Недоволни граждани от центъра на София събраха чрез мрежата повече от 15 000 подписа срещу въвеждането на т. нар. „синя” и „зелена” зона за паркиране.

Става въпрос за гражданското движение „ДНЕС” и фейсбук инициативата „Не на данък паркинг”, които блокираха и столичен булевард.

Протестиращите се почувствали онеправдани, защото наредбата за паркиране на Столичния общински съвет не гарантирала паркомясто пред домовете им. Освен това таксите за паркиране нараствали драстично – за „синя зона” – за първа кола 150 лева годишно, за две коли – 600 лева годишно; – за „зелена зона” – за първа кола 100 лева годишно, за две коли – 400 лева годишно.

Третата причина за гражданско недоволство е, че Столичната община не правила нищо, за да спре потока от провинциалисти, качени на автомобили, които продължавали да задръстват централната градска част на столицата и да пречат на живеещите там кореняк – софиянци да си паркират колите. Освен това Столична община бездействала и не строяла подземни паркинги в центъра.

Това за пореден път поставя въпроса за социалната справедливост и политиките, реализирани от Столичната община.

В основата на социалната справедливост стои проблемът със социалното равенство.

За първи път, като мощен политически и идеологически лозунг, равенството между хората се манифестира по време на Великата френска революция. Тя прокламира „свобода, равенство, братство”.

Идеята за социално равенство намира крайното си ляво приложение в комунистическата идеология. Според нея, за да се постигне социално равенство е необходимо обществено преустройство, основано на обобществяване /одържавяване, национализация/ на средствата за производство /земя, фабрики и др./.

В крайна сметка, практиката доказа, че дори в реализираната комунистическа утопия, хората не станаха равни, нито по между си, нито в отношенията си с комунистическата държава.

Джордж Оруел във „Животинската ферма” сполучливо илюстрира състоянието на социалното равенство в комунистическото общество – „Всички са равни, но някои са по-равни от другите”.

В нормалното общество, основано на либерализма и демокрацията, единственото възможно равенство между хората е равенството пред закона, което като принцип се нарича „върховенство на закона”.

За да е налице върховенство на закона в една държава е необходимо комулативното съществуване на две предпоставки: 1. закони, които се отнасят в еднаква степен до всички граждани и се прилагат еднакво спрямо всички тях без изключения. Привилегии не се допускат; 2. съд, правораздаващ над всички граждани без изключение и който съди всички тях по един и същи начин. Привилегии отново не се допускат.

За да е налице върховенство на закона в Столичната община е необходимо наредбите на Столичния общински съвет /СОС/ да важат за всички софиянци, а администрацията на Столична община да прилага регламентите и инструментите на управлението по един и същи начин спрямо всички граждани.
Така ли е в действителност?

