Tова че новите интернет технологии ще окажат влияние върху бъдещето на политиката, вече е ясно на всеки. Как ще стане това обаче не е съвсем очевидно.

На първо място може да се очаква, че ейджизмът /политическото противопоставяне между млади и стари/ ще се засили. В основата на това противопоставяне ще бъде съществуването на компютърната грамотност, която дава възможност за участие в социалните мрежи. Ще победят младите, защото партиите ще осъзнаят, че политиката е перспективна дейност – ”дълга нива” според думите на Стефан Савов. Старите имат лошото свойство да излизат по-бързо от политическата игра, поради генерационни проблеми.

На второ място партиите ще могат да разчитат на много по-добро политическо таргетиране – те ще бъдат много по-добре информирани относно целите и мотивацията на избирателите за участието им в политическия процес. Ще използват предоставените от избирателите данни в интернет. Този процес и сега тече неудържимо, особено в САЩ във връзка с президентските избори.

Може да се очаква, че партийните централи ще въведат нов тип партийна организация. Електронните форуми, интернет групите и организираните  каузи до голяма степен ще заместят първичните партийни организации.

Ще се възцари нов тип политическо лидерство, основано много повече на водачество в социалните мрежи, отколкото на организационно лидерство. Ще се появи нов тип партиен апаратчик – вместо обикновен организатор на партийните маси ще се афишира  фигурата на интернет–технолога и на имиджмейкъра, работещ по договор, извън партийната централа. Тази фигура вече сеществува на много места, в много страни.

Партийната дейност ще се осъществява в нов тип партийни клубове. Сървърите и мониторите ще заменят в тях масите и столовете на партийните активисти. Партийните клубове ще се превърнат от място за квартални седенки в комуникационни центрове.

Ще се промени начинът за набиране на финансови средства –  fundrising  ще става само по интернет. В миналото ще остане събирането на средства на ръка.

Промените в политическата организация, причинени от навлизането на новите интернет технологии в политиката, неминуемо ще доведат и до промени в политическата комуникация и визуализация, а също така и до трансформации в характера на политическото действие.

Ще се появи нов тип агитация и пропаганда.

Ще става все по-важно да си в състояние да формираш удобна политическа виртуална реалност, да оформяш действителността, вместо да се съобразяваш с обективните политически факти. Книгите на Сергей Минаев за влиянието на интернет в съвременна Русия ще стават все по-актуални: имиджмейкърите и политическите технолози ще формират виртуални реалности, например фалшив атентат в метрото или ще създават реалност от виртуалното, например нежелан реален пограничен конфликт от виртуална постановка. И всичко това ще бъде за политическа употреба. И всичко това ще бъде преди всичко храна за медиите.

Ще се появи нов тип политическо действие, основано много повече на активност във виртуалното пространство, отколкото на обективни политически дадености.

Ще се появи нов тип политическа активизация. Обществените каузите ще стават все по-многобройни, все по-разнообразни и все по виртуални.         

Виртуалните каузи ще обединяват в интернет все повече хора, но все по малко младежи ще ги подкрепят физически, на място, в реалния живот.

Когато се съберат в реалния живот в подкрепа на някоя кауза, участниците ще се огледат и няма да се познаят, защото няма да имат общо политическо минало. В ръцете им вместо опърпаните партийни и синдикални знамена от началото на прехода ще стоят смартфони, настроени за запис. Това неминуемо ще се отразява на дългосрочните им политически цели.

Всичко това неминуемо ще доведе и до нов тип гласуване – даване на вот по интернет, което неизбежно отново ще постави извечния въпрос за купуването на гласове от политическите клики, насочили се към завладяване на политическата власт за собствена употреба.