БОРКОР е от онези държавни структури, които през последната година и половина не се развиха, за да могат да бъдат достатъчно добре анализирани.

Ето защо, единствено възможно е да се разгледа потенциалът им за развитие, доколкото този потенциал може да се намери в идеята и в нормативната база за тяхното създаване.

Междувременно БОРКОР вече обрасна с митове.

_{Снимка: Надежда Чипева, Дневник}

Мит номер 1 – в част от медиите витае митът, че подобна структура е единствено възможна само в недоразвитата част на Централна и на Източна Европа и е напълно немислима в Западна Европа. Всъщност реалностите са следните:

Идеята за създаване на Център за анализ и превенция на корупцията не е нова по съществото си, т.к. това е западно–европейска идея. Например подобен център успешно функционира в Холандия.

Идеолог за създаването на българския център за борба с корупцията и основен консултант на неговото развитие е немски експерт. Подобно на Западна Европа, БОРКОР е част от националната система за превенция и противодействие на корупцията.

Мит № 2, който противоречи на мит № 1:
В Централна и в Източна Европа няма обективна необходимост от съществуването на подобна антикорупционна структура. Всичко става само по изричното настояване на Брюксел и в името на бюрокрацията във връзка с прилагането на механизма за сътрудничество и проверка на България. В действителност страната ни има силна нужда от съществуването на подобна структура, която да запълни дефицита от истински антикорупционен анализ, чрез който да се спести на българските данъкоплатци източването на десетки и стотици милиони левове. Качеството на изтеклите в публичното пространство доклади на ДАНС, появили се на бял свят благодарение на бившия служител в ДАНС „лоялен гражданин”, настоящ арестант и „октопод” – Алексей Петров, недвусмислено доказаха съществуването на подобен дефицит.

Мит № 3 – БОРКОР е антикорупционната панацея за България. Всъщност в Западна Европа подобни структури се занимават основно с два проблема – проблемът за лидерството и интегритета /почтеността/ на ръководството на държавната администрация и проблемът за верния морален избор на служителите. За целта, антикорупционните агенции провеждат специализирани одити на административните организации, както и провеждат специализирано обучение на персонала за решаване на морални дилеми. Тази дейност е особено силно развита в частния сектор, където ръководствата на мултинационалните компании плащат огромни финансови средства на външни консултанти за провеждане на одити и обучения.

Симеон II не случайно използва в България лозунга „Почтеност във всичко”. Почтеността като категория силно вълнува западното общество. Оказа се че тя в голяма степен мотивира и политическия избор на българските граждани.

Подобно на Западна Европа, БОРКОР е част от националната система за превенция на корупцията. Смисълът на структурата е да анализира корупцията като обслужва със своите анализи българското правителство и по-специално междуведомствената комисия за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет. Следва да се отбележи, че българската система за превенция и противодействие на корупцията не се различава съществено от която и да е западно – европейска система. Навсякъде има аналитичен център на подчинение на централната власт, който дава методология и съвети за превенция на корупцията на различните структури на държавната администрация. Навсякъде действат държавни структури, които се занимават с противодействие на корупцията, като разследване, обвинение и съд, които функционират в относителна независимост и при спазване на баланса в името на индивидуалните права и свободи на гражданите. С това е характерен децентрализирания модел за борба с корупцията, който съществува в голяма част от света, както и в България. Трябва да отбележим, че исторически и географски съществува и друг модел за борба с корупцията. При него превенцията и борбата с корупцията се сливат в едно, като няма разлика и разграничение между разследване, обвинение и съд. Проблемът с ендемичната корупция в съвременен Хонг Конг е решен сравнително бързо чрез създаване на специална комисия, обединяваща в себе си едновременно функции по превенция и противодействие на корупцията, която действа на територията на острова. Комисията едновременно разследва, обвинява и съди корумпираните лица. В този смисъл създаването на Център за превенция и противодействие на корупцията в България /БОРКОР/ е напълно в духа на западната европейска традиция, но едва ли може да очакваме, че БОРКОР ще реши самостоятелно проблемът с корупцията в страната ни. Предвижда се ядро на агенцията и допълнително командировани служители от министерства и централни ведомства. Всички тези лица трябва да преминат специализирани антикорупционни обучения, в резултат на което да придобият знания и умения за изготвяне на антикорупционни анализи.