Центърът срещу крайните квартали

Под крайни квартали следва да се разбират „спалните” на София – кварталите от типа „Люлин”, „Младост”, „Дружба” и др.
Прегледът на нормативната уредба, приета от СОС и действията на администрацията на Столична община във времето показват наличието на следните примери за привилегии за гражданите на София, живеещи в центъра:
1. Опити да им се гарантира постоянно паркиране в „синя зона”.
2. Заделяне на повече капиталови средства от Столична община за жителите от центъра за изграждане и ремонт на инфраструктурата. Почти цялата културна инфраструктура /кина, театри, музеи, галерии и др./ е ситуирана тук;
3. По-високо ниво на лична и обществена сигурност на жителите от центъра – повече полиция, охранители, видеокамери, по-добро осветление и др.;
Столичани, живеещи в центъра на София се чувстват онеправдани в следните сфери:
1. Живеещите в центъра заплащат нереално висока такса смет, поради по-висока данъчна оценка на жилищните си имоти, с което субсидират жителите на крайните квартали. /От своя страна като цяло бизнесът субсидира гражданите чрез такса смет/.
2. Те купуват по-скъпи стоки от първа необходимост – веригите от хипермаркетите почти нямат магазини тук;
3. Засилен трафик на автомобили и съпътстващото го влошаване на компонентите на околната среда. Засиленият трафик през центъра се дължи на особеностите на градоустройственото развитие на столицата, което се характеризира с изграждането на основни транспортни артерии, които се събират и пресичат в центъра на София.
Описаните до тук примери на привилегии и на неравенство, характерно за жителите от центъра, в сравнение с жителите от крайните квартали се дължат не толкова на обективни обстоятелства, колкото на политики, провеждани от Столична община през годините.
Определянето на платено постоянно паркиране в центъра и неопределянето на такова в крайните квартали не почива на принципна основа. И на двете места става въпрос за публична общинска собственост, която се отдава под наем чрез търг или конкурс, а не за частна собственост на гражданите. Т.е ако Столична община иска да постъпи принципно, тя трябва да третира столичани еднакво, независимо от тяхното местоживеене – или да отмени платеното постоянно паркиране в центъра, или да го остави, но и да го въведе и в крайните квартали. Ако Столична община бе изпълнила изискването на Закона за местните данъци и такси, то тя отдавна щеше да има справедлив механизъм за определяне на такса смет, обвързан както с цената на услугата, така и с реалното количество смет, произвеждано от всеки имот. Така проблемите със субсидирането на крайните квартали от центъра и субсидирането на гражданите от бизнеса можеха да са решени.
Ако главният архитект на София, заедно със главните архитекти на райони и Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, бяха по-загрижени за местните общности и използваха в техен интерес формалната и неформалната си власт, то по-евтини хранителни магазини щеше да има и в центъра, за сметка на офисите, както и моловете в крайните квартали щяха да са по-малко, за сметка на кината, театрите, културните домове, спортните обекти и др.
Ако бюджетната политика на Столична община беше обвързана с броя на лицата, постоянно живеещи в съответния район, то неравнопоставеност при харченето на капиталовите разходи, отдавна нямаше да има.
Ако столичните общинари бяха загрижени за трафика в центъра и за вредите от него, то отдавна щяха да са инвестирали в ремонт и разширение на околовръстното шосе, както и на довеждащите до него градски транспортни артерии.

Партийци срещу редови софиянци

Броят на организираните партийни членове и симпатизанти на територията на Столична община вероятно не надвишава 1 % от населението. Въпреки малкия си относителен дял, партийците и техните симпатизанти имат несъразмерно голяма тежест в общинското управление – самото управление е партийно – политическо по своя характер.
Ето защо отношенията между партийци и редови софиянци смело могат да се дефинират като отношения между управляващи и управлявани. Това е добра основа за съществуването на социално неравенство и привилегии. Ето няколко примера за привилегии на партийната каста в София.
Партийците, за разлика от редовите софиянци разполагат с вътрешна информация за дейността на Столична община, включително и информация за интригите между различните лобита в общината. Вероятността да бъдеш назначен в администрацията на Столична община като експерт към постоянните комисии на СОС е много по-голяма, ако си партиен член или симпатизант, отколкото ако си редови софиянец. Аналогична е вероятността за назначаването в борда на директорите на общинска фирма или ръководството на общинско предприятие. Съдебните заседатели се одобряват от СОС по предложение на политическите сили. Партийците получават помещения за клубна дейност по силно занижени базисни цени и имат много по-голям шанс, в сравнение с редовите софиянци да получат от общината адекватно административно обслужване, обществена поръчка, общинска собственост, сергия на пазара или друго общинско благо.
Наредбите, приети от СОС и управленските политики на Столична община несъмнено поставят партийците в силно привилегировано положение спрямо редовите софиянци.

Общинари срещу софиянци

Общинарите биват два вида – общински съветници и общински служители. Общинските съветници имат привилегията да паркират свободно в „синя зона” и на общинските паркинги, както и да се придвижват безплатно с градския транспорт. Общинските служители имат привилегията да се возят безплатно с градския транспорт, както и да паркират със служебни коли на общински площи. Това са ежедневните и битови неравенства, които най-вече дразнят столичани.
Всъщност привилегиите на общинарите са много по-сериозни, а някои от тях са дори обществено опасни, особено тези на общинските съветници.
По време на втория мандат на кмета Стефан Софиянски и под председателството на Антоан Николов – председател на СОС, всички общински съветници бяха членове на бордовете на общинските фирми, от които получаваха много добри възнаграждения. Лично или чрез съпартийци или подставени лица, общинските съветници организираха приватизацията на общинската икономика, в резултат на което огромни активи преминаха в частни ръце. Получените от приватизацията средства се акумулираха в общински фондове, след което се похарчиха отново, основно под контрола на общинските съветници. Днес от тези инвестиции няма почти нищо. Липсва анализ на вредите, нанесени на Столична община в резултат на подобна „вътрешна” приватизация с последващо неефективно реинвестиране на публичните средства. Може да се предполага с голяма вероятност, че в резултат на приватизацията, смесените дружества и извършените заменки от типа „кон за кокошка”, Столична община е загубила стотици милиони левове. Общинските съветници имат привилегията да са истинските брокери на общинското имущество. Те по закон не носят административна или наказателна отговорност за своите решения, за разлика от общинските служители. Често гласуват заедно, без значение към коя политическа сила принадлежат. От този период е определението за т.нар. модел „Софиянски” – всички на софрата, на гърба на софиянци.
Ако стотици милиони левове не бяха източени от Столична община и средствата от приватизацията на общински активи бяха ефективно реинвестирани, то столицата днес щеше да изглежда по коренно различен начин – много по-уредена и красива.

