Източник: БГНЕС

Днес в ЦИК са постъпили две жалби – от партия „Зелените“ и щаба на партия“ България за гражданите“, срещу решение Решение № 5-НР от 12.11.2012 г. на Централна избирателна комисия, относно регистрация на застъпници на алтернативната позиция в ЦИК за участие в националния референдум на 27.01.2013 г.

Снимка: БГНЕС

Следва пълният тект на жалбите:

Жалба 1

До: Върховния административен съд
Чрез: Централна избирателна комисия

Ж А Л Б А
по чл. 26, ал. 8 от Избирателния кодекс
Срещу: Решение № 5-НР от 12 ноември 2012 г. на Централната избирателна комисия относно регистрация на затъпници на алтернативната позиция в ЦИК за участие в национален референдум на 27 януари 2013 г.

От: Политическа партия “Зелените”

Уважаеми Господа Съдии,

На основание чл. 26, ал. 8 от Изборния кодекс (“ИК”) с настоящото обжалваме в срок Решение № 5-НР от 12 ноември 2012 г. на Централната избирателна комисия относно регистрация на затъпници на алтернативната позиция в ЦИК за участие в национален референдум на 27 януари 2013 г. (“Решението”), обявено на интернет страницата на Централната избирателна комисия (“ЦИК”) и в бюлетина на Българската телеграфна агенция на 13.11.2012 г. в 12:55 часа.

1. Считаме, че Решението е нищожно, тъй като ЦИК е надхвърлила правомощията си по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ИК. С Решението ЦИК въвежда задължително изискване за регистрацията на застъпници под формата на инициативен комитет. Нито Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (“ЗУГДВМС”), нито ИК, предвиждат изискване правните субекти, желаещи да бъдат застъпници на алтернативната позиция по смисъла на чл. 16 от ЗУГДВМС, да изпълняват условията за инициативен комитет, както са дефинирани в обжалваното решение. В Решението ЦИК смесва института на застъпниците с този на инициативния комитет, които правни фигури имат коренно различни функции и цели в избирателния процес, респективно изискванията за регистрация на тези правни субекти също са различни. Правилата в ИК, приложими на основание пар. 2 от ПЗР на ЗУГДВМС, въвеждат института на инициативния комитет само за издигане на кандидат, който да упражни пасивно избирателно право. В случая при провеждане на референдум такова пасивно избирателно право няма да бъде упражнявано. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 9 от ИК ЦИК води регистри за партиите, коалициите и инициативните комитети, но няма правомощия с решения да въвежда нови регистрационни режими и изисквания за регистрация, които не са предвидени в нормативен акт. Нещо повече, съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗУГДВМС, в информационно-разяснителната кампания имат право да участват инициативни комитети и застъпници на алтернативната позиция, т.е. от тълкуването на закона е очевидно, че наред с инициативния комитет по чл. 10, ал. 2 от ЗУГДВМС право да участват в кампанията имат застъпници, към които няма изискване да бъдат инициативни комитети.
Целта на застъпниците съгласно ЗУГДВМС е да участват в провеждането на информационно-разяснителна кампания и така да осигурят еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума и да осигурят вземането на информирано решение от гражданите. Въвеждайки изискванията за регистрация на застъпниците под формата на инициативен комитет, ЦИК създава неоснователни и недопустими съгласно закона ограничения за участие на гражданите и партиите в информационно-разяснителната кампания, с което грубо се нарушава гарантираните еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума.

2. Алтернативно, ако съдът приеме, че Решението не е нищожно, считаме, че то е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон.
Съгласно пар. 2 от ПЗР на ЗУГДВМС, за неуредените в закона въпроси се прилагат съответните разпоредби на ИК. Тъй като чл. 7 и чл. 8 от ЗУГДВМС препращат към уредбата на провеждане на избори за народни представители съгласно ИК, то и за останалите неуредени в закона въпроси следва да се прилагат съответно разпоредбите за избор на народни представители.
От една страна, с Решението си ЦИК изключва политическите партии и гражданите от кръга на субектите, които могат да се регистрират като застъпници на алтернативната позиция, като ги задължава да регистрират инициативен комитет с подписка. При този ред за участие в информационно-разяснителната кампания би следвало приложение да намери съответно чл. 109 ИК, съгласно който инициативен комитет може да издигне за регистрация кандидат за избори за народни представители с 5 000 подписа, а не както е предвидено в Решението – със 7 000 подписа.

