Няма нарушения в стопанисването на плажа “Кабакум” и проблеми във функционирането на фитнес клуба, известен като “къщата на Марешки”, очаквано заявиха компетентните власти. Само табелата “Частен клуб” вече я няма на постройката, за да не вади очите на регионалния министър.

Това е да си в “А” отбора на БГ политиката и да правиш услуги на премиера, купувайки закъсали футболни клубове. Можеш да имаш къща на плажа, която да действа като фитнес клуб с толкова високи цени, че той да не се посещава, а ти да си пребиваваш там спокойно. Хитро и арогантно, нали.

Освен къща на плажа и верига аптеки Марешки има и партия. Малцина знаят името – “Либерален алианс” се нарича. По някаква причина във вътрешнопартийното допитване сред членовете на РЗС именно тя излиза като най-желан техен партньор за парламентарните избори. Нищо че през 2009 г. Марешки заяви пред медиите, че лидерът на РЗС се опитал да го изнудва с “шестцифрена сума” за място в листата за Европейския парламент и след като отказал, бил изваден от там.

В настоящия политически сезон, в “А” група, както Янев я определя, ще има две битки на предстоящите избори – между ГЕРБ и БСП, от една страна, и между РЗС и подкрепящите ги партии и Кунева, от друга. Извън “А” група остават останалите партии, като по думите му “в селските групи загрявка ще играят един куп политически мимици (мимове – б.р.)”.

Според Янев, Марешки би постигнал по-големи резултати в градовете извън Варна. Имал влияние и в други региони, където е крупен работодател – Шумен, Разград, Пловдив, Ловеч, Кърджали. Регионалните лидери трябва да имат повече възможности да реализират потенциала си, обяви Янев, презентирайки новото политическо партньорство.

Според внесените от лидера на РСЗ и приети на първо четене от парламента поправки в Закона за политическите партии обаче регионалните партии не трябва да могат да се регистрират за национални избори. Такава беше визията на Янев, когато в средата на юли представи своя законопроект за прочистване на политическия пейзаж от партиите фантоми, замърсяващи средата, разпиляващи гласове, манипулиращи вота, представляващи икономически кръгове и прокарващи криминално влияние в местната власт – все формулировки от мотивите към законодателна акция на Янев.

Радетелят за чистота и подреденост на политическия терен си е поставил и “супернационални” цели – да препречи изобщо лесното сдружаване на хора в политически формации. Понеже нали и сега има твърде много партии, защо да се появяват още.

Какво предлага Янев?

След като е в битка с Кунева, както сам признава, иска да няма партии с имена на граждански сдружения. Но това не било фронтална атака срещу новоучредената партия. Просто трябвало да се избегне рискът някоя партия да се нарече “Български червен кръст”, “Отворено общество” или “Трансперънси интернешънъл”.

Управляващите “Граждани за европейско развитие на България” първо заявиха, че тази идея може да ги засегне и тях и Янев да я забрави, но иначе много харесват всичко друго в законопроекта. После обаче се сетиха, че те всъщност не са именувани директно на гражданското сдружение, а се наричат просто и кратко ГЕРБ и законопроектът мина на първо четене.

Това, че Янев и управляващите играят в един отбор, личи и от факта, че РЗС предлага порочната практика, известна като “субсидията следва депутата”, представляваща всъщност форма за купуване на народни представители, да отпадне, но едва в следващото Народно събрание. Защото ако това стане сега, ГЕРБ няма да може да сглобява мнозинство в парламента.

На свой ред ГЕРБ връща РЗС в играта, като се съгласява да се промени дефиницията за парламентарно представена партия. Ревизира се настоящото изискване в Изборния кодекс, въведено срещу опозиционната тогава РЗС, за представена в парламента да се счита само партия със собствена парламентарна група. След тази промяна РЗС вече може да има членове в изборните комисии на районно и секционно ниво на предстоящите парламентарни избори.

Партията на властта адмирира всякакви форми на ограничаване на сдружаването за политически цели, предложени от Янев:
– харесва идеята да се вдигне двойно първоначалният брой на членовете на партиите – от 2500 на 5000;
– да се праща списък в Сметната палата, удостоверяващ платения от всеки встъпителен членски внос;
– на учредителното събрание да присъстват минимум 1000 души (сега се искат 500);
– подписките при учредяване да се проверяват от ГРАО (самият Янев, когато беше в ролята на яростна опозиция, имаше проблем с автентичността на събираната от РЗС подписка за нова конституция и бе проверяван от ДАНС);
– произходът на средствата на новоучредената партия да се проверяват от ДАНС;
– областният управител да регистрира и води на отчет областните и общинските структури и техните ръководства;
– съдът да не регистрира партии, чиито публични изяви той оценява като противоконституционни;
– всяка партия да има организации в повече от половината общини – иначе да се постановява разпускането ;
– ако учредителното събрание не е отразено от поне една национална електронна медия и от един национален всекидневник, да не се счита за легитимно; и т.н., и т.н.

Ако правиш опозиционна партия, а не присъдружна на властта и областният управител нещо не те харесва – дали няма да си имаш проблем? ДАНС и ГРАО дали не биха могли да те препънат силно, ако започнеш да изглеждаш като алтернатива на управлението? Все въпроси, които бяха поставени от опозицията при представянето на законопроекта.
Предложенията за увеличаване на броя на учредителите и членовете на партиите и изискването за определено количество общински организации още през 2008 г. бяха определени от Венецианската комисия като дискриминационни бариери пред участието в политическия живот. Това обаче не смути Янев и управляващите – законопроектът бе приет на първо четене с техните гласове.

Янев обаче има и други идеи – Изборният кодекс да се промени така, че депозитът за участие в избори да се удвои (на 20 000 лв.), да скочи процентната бариера за влизане на коалиции в парламента и рязко да се вдигне прагът за преференциалното гласуване. Какви са тези 9% за преференциално гласуване, да станат поне 20% , за да не се бламират партийните ръководства, да не се развихри канибализъм в партиите и по-задните в листата да не купуват гласове, смята Янев.

Всичко това върви в комплект с промените в закона за партиите, които той инициира. Законопроектите ще се гледат на второ четене веднага след ваканцията. Какво лошо, ще каже някой, нека се въведе ред – стига вече един файтон хора са правили партия. Да, но идеята да се затруднява свободното сдружаване заради това, че политическият ни живот е завладян от балканска партизанщина, може да попречи в тази среда да се роди почтено политическо действие.

Как да се появят хора, които искат да се занимават с обществените дела и които същевременно са извън инженеринга, спонсориран от криминалните кръгове или олигархията, след като пред тях се поставят бариери, които могат да се преодоляват само с предварително наличен финансов и организационен ресурс? Блокирането на механизмите за поява на почтени играчи все повече ще затвърждава усещането за безалтернативност.

Замисълът е да се укрепи статуквото, а не да се прочисти политическият живот. Защото ако беше обратното, Янев, който толкова се възмущава от маргиналните политически субекти с неясни политически платформи и явни икономически интереси, нямаше за отрицателно време да вкара “Либерална алтернатива” в “А” дивизията на националната политика.

Публикувано във вестник „Труд“