Богати срещу бедни

Богатите винаги са били в привилегировано положение от Столична община в сравнение с бедните софиянци. Само ако имаш сериозни финансови средства е възможно да направиш частично изменение на градоустройствения план, да унищожиш зелени клинове още от времето на Мусман, да проектираш инвестиционно, да извадиш необходимите строителни разрешения, да построиш и т.н. и т.н. Само ако имаш финансови средства беше възможно да направиш изгодна замяна с общината или спекулация със собствени апартаменти срещу апетитен общински парцел. На особена почит в Столична община бяха т. нар. олигарси – Васил Божков, Любомир Павлов, Христо Ковачки и др. На тях Столична община даваше цели парчета от столичната икономика и финанси, избухваха обществени скандали, след което години не се правеше нищо, за да се възстанови социалната справедливост.
Грижата за богатите и олигарсите бе съпроводена в годините с абсолютно безгрижие спрямо бедните и беззащитните. Да нямаш пари в Столична община означава да останеш без елементарно административно обслужване. Нещо повече, периодично някой от общинарите подвига въпроса, че лицата, които дължат данъци, такси или глоби на Столична община не следва да бъдат административно обслужвани от нея. Това е своеобразно первезно отношение, в чиято основа стои нагона да извадиш на едноокия и едното око.

Млади и стари

Млади срещу стари е едно от най-естествените различия между хората.
Въз основа на тази биологична разделителна линия съществува ейджизма като политическа идеология. В столицата ни обаче такава разделителна линия може да се улови трудно – и двете групи се чувстват еднакво онеправдани от политиката на Столична община. Старите имат много малко пенсионерски клубове, в които да осъществяват социални контакти. Над 6 000 места не достигат в домовете за настаняване на стари хора. За младите семейства не достигат места в детските градини, а на последък и в детските ясли. За старите няма достатъчно гробни места, за младите – спортни площадки, зелени площи със свободен интернет.

Автомобилисти и пешеходци

Положението с автомобилистите и пешеходците в Столична община е подобно на това със старите и младите хора. На пръв поглед между автомобилисти и пешеходци в София би трябвало да има широка разделителна линия. Всъщност и двете групи са дълбоко онеправдани. Автомобилистите са принудени да карат автомобилите си по разбити магистрали и пътища, да губят времето си в задръствания, да паркират по тротоарите и уличните платна.
Пешеходците нямат достатъчно пешеходни зони, нямат свободно място за придвижване по тротоарите, нямат изградени достатъчно безопасни велоалеи, по които биха могли да се придвижват с велосипеди. Истински привилегировани са само хората, които ползват безплатно градския транспорт. Това са общинските съветници, общинските служители, полицаите и другите държавни служители от МВР, държавните служители от ДАНС, ветераните, военноинвалидите и военнопострадалите, почетните граждани на София. Силно субсидирани са и пътуванията на пенсионерите, студентите, докторантите, учениците, спасителите от Планинската спасителна служба, членовете на семействата на служителите в градския транспорт , хората с увреждания и приемните родители.