Най-вероятно антикорупционната агенция ще стане част от една неработеща система за превенция на корупцията. Междуведомствената комисия за борба с корупцията в България не дава адекватни резултати в превенцията и борбата с корупцията. Мерките от националния антикорупционен план се изпълняват по-скоро формално. Без практически резултат е и работата на областните съвети за борба с корупцията към областните управители, които нямат собствен щат и бюджет. В тази ситуация, едва ли може да се очаква, че БОРКОР ще промени нещо, дори и да заработи по чудо като истинска антикорупционна агенция.

От друга страна, според Главния прокурор на Република България Борис Велчев, в българската държавна администрация функционират 32 контролни структури, които са длъжни да сезират прокуратурата, ако разкрият данни за извършени престъпления. Според Велчев едва 0,5 % от предварителните производства, образувани от прокуратурата са на база на материали, изпратени от българската администрация с контролни функции. С други думи според главния прокурор административния контрол съществува само на хартия. При тези обстоятелства да очакваме, че държавните служители от БОРКОР ще започнат да захранват правителството и държавната администрация с качествени антикорупционни анализи е илюзия.

Мит № 4 – БОРКОР е роден в грях, за да замести надеждите, свързани с ДАНС пред Европейската комисия. Това обаче не е съвсем мит, а като че ли самоосъществяваща се реалност.

Наистина ДАНС беше натоварена от правителството на Станишев, освен с разузнавателни и контраразузнавателни функции и със задачи за борба с корупцията, които й бяха неприсъщи. В резултат борбата с организираната престъпност и корупцията в МВР беше занемарена. Служителите от БОП напуснаха МВР, излязоха в пенсия или се устремиха към ДАНС, където без да работят, получаваха почти двойни заплати. Голяма част от тях понастоящем са приютени в БОРКОР.

Новата структура БОРКОР, заменила ДАНС в поредните български заклинания пред Европейската комисия, загуби тотално медийната битка. Медиите не разбраха нито смисъла на новата антикорупционна структура, нито нейните приоритети. Ръководството на БОРКОР в лицето на Румен Миланов и Петко Сертов се оказаха абсолютно неподходящи за медийни изяви. Това са силови играчи свикнали да дърпат конците отзад и да не се показват на светлината на медийните прожектори. Миланов е бивш шеф на почти всички силови служби в МВР. Сертов е бивш началник на ДАНС. Те нямат опит по отношение на превенцията на корупцията.

С назначаването им, министър – председателят реши някои свои проблеми. Ръководството на БОРКОР се роди в грях. Вместо изследване на лидерството, интегритета и моралните тренировки за решаване на морални дилеми, министър–председателят бе принуден да назначи Сертов и Миланов, за да реши вътрешно-ведомствени проблеми на сигурността, да се хареса на Яне Янев и Алексей Петров, както и да преустанови медийния скандал с изтеклите негови записи с Мишо Бирата – крещящ пример не на лидерство и почтеност, а на търговия с влияние. Най-подходяща в ръководството на БОРКОР се оказа Елеонора Николова – бивш съдия, кмет, народен представител, експерт в Народното събрание.

Иначе най-подходящи за тези ръководни постове биха били лица от НПО или университетските среди, притежаващи съответния опит за превенция на корупцията. Може би това обяснява факта, защо след година и половина дейност, подписите на „силоваците“ от ръководството на БОРКОР не стоят под нито един сериозен анализ, посветен на превенцията на корупцията в България.

Може ли БОРКОР да изпълнява функциите, за които е създаден?

Може, ако се изпълнят едновременно поне три условия:

БОРКОР да се преформатира в малка структура, предимно с координационни функции, която да събере на едно място малкото специалисти по антикорупция от НПО и академичната общност и насочи техните усилия за решаването на конкретни експертни задачи. Това освен всичко друго би било и много по-евтино, отколкото издръжката на мощна държавна агенция.

БОРКОР да се съсредоточи в работата си върху извършването на антикорупционни одити – одит на лидерството и интегритета /почтеността/ на ръководството на държавната администрация и в провеждане на специализирано обучение за решаване на морални дилеми.

Медиите поне на първо време трябва да се откажат от позицията си, че БОРКОР е безсмислена структура, вместо което да започнат да пропагандират потенциалните ползи от съществуването й. Ръководството на БОРКОР следва да промени медийната си политика по посока на по-ясно публично дефиниране на същността на антикорупционната агенция и нейните основни приоритети.