ЗАКОН ЗА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО – КОГА НАЙ-СЕТНЕ И В БЪЛГАРИЯ

Независимите граждански наблюдатели и изборният процес
13.08.2012
Журналистическо разследване — Големите проблеми с малките поръчки в министерството на земеделието
30.08.2012

ЗАКОН ЗА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО – КОГА НАЙ-СЕТНЕ И В БЪЛГАРИЯ

Вече почти десет години България не може да приеме закон за доброволчеството. В това отношение си правим компания единствено с Румъния, докато в другите страни от Европейския съюз, доброволчеството отдавна произвежда до 5-6 % от брутния вътрешен продукт, изразяващ се в милиарди евро.

Европейските институции обявиха 2011 г. за годината на доброволчеството

Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на образованието, младежта и науката и Столична община организираха редица инициативи за популяризиране на доброволческата идея в България. За съжаление не успяха в достатъчна степен. Доброволчеството стана истински популярно едва през 2012 г., най-вече във връзка с пожарите, избухнали в страната ни. Доброволци участваха в гасенето на стотици пожари, както и в спасяването на десетки хора при наводненията и другите природни бедствия.

Отново загубени в превода

Впечатлени от участието на доброволците в различните акции, медиите зададоха въпроса: Има ли нормативна основа за тяхната работа? Има – отговориха държавните институции, и по този начин излъгаха обществото, защото нормативна основа има само в два специални случая.

Единия случай касае работата на доброволците в специални отряди, сформирани към общините в помощ при възникнали бедствия и аварии, а другия случай е свързан с работата на така наречените резервисти – хора от резерва, които подпомагат редовната армия при различни мисии в страната и в чужбина, за което получават отпуск и възнаграждение.

Всъщност закон за доброволчеството продължава да няма

Какво означава това: Това означава, че липсват правни норми за успешно развитие на доброволчеството в сферите на социалните услуги, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. и т.н.
Не са ясни правата и задълженията на доброволците в тези важни обществени сфери.
Не е ясен механизмът, по който се отчита положения от доброволците доброволчески труд и не са регламентирани механизмите за неговото поощряване.
Не са ясни правомощията на приемащите доброволци неправителствени организации, държавни и общински институции.
Не са ясни видовете доброволчество.
България се лишава от икономически ползи в размер на 5-6 % от отчетения брутен вътрешен продукт или средства в размер на милиарди левове.
Стотици хиляди млади хора се лишават от възпитание, солидарност и взаимопомощ.
Социалните, здравните и другите обществени услуги продължават да бъдат недостатъчно хуманизирани и ограничени по своя характер и обхват.
Страната ни продължава да е извън международния обмен на доброволци, от което само губи.
България не може да организира истински големи спортни мероприятия поради липсата на доброволци.

Каква е причината, за да е налице подобно незавидно състояние на нещата?

Причината е тривиална. Създадена е работна група към Министерството на културата, с участието на НПО. Поредният проект на закон за доброволчеството е почти готов. Основните европейски принципи, свързани с доброволческата дейност са възприети и възпроизведени. Ябълката на раздора, обаче е уреждането на социалните и здравните осигуровки на доброволците. Доброволците не получават заплата, но следва да бъдат компенсирани. Разходите им за работно облекло, обучение, храна, транспорт, социални и здравни осигуровки следва да бъдат уредени. Без уреждането на въпроса със социалните и здравните осигуровки на доброволците, не може да има закон за доброволчеството в България. Част от финансистите смятат, че със социалните и здравни осигуровки на доброволците може да се злоупотреби, поради което продължава да липсва финансова обосновка на законопроекта. На 12 август 2012 г. България чества международния ден на младежта. Това е добър повод въпросът за закона за доброволчеството да се постави още един път на дневен ред.