Изборният процес в Грузия – прилики и разлики с България

НЦИОМ правил проучвания по „преценка на екипа“ и затова не посочва възложител
05.11.2012
Две жалби срещу решението на ЦИК за организиране на референдума
14.11.2012

Изборният процес в Грузия – прилики и разлики с България

На 1 октомври 2012 г. в Грузия се проведоха парламентарни избори. Залогът беше голям, защото след последната промяна в конституцията парламентът, а не президентът, посочва следващото правителство.

Опозиционната коалиция „Грузинска мечта“ на милиардера Бидзина Иванишвили спечели Тези избори бяха първото предаване на властта чрез избори от една партия на друга в Грузия,, след разпадането на СССР.

Грузинският парламент наброява общо 150 депутати, като 73 места се попълват чрез мажоритарно гласуване, а останалите 77 – от национална пропорционална листа. Прагът за влизане в събранието е 5 процента от гласовете.

„Парламентарните избори в Грузия са важна стъпка за демокрацията въпреки напрегнатата предизборна кампания и преследването на опозиционери“, заяви Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Елена Маркова и Румяна Сидерова – членове на ЦИК, участваха в международното наблюдение на изборите в Грузия.

Отворен парламент – граждански“ гласове отправи към тях въпроси за начина, по който протича изборният процес в Грузия и приликите и разликите с България.


Как е организирана работата на ЦИК в Грузия – от колко членове се състои комисията и на какъв принцип са избрани, с какъв мандат са и колко е голяма администрацията на ЦИК?

Комисията се състои от 13 членове –  като 7  са представители на партиите в парламента
и извън него  – по един от всяка партия, а останалите 6 – ма членове са експерти. В това число председател, заместник председател и секретар. Назначават се по предложение на партиите от президента. Мандатът им е различен. С различна дължина е  мандатът на експертите и този на представителите на партиите. Преброителят на изборните резултати е самата ЦИК, в която има свой изчислителен център и софтуерът по определяне на резултатите е нейна собственост.

ЦИК на Грузия е самостоятелен независим експертен орган. Има администрация от 85 души, организирани в 7 дирекции. Извън тази администрация има център за обучение, който също е постоянно действащ, в който работят около 80 човека. Центърът обучава районните и секционните избирателни комисии. Впечатлението е, че този център за обучение си е свършил както трябва работата. Наблюдаваните от нас секционни избирателни комисии създадоха у нас впечатление за знаещи и спокойно работещи комисии. Подготовката на секционните избирателни комисии от своя страна гарантира, спокойно и при спазване на закона произвеждане на изборите и невъзможност да бъде манипулиран резултатът от гласуването.

Окръжните избирателни комисии, които по ранг отговарят на нашите РИК и ОИК, и секционните избирателни комисии се състоят също от по 13 членове, назначени по същия ред както и членовете на ЦИК. Член на Окръжна ИК може да бъде може само  гражданин, който е преминал обучение, издържал е тест (може да бъде видян на сайта на ЦИК на Грузия) и е  получил сертификат.

За членовете на СИК няма изискване за сартификат, но такива лица винаги се предпочитат. Тяхното обучение се извършва след назначаването им. Те разполагят с по-дълъг мандат и с повече функции от нашите СИК – например работа по създаване на избирателните списъци, за което получават съответното възнаграждение.

Как протича информационната кампания за избирателите ?
Информационната кампания протича по обичайния и познатия за България начин. Има изключително стриктни правила за регулация на кампанията и стриктни санкции при нарушение на същата. Доброто е, че нарушенията само се регистрират в ЦИК.

Контролиращият и санкциониращият орган са извън ЦИК. Правилата се нарушават дори и в предизборния ден, за което се налагат и съответните санкции. Това обикновено са сериозни по размер глоби, които се плащат и постъпват в бюджета. По този въпрос има съгласие в обществото.

Прави впечатление как изглеждат изборните помещения – унифицирани кабини/ тъмни стаички, изборната администрация е със специални униформи и обозначения – как подпомага това качеството на изборния процес?

Изборните помещения не се различават от местата, в които се произвеждат избори в България – обществени сгради, училища и детски градини. Разликата е, че комисиите работят спокойно и с добре подготвени ясни помощни материали. Комисиите се различават от останалите граждани в изборното помещение по елечета от нетъкан текстил, в зелен цвят, с логото на ЦИК Грузия.

Кабините за гласуване са унифицирани. Създадени са от олекотени синтетични материали за многократна употреба. Те представляват модулни кутии с капак, който се разтваря и образува поставка за гласуване и кабинка с три страни, четвъртата страна се затваря от бяла драперия с логото на ЦИК Грузия. Когато се сгъне кутията побира всички части на сгъваемата кабина за гласуване и помощните материали на комисията с изключение на бюлетините и списъците.

Кои са проблемите на изборния процес в Грузия и какво бихте препоръчали да се пренесе в българските практики?
Проблемите, които идентифицирахме, не произтичат от изборния закон, а от неговото прилагане. Основен проблем беше присъствието на една или две камери /статични/ с оператори (представители на НПО), които снимаха целия изборен ден. Дори и това беше организирано така, че да не пречи на избирателите и работата на комисията.

В българската практика препоръчваме да се пренесат всички положителни практики, които са свързани с обучението на РИК, ОИК и СИК. С улеснените и изключително прости и ясни разписани правила за изборния ден и отчитането на резултата.

Като положителна практика следва да се отбележи наличието на дневник на СИК, в който се отбелязва как е протекъл целият изборен ден – от разпределението на функциите между членовете на комисиите, вписване на лицата, присъстващи в помещението като представители на партии, коалиции, наблюдатели, журналисти, постъпили жалби, взети по тях решения и всички друго, което се случва в изборното помещение. Този дневник се води отделно от протокола с изборните резултати, който е по опростен и в него се вписват само данните от значение за определяне на изборния резултат.

Като положителна практика отбелязваме и това, че в края на изборния ден, преди отчитане на резултата, в присъствието на наблюдатели, председателят на секцията изчита действията, които трябва да се извършат следващите часове и се тегли жребий между членовете на комисията и един от наблюдателите, кои точно три лица ще броят бюлетините.

Положителен е елемент е процеса е и това, че секционните протоколи с отчетените резултати се изпращат (там, от където е възможно) сканирани веднага след подписването им в ЦИК.

От останалите СИК те се изпращат по факс и се сканират от самия изчислителен центир, като едновременно с това се отчитат и резултатите. Този процес е визиуализиран и се следи на екран от присъстващите в пресцентъра на ЦИК журналисти и наблюдатели.

Прoтоколите на СИК се предават на Окръжните ИК, а от тях се предават в ЦИК. До ден пристигат и оригиналите. ЦИК публикува и оповестява тези протоколи. Това също създава усещане за прозрачност и сигурност на изборния процес

В Грузия информация за кампанията се предоставя от ЦИК на арменски, азерски и руски – в България това е възможно само на български – пречка ли е избраният от България подход за участието на малцинствата в изборите и възможността да познават своите права?
Не можем да направим такава преценка, дали е пречка или не обстоятелството, че кампанията в България е само на български език. Това е въпрос на законодателна преценка.

Прилага се специфична процедура за избягване на двойното гласуване – колко е голям този проблем там, че се налага да се бележат пръстите на избирателите и да се проверяват за следи от предишно маркиране преди да стигнат до урните?
Доколкото „белязането“ на пръстите е практика в третия свят и остатък от прехода, то би било добре да се намерят други механизми за проверка и предотвратяване на т.нар.двойно гласуване. Последващата изборите проверка за т.нар.“двойно гласуване“ не е показала някакъв тревожен резултат.

Също така е вярно, че в България няма увеличаваща се тенденция към този тип нарушение на изборните правила. В повечето случаи се касае обикновено до погрешно подписване, засягащо реда на предходен или следващ избирател.

Как е организирано съставянето на избирателните списъци и съществуват ли сходни с България проблеми? Беше осъществено сверяване на списъците от „ врата на врата“ и беше отделено силно внимание върху актуалността на списъците – ранно обявяване на предварителни списъци ( от края на август до края на септември за проверка и корекции) и др. инициативи на НПО и партиите. Как ще коментирате тези практики?
Съставянето на избирателните списъци е аналогично с уредбата в българското законодателство. Липсва само сверяването „от врата на врата“, което е всъщност инициатива на НПО и с тяхно участие. Същата уредба за обявяване на списъците има и в българското изборно законодателство. У нас срокът е 40 дни преди изборния ден.

В Грузия избирателните списъци се затварят преди изборния ден и в изборния ден никой не може да бъде дописван в избирателния списък дори и да е изпуснат, след като не е поискал да бъде включен в списъка предварително.

У нас е оставена възможност и в изборния ден да се извършва вписване на изпуснатите граждани в избирателните списъци, което по-пълно гарантира избирателните им права.
От друга страна обаче, няма достатъчна гражданска отговорност у гласоподавателите за извършване на проверка дали са включени в избирателните списъци, независимо от създадените няколко възможности за това. Възможно е информацията, която достига  до гласоподавателите да не е достатъчна, което създава усещането за непълноти в списъците.

Наблюдателите международни и местни присъстват на заседанията на ЦИК в Грузия и това се оценява от всички като висок стандарт и подход за повишаване на доверието в процеса – защо в България толкова се затруднява наблюдението на дейността на изборната администрация и в момента се спори в правната комисия – да се допуснат или не наблюдатели на заседанията на изборната администрация? Твърди се, че те ще пречат.
Няма законова уредба в българското законодателство за присъствие на наблюдатели на заседанията на избирателните комисии освен в изборните помещения в изборния ден и при определяне на изборните резултати. Твърдението, че наблюдателите ще пречат на работата на комисиите не го възприемаме  – то би било само от полза за прозрачността на процеса и изграждане на доверие към прилагането на изборните правила.

Защо в България табулирането/ въвеждането на данните не може да бъде наблюдавано от независими наблюдатели? Спомняте си невероятните сцени в зала „Фестивална“ на последните избори и присъствието на депутати в нея, но невъзможност да присъстват  наблюдатели.
Въпросът с въвеждането на данните е технически. Би могъл да бъде решен законодателно, когато се допусне възможността да се сканират и изпращат протоколите на СИК, или да се изпращат по факс, както е решено в повечето държави. Въпросът е и финансов, защото това техническо обезпечаване би струвало скъпо.

Следва да се отчете наличието на над 11 000 СИК и на места където липсват такива технически връзки. Въпросът в Грузия е решен така – персоналните РС-та и техника, които се използват по време на изборите остават за учебните заведения, в които се провеждат изборите. И там обаче от отдалечените СИК (в планините) протоколите пристигат в Окръжна ИК само на хартиен носител и едва тогава се сканират и изпращат в ЦИК.

Как се контролира процесът по финансиране на изборите?
В Грузия процесът за финансиране на изборите и стриктно разписан и подлежи на контрол от страна на Сметната палата. Санкциите също се налагат от Сметната палата.