Антоанета Цонева и Емилия Недева коментират по БНР Пловдив процедурата по изслушване на номинираните за членове на ВСС
15.09.2012
НЦИОМ не вижда смисъл да публикува методологията на изследванията си
19.10.2012

Последният доклад на Фрийдъм Хаус: Влошен изборен процес и проблеми в съдебната реформа

В началото на седмицата бе публикуван докладът на Фрийдъм хаус „Държавите в преход” за 2012 г.  Това е десетото издание на изследването на демократичното развитие на 29 страни от Централа Европа и Евразия.

Проучването е направено в ситуация на нарастваща икономическа несигурност и алармира за нарастващите антидемократични тенденции в Унгария и Украйна, които имат потенциал да се разпространят и в други страни от региона.

Ролята на парите в политиката и икономическата уязвимост на медиите са сред въпросите, които предизвикват сериозни опасения за стабилността на демокрацията в новите членки на ЕС.

Най-много страни са понижили показателя в категорията „Съдебна рамка и независимост”, като в това число освен България са още седем държави – Албания, Азербайджан, Беларус, Унгария, Казахстан, Русия и Украйна.

Ситуацията в България:

Докладът посочва, че въпреки приемането на страната ни в НАТО (2004) и членството ни в ЕС (от 2007 г.), както и преходът към демократично управление, събитията през 2011 г. ясно показаха устойчивото присъствие на предизвикателства, пред които са изправени демократичните институции в България.

Президентските и местни избори бяха белязани от тежка административна неефективност и забавено обявяване на резултатите. Неефективността и корупцията в съдебната власт все още се считат за основен препъни-камък в битката на България срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.

През 2011 г. са налице серия от взривове, насочени срещу опозиционни медии и политически партии, както и убийството на младеж от български етнически произход през септември, което предизвика серия от улични протести срещу местната организирана престъпност и ромското малцинство.

Влошен изборен процес

Докладът сочи, че приетият през 2010 г. нов Изборен кодекс в страната, комбинира съществуващите изборни законие на България в един документ и въвежда редица механизми за контрол, насочени към намаляване на измамите в изборния ден.

Също така кодексът въвежда и възможност за преференциално гласуване. Изискванията за уседналост бе друго новъведение в кодекса, сериозно критикувано като ограничаващо правото на глас на българските граждани, живеещи в чужбина, особено българите, живеещи в Турция.

Все пак президентсктие и местни избори през октомври са протекли мирно, сочи докладът.
Въпреки това, в  допълнение към обичайните твърдения за купуване на гласове и манипулирането на изборните резултати, те се характеризират и със значителна административна неефективност, в резултат на която са налице проблеми с избирателните списъци, дълги опашки за гласуване, както и закъснения в обявяването на официалните резултати.

Огромната част от медийното отразяване на изборите минава под формата на платено политическо съдържание, което създава сериозен недостиг на независима информация.

Поради поразителното лошото административно управление на изборния процес, рейтънгът на България в тази категория пада в сравнение с изминалата 2010 г. от 1.75 на 2.00. Така изборният процес в страната е върнат до нивото му от 2003 г.

Независимите медии

Въпреки че рейтингът в категорията „Независими медии” остава непроменен спрямо 2010 г., в докладът се отбелязва концентрацията на собственост в медийния сектор и все по-сериозните обвинения в припокриване между медии и политически интереси.

Отбелязана и продажбата на двата най-големи ежедневника „Труд” и „24 часа”, които биват придобити от бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов.

Не остава настрана и взривът заложен пред входа на редакцията на в.”Галерия”, който както посочва докладът е известен с критичните си оценки за правителството на ГЕРБ.

В доклада попада и взривът по време на предизборната кампания, заложен в колата на Сашо Диков, взривена пред апартамента му.

Медиите и изборите

Предизборната кампания и медийното отразяване на изборите като цяло са оценени като конкурентни и справедливи.

Въпреки това обаче, докладът отбелязва, че остават редица сериозни проблеми, свързани с пълното и безпристрастно отразяване на изборите.

Един от тях е, че цялото отразяване на изборите е платено  от кандидатите и партиите. Това дава предимство на големите партии, които получават държавно субсидиране, което влиза във финансирането на кампаниите си, докато независимите кандидати разчитат предимно на частни дарения, за да финансират своите кампании.

По отношение на формата – предизборните реклами често са неразличими от чисто журналистическото съдържание, отразяващо изборния процес. Строго забранено на държавните медии е да взема страна в отразяването на кампанията, като това правило е въведено, за да се осигури справедливо и равнопоставено отразяване. Въпреки това, правилото по-скоро поражда опасения в журналистите, че то се използва срещу създаването на задълбочени репортажи, отразяващи изборите.

Рейтингът на „Съдебна рамка и независимост” пропада

Противоречита между правителството и съдебната власт през 2010 г. се подхранват от опитите за въвеждане на институционални реформи, насочени към увеличаване на краткосрочните резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Правителството предприе радикална реформа на закона, уреждащ процедурата за конфискуване на незаконно придобити активи, като в резултат изземането на имущество вече не е необходимо влязла от съда присъда на обвинените лица.

Друга широко обсъждана идея е въвеждането на задължителна проверка на членовете на Висшия съдебен съвет от службите за сигурност.

Натискът върху съдебната власт за бързи присъди може да застраши правата на гражданите и основната конституционна рамка.

Въпреки този натиск от страна на правителството, създаването на специализирани съдилища за дела за корупция на високо ниво бе отложено за 2012 г., след като законодателните текстове бяха внесени в Конституционния съд.

През последните няколко години, българската съдебна система твърдо отстоява своята независимост, въпреки мненията на различни страни, изразяващи опасения относно отчетността на съдиите и прокурорите.

Този проблем е частично разгледан през 2007 г. от докладите на трите най-важни фигури в съдебната власт пред парламента за състоянието на съдебната система.

През 2008 г. е създаден Инспекторатът към  Висшия съдебен съвет, за да разследва процедурни пропуски  в съдебната система.

Въпреки тези положителни институционални и други законодателни промени, съдебната практика обаче, не се е подобрила значително. Това е особено вярно по отношение на производствата срещу членове на организираната престъпност и корумпирани държавни служители. Българската съдебна система продължава да е под мониторинга на Европейската комисия.

Докладът на Фрийдъм Хаус понижава рейтинга на категорията „Съдебна рамка и независимост”от 3,00 до 3,25 и така подобрението постигнато в периода 2006-2008г. изглежда следва тенденция към влошаване.