От друга страна, ако приемем, че партиите следва да са самостоятелен субект с право на участие в информационно-разяснителната кампания като застъпник, то само тогава следва да се приложи чл. 82, ал. 3 относно изискванията за регистрация на партия за участие в избори за народни представители с подписка от 7 000 избиратели.

Недопустимо и неправилно е смесването на различни институти и съответните изисквания за тях, и то във вреда на гражданското общество, чрез прилагане на по-тежките изисквания за участие в референдума, произволно заимствани от различните институти.

3. Решението предвижда един изключително кратък и нереален срок за събиране на подписка. Съгласно Решението срокът за събиране на тези подписи е до 07.12.2012 г., като възможно най-рано може да се започне със събиране на подписи на 14.11.2012г., тъй като приложимите документи бяха обявени на електронната страница на ЦИК късно вечерта на 13.11.2012г.

Срокът за регистрация на инициативен комитет и събиране на 7 000 подписа е необяснимо и ненужно кратък. Съгласно чл. 109, ал. 4 от ИК, подписката за участие в избори следва да бъде внесена от инициативния комитет в срок до 32 дни преди изборния ден. В Решението си ЦИК предвижда, че крайният срок за регистрация на инициативните комитети като застъпници на алтернативната позиция и внасянето на подписка с по-голям брой подписи от предвидения в ИК следва да стане не по-късно от 50 дни преди изборния ден. В нарушение на ИК и без това краткия срок е съкратен допълнително от ЦИК с 18 дни.

4. Освен това процедурата за регистрация на инициативните комитети – застъпници, на алтернативната позиция, неправомерно въведена от ЦИК, също е в противоречие с процедурата, предвидена в ИК. Съгласно чл. 97, ал. 5, т. 2 от ИК регистрацията на инициативни комитети се прави отделно, единствено с подписите на членовете на инициативния комитет. За събиране и внасяне на подписи ИК предвижда допълнителен срок. Считаме, че процедурата, въведена от ЦИК с Решението, няма правно основание в нормативен акт, поради което и Решението излиза извън законовите си правомощия на ЦИК.
ЦИК неправилно е въвела регистрационен режим за участие в информационна кампания на застъпници на алтернативната позиция само и единствено под формата на инициативен комитет, като тълкува пар. 2 от ПЗР на ЗУГДВМС и ИК превратно.

Въз основа на горното молим да отмените обжалваното Решение като нищожно, тъй като е постановено от административен орган извън правомощията му.
Алтернативно, молим да отмените Решението като незаконосъобразно като постановено в съществено противоречие и грубо нарушение на материалния закон.

Приложения:
1. Решение № 5-НР от 12 ноември 2012 г. на Централната избирателна комисия относно регистрация на затъпници на алтернативната позиция в ЦИК за участие в национален референдум на 27 януари 2013 г.
2. Удостоверение за актуално състояние;
3. Пълномощно.

Жалба 2

До
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Чрез
Централна избирателна комисия

Ж А Л Б А

От
Калин Красимиров Томов,
Людмила Кръстева Елкова,
Ивалина Радева Павлова,
Тома Любомиров Биков,
Прошко Начев Прошков,
Димитър Андреев Делчев,
Ива Евгениева Йорданова

Срещу:
Решение № 5-НР от 12.11.2012 г. на Централна избирателна комисия, относно регистрация на застъпници на алтернативната позиция в ЦИК за участие в националния референдум на 27.01.2013 г.

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Молим Ви да обявите за нищожно поради пълна липса на компетентност на издалия го субект Решение № 5-НР от 12.11.2012 г. на Централна избирателна комисия, относно регистрация на застъпници на алтернативната позиция в ЦИК за участие в националния референдум на 27.01.2013 г. Решението на ЦИК е общ административен акт по чл. 65 от АПК, защото е акт с еднократно правно действие и с него се засягат непосредствено права и законни интереси на неограничен брой лица – всички граждани, които искат да се ползват от правата по чл. 16 от ЗПУГДВМС.
Решението е нищожно поради пълна липса на компетентност на органа да издаде такъв акт.

Основания за основателност на жалбата:
На първо място Решение № 5-НР от 12.11.2012 г. на Централна избирателна комисия е нищожно поради това, че ЦИК няма правомощие според закона да определя правилата, изведени в решението.

Прилагайки пар. 2 ЦИК е действала изцяло извън правомощията си. Неправилно е тълкуването, че се създава инициативен комитет за застъпване на алтернативната позиция. Правилата в ИК въвеждат института на инициативния комитет само за издигане на кандидат, който да упражнява пасивно избирателно право. Смисълът на подписката е издигането на личност с пасивно избирателно право. ЦИК неправилно и незаконосъобразно е въвела регистрационен режим за участие в информационна кампания на застъпници на алтернативната позиция само и единствено под формата на инициативен комитет. В подкрепа на това твърдение е и т. 1 от обжалваното решение.

Дори да се приеме, че е допустимо да има регистрационен режим, правилата за регистрация на инициативен комитет противоречат на ИК, тъй като в ИК няма изисквания за брой членове на инициативния комитет, в предвидените от ЦИК размери: 5-15 члена (арг от чл. 96, 97, 112 от ИК). Изискванията за брой членове в чл. 109 и чл. 112 ИК са други. В този смисъл ИК не се позовава правилно на закона.
Неправилно ЦИК е възприела в т. 8, б. “е” от обжалваното решение, да има изискване за постоянен адрес, т.к. в изискването за подписка в чл. 109, чл. 112, чл. 119, чл. 125 от ИК – няма изискване за наличие на постоянен адрес на лицата подписали се в подписката.

Решението на ЦИК е незаконосъобразно и поради това, че ако ЦИК е възприела, че застъпниците на алтернативната позиция могат да се регистрират като инициативен комитет, то същите биха могли, ако се прилага пар. 2, да бъдат и регистрирани като партия. А в т. 2 от решението на ЦИК се предвижда, че като застъпник на алтернативната позиция участват инициативни комитети, регистрирани в ЦИК. Т.е. само инициативни комитети, регистрирани в ЦИК.

Ако се прилагат правилата на ИК за регистрация, няма правно основание те да бъдат регистрирани. Ако се изисква безлихвен изборен депозит като гаранция за участие в изборния процес, то той се изисква само, за да се гарантира издигането на кандидат, който упражнява пасивно избирателно право.

Неправилно и незаконосъобразно ЦИК е приложила и сроковете за регистрация на инициативни комитети, т.к. в 109, 112, 119, изискването е първо да се регистрира инициативен комитет в ЦИК, едва след това да събира подписка и да я представи в ЦИК. Философията на инициативния комитет няма нищо общо с въведената в решението правна фигура като субект – застъпник по ЗПУГДВМС. С обжалваното решение ЦИК въвежда нова фигура, която няма право да въведе. Това е изцяло извън правомощията й.

С оглед на гореизложеното, Ви молим да обявите за нищожно № 5-НР от 12.11.2012 г. на Централна избирателна комисия, относно регистрация на застъпници на алтернативната позиция в ЦИК за участие в националния референдум на 27.01.2013 г. А в случай, че приемете, че пороците му не водят до извод за нищожност, Ви молим да го отмените като незаконосъобразно.

Приложение:
1. Квитанция за платена държавна такса за жалбата;
2. Препис от жалбата за административния орган.