Интернет инструменти за партийно – политически цели. Възможности за манипулации.

Нова платформа, разработена от Facebook и CNN ще информира избирателите в САЩ
24.07.2012
Новите интернет технологии и бъдещето на политиката
08.08.2012

Интернет инструменти за партийно – политически цели. Възможности за манипулации.

До президентските избори в САЩ остават по-малко от 100 дни, а разликата между американския президент Обама и неговият основен конкурент – Мит Ромни е не повече от 2% в рамките на статистическата грешка. 

Ето защо и двата предизборни щаба се насочиха към Интернет, отчаяно таргетирайки потенциалните избиратели чрез достъпна информация за техните блогове и интернет сайтове. За пореден път в Америка, а и в световен мащаб на дневен ред стои въпросът относно легитимното използване на интернет инструментите за политически цели. 

Авторите на блога „Отворен парламент – граждански гласове” отдавна изследват прилагането на интернет инструментите и на новите интернет медии за развитие на гражданското общество. Убедени сме, че те дават нови и неподозирани възможности за гражданско участие и граждански контрол върху управлението. Същевременно обаче знаем, че в определени случаи новите интернет технологии могат да се използват от политическите партии неправомерно за партийно – политически цели.

Как стои въпросът с интернет инструментите, използвани от партиите в България за партийно – политически цели?

Първо – Централен партиен сайт.
Централният партиен сайт представлява база данни с партийна информация + интерфейс за потребители. Като бази данни се събира и използва всякаква информация, необходима за партийното управление. Публикува се информация за партийни органи и форуми, регионални ръководства, прояви, събития, намерения, позиции, протоколи и други. Сайтът може да поддържа и видео съдържание. Обикновено централният партиен сайт дава контактна информация, дава и информация за основните партийни позиции, устава, програмата, информация за начина, по който се набират членове и финансови средства и т.н. Централният партиен сайт обикновено съдържа линкове към регионалните партийни сайтове. Целта е да се внуши чувство за единство в партийната маса.

Възможно е като база данни централният партиен сайт да съдържа информация, която е чувствителна, и до която достъпът е ограничен. С тази информация е възможно да се злоупотребява. Например партийното ръководство да притежава списъци с избиратели, съдържащи лични данни, като ЕГН, личен адрес, пол, телефон, мобилен телефон, имейл, принадлежност към секционна мрежа, друга персонална информация, политическа и лична мотивация. Списъците може да се използват от определени партийни активисти за мобилизиране на избирателите по време на избори. Избирателите може да не са дали писменото си съгласие да се обработват в електронен вид техните лични данни и да се използват за партийно – политически цели. Избирателите може изобщо да не знаят за съществуването на подобни бази данни.

Друг пример са списъци на общински съветници и активисти по общини, заедно с информация за техните телефони, мобилни телефони и имейли, за каквато информация същите може да не са дали съгласие да бъде събирана и обработвана по електронен път и използвана за партийно -политически цели.

Партийно – политическото профилиране осигурява възможност да се направи профил на район, на група хора и на отделен човек. Злоупотреби са възможни преди всичко при профилирането на политически опоненти. Електронната обработка позволява създаването на профили /досиета/ на политическите противници с информация, която често е придобита неправомерно в нарушение на закона – информация за слабостите и зависимостите на политическия противник. По съществото си събирането и обработването на подобна информация е незаконно и неморално.

Твърди се че ДПС разполага с управленска база данни, която дава възможност на ръководството да има електронен поглед върху най-малката общинска структура на движението. Интересно е дали от партията проследяват електронно кариерното развитие на своите млади кадри и най-вече на студентите, които се изпращат на обучение в различни университети в Турция, Германия, Великобритания и САЩ. Според източници от партията подборът на тези млади активисти започва още  в ученическите им години и се осъществява от представителите на ДПС в местната власт.

Второ – Партийни блогове.
Смисълът на партийните блогове е лица – фактори на общественото мнение от определена партийна общност да изкажат мнението си по определен въпрос от политическо значение като внушат това мнение на читателите. В този смисъл всяка от политическите партии в България се стреми да има определен брой говорители, които да изразяват партийната позиция чрез блоговете си, като по този начин формират около себе си специфични блогърски общности. По този начин се постига т.нар. поддържаща реклама, при която защитаваните от партията официални тези се представят от блогърите, замаскирани, като проява на гражданска активност от тяхна страна. Партиите обикновено имат линкове от официалния си сайт към блоговете на определени блогъри. Самите блогъри пубикуват линкове към определен брой техни „колеги”, които споделят възгледите им. Целта е обмяна на мисли по определени предварително избрани и зададени теми, с оглед създаване на общо мнение, с което да се манипулират избирателите. По принцип критичността не се толерира и идеологията е над съдържанието.

Трето – Електронни партийни форуми.
Целта на партийните форуми е да тества предварително зададено от ръководството на партията идеологическо съдържание. На пръв поглед изглежда, че се обсъждат и дори формират партийни позиции по определени теми, и че се създава партийна общност, а всъщност т.нар. модератор на форума не прави нищо повече от тестването на определена партийна позиция и събирането на аргументи в нейна полза. Събирането на аргументи е от съществено значение, както и на контра аргументи. Идентифицират се както поддържаща общност така и потенциални врагове, които трябва да елиминират. Отсяват се верните от неверните в този смисъл. В тази връзка участието в електронен партиен форум е основано на манипулация и често е опасно.

Четвърто – Електронни новинарски форуми.
Повечето новинарски сайтове съдържат новинарски форуми, които