новините.
Тази информация се предоставя в цифров вид, който рядко позволява да се направи задълбочен анализ на структурата на гласоподавателите и причините, поради които те избират един кандидат пред друг. Все по-често обаче информацията, която медиите публикуват се изправя срещу нови количествени и качествени методи за наблюдение и оценка над изборния процес.
През 2012г. например, Google elections за първи път предостави по-навременна, разбираема и точна информация за изборите в САЩ от новинарската агенция Associated Press.
Друг пример за това, доколко официалните данни не са достатъчни, за да обяснят в дълбочина особеностите на изборния процес, можем да открием в Англия. Тази година 8 милиона граждани на Лондон решаваха, кой да бъде новият кмет на града.
Официалната информация, която се предостави на картна основа от кметството, представляваше обобщен сбор от данни, за различните избирателни райони. Близо седмица по-късно независимият екип на London Elects, представи резултатите в свой собствен сайт по начин, който позволява на гражданите да оценяват гласуването в пълнота на много по-малки зони от града. Картата им показва интересна закономерност за Лондон – лейбъристкия вот е съсредоточен основно в централните части на града, докато консерваторите получават своите гласове от предградията. Освен това, обаче новата карта позволи да се отчетат по райони и предпочитанията на гласоподавателите към загубилите избора кандидати.
Помагат ли хакерите в процеса на освобождаване на данните?
Тази година френските президентски избори достигнаха още по-далеч по отношение на боравенето и представянето на официална информация за вота на гражданите. За пръв път на хакерската група Regards Citoyens бе разрешено да представи на своя сайт информация с ограничен до този момент достъп, съхранявана в XML формат от правителството. По този начин френските хакери публикуваха данни и анализи за гласуването още от момента на обявяване на изборния резултат.
Много важен се оказа и предоставеният за хакерската група достъп до прес-службата на френското Министерство на вътрешните работи. Чрез него те успяха да покажат информация за политическата активност, с която институциите така или иначе са разполагали, но която никога не са публикували. За кратко време Regards Citoyens извлекоха данните от недостъпна до този момент документация, съхранявана в XML формат и ги прехвърлиха в CSV-файлове, които могат да се изтеглят и да се ползват свободно от потребителите.
Могат ли отворените данни да прекъснат политическата демагогия?
Всеизвестен цитат на Марк Твен гласи че: „Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината си обува обувките“. Когато обаче всички заинтересовани страни получават и боравят свободно с официалната публична информация, събирана от институциите, механизмите за граждански контрол неминуемо се увеличават. Горепосочените примери доказват значимостта на изборната информация – освободена тесните граници на инстиитуциите, които така или иначе са длъжни да я предоставят и поверена обратно в ръцете на гражданите, заради които управлението се осъществява.
Източник: The Guardian, “Hack the vote: how open data is giving elections back to the voters” – Саймън Роджърс