Българи срещу роми

Столична община никога не е обявявала официално броя на ромите, живеещи на нейната територия. Тази статистика сякаш е класифицирана информация. Общинарите се притесняват да направят публично достояние дори карта на София, на която да са отразени и ромските гета. Наскоро със задачата се заеха медиите. Тази гузност на столичните общинари се дължи на съзнанието им, че в продължение на години, не са направили нищо за решаване на проблема със социалното неравенство между българи и роми. Напротив, за някои политически сили и техните представители в общината, ромската тема винаги е била само неизчерпаем източник на политически дивиденти.
Става въпрос за „Атака” от ранният й период, когато беше в „съюз” с „формацията на Боян Расате” и за ВМРО. В аналите на Столична община ще остане общинският съветник Ангел Джамбазки – заместник-председател на ВМРО, общински съветник от листата на ГЕРБ от миналия мандат и председател на постоянната комисия по обществен ред и сигурност към СОС. Вместо да решава ромските проблеми в качеството си на председател на постоянна комисия, Джамбазки сам провокираше събирането на подписи срещу ромското малцинство в Орландовци.
Друг грях на Столична община е създаването на една от най-големите язви на столицата – т. нар. Виетнамски общежития. Там в продължение на години са настанявани само ромски семейства, не на основата на редовни настанителни заповеди и договори, а на основание на хвърчащи бележки, издавани от общината.
Жилищната политика на Столична община спрямо ромите във Виетнамските общежития е крещящ пример за това как на основата на дискриминация спрямо ромското малцинство можеш да създадеш мизерно гето, което вече не можеш да премахнеш.

Християни срещу мюсюлмани

Мюсюлманите в Столична община са незначителен брой. До скоро между тях и християните не съществуваше линия на противопоставяне. Дори преди време, Столична община, с помощта на нашумял режисьор, изработи свой туристически символ, на който бяха едновременно изобразени християнски храм, еврейската синагога и джамията „Баня Баши”. Целта бе да се внуши на чуждестранния турист мултикултурността и религиозната толерантност на София, като европейска столица.
На този фон, изстъпленията на „Атака” срещу молещите се мюсюлмани в двора на джамията „Баня Баши”, щяха да са неочаквани, ако не бяха се случили за пореден път.
Лицемерието на Столична община лъсна отново. Тя не предприе никакви активни действия в защита на нарушените права на мюсюлманите. Напротив, след инцидента стана ясно, че няма да се разреши строежа на втори ислямски молитвен дом в кв. „Малинова долина”.

Хомофоби срещу хомосексуалисти

Броят на хората с нетрадиционна сексуална ориентация в София е около 120 -130 000 души. Така е поне според Световната здравна организация /СЗО/, която в свои официални доклади твърди, че лесбийките и гейовете са около 10 % от световното население. В този смисъл, организирания от хората с нетрадиционна сексуална ориентация прайда по улиците на столицата, може да се окаже много по-представителен в сравнение с контрамероприятията, организирани от хомофобски и националистически организации.
При всички случаи, броят на неафишираните лесбийки и гейове в столицата е много по-голям от броя на афишираните хомофоби и националисти.
Дванадесет посланика и един народен представител се включиха в прайдпарада , за да го легитимират и подкрепят. В него не се включи нито един виден столичен общинар. Общинарите отново не защитиха активно основните права и свободи на част от столичните граждани. За пореден път те проявиха лицемерие и провинциализъм – водещи европейски столици се управляваха и управляват от самообявили се хомосексуалисти и това не притеснява европейците.

Няколко препоръки, вместо заключение

От описаните примери става ясно, че е налице социално неравенство в Столична община, което поставя определени социални групи в привилегировано, а други социални групи в онеправдано положение. Няма данни, че става въпрос за целенасочена общинска политика от типа „разделяй и владей”. При всички случаи обаче са налице сериозни разделителни линии в местната общност, които пречат за реализацията в Столична община на успешния, още от римско време обществен модел, а именно моделът на „единство в многообразието”, който е характерен днес и за Европейския съюз и за САЩ.

Ето защо:
1. Столична община, в лицето на кмета на общината и общинския съвет трябва да признае съществуването на привилегировани и онеправдани обществени групи сред населението на общината и проблемите, свързани с тях.
2. Необходимо е да се създаде специализиран орган към Столична община или да се натовари съществуващ орган със задачата да направи преглед и оценка, както на нормативната база, така и на използваните управленски инструменти по отношение на върховенството на закона в Столична община.
3. Развитието на проблема със социалното неравенство в Столична община да се проследява във годините като се набележат и реализират мерки за неговото намаляване.

Снимка:Булфото