Източник: inews

Всяко допитване струвало около 3 млн. лв.

Само седмица след като Народното събрание одобри въпроса за първия в историята на демократична България референдум и около два месеца преди той да се проведе, стана ясно, че всички партии в парламента смятат закона за допитването до гражданите за акт със „сгрешена философия“ и необходимост от промяна.

Това показва проверка на блога „Отворен парламент – граждански гласове“ сред народните представители, които обаче твърдят, че „ремонт“ на закона трябва да се прави след провеждането на допитването за ядрената енергетика.

Необходимост от промени вижда дори авторът на нормативния акт и бивш шеф на правната комисия в парламента Янаки Стоилов. Според него след провеждането на референдума трябва да се помисли са смъкване на изискуемата избирателна активност. В сегадействащите текстове е записано, че решението от допитването става със задължителен характер едва когато по темата са се изказали непо-малко граждани от тези гласувани на предходните избори за Народно събрание. По тази причина референдумът за ядрената енергетика трябва да събере подкрепа на минимум 62% от избирателите в страната ни или  около 4 300 000 души.

„Трябва да се помисли за смъкване на този праг. Най-високият такъв праг в Европа е ½ от гражданите с избирателни права“, твърди Стоилов, който обясни, че още при писането на нормативния акт той бил за такава норма, но коалиционните партньори на БСП – ДПС, под въздействието на тогавашния президент Георги Първанов настоявали за този нереалистично висок праг.

Според депутата от Коалиция за България може да се мисли и за „намаляване“ на изискуемите подписи за свикване на референдум от гражданите, но пък от друга страна бройката им била гаранат за истинността на искането.

На противоположното мнение са народните представители от групата на „Атака“, които вече внесоха проект за ремонт на нормативния акт. Сред законодателните промени, които националистите инициират, са намаляване на броя на подписите за свикване на допитване – от 500 000 на 200 000, и задължаване на председателя на парламента да предаде подписката в ГРАО до три дни от представянето й, а не както е досега – без указан срок.

За намаляване на подписите е абсурдно да се говори, тогава всеки ще свиква референдум, който ще става задължителен и „държавата всеки път ще дава по 3 млн. лв., за кефа на някого“, веднага контрираха от групата на ГЕРБ. Управляващите депутати, обаче както обикновено не желаят да застанат с имената си, тъй като все още формацията нямала политическо решение по темета. Единственото, с което те са съгласни на този етап, че подобно изискване за избирателна активност като на предходните избори, няма място в нормативния акт.

За намаляване на прага на валидност се обяви и депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов. Той обаче смята, че Законът  за прякото участие на гражданите във властта има нужда от сериозни промени, а не само козметични. Според народния представител в нормативния акт трябва да бъде записано, че в страната ще се правят референдуми по „ценностни и обществени въпроси“.

Според Михайлов има твърде много „неопределени текстове“, от които не се знае какво произтича. Като пример той посочи чл. 23, ал.2 от нормативния акт, който постановява, че ако 20% от избирателите участвали на предходния парламентарен вот са участвали в допитването, се изработва решение по темата и се внася в НС. „И какво следва от там – ние трябва да го приемем, или не трябва, или трябва само да се информираме – какво ни казва този текст“, попита Михайлов.

Въпреки всеобщата нагласа за законова промяна обаче, всички парламентарни партии имат консенсус, че тя трябва да се случи след провеждане на допитването на ядрената енергетика, което очевидно се оформя като показно „как не трябва да се прави“ референдум.

За това говорят и редицата неясноти, пред които се изправя ЦИК. В комисията все още не са взели решение трябва ли да се гласува в чужбина или не, и дали Районните избирателни комисии, организирали предходните избори трябва да се занимаят с допитването или трябва да бъдат назначени нови, с което пък да бъдат нарушени разпоредбите на Изборния кодекс, който изисква назначаването на РИК-ове да се случи около 2 месеца преди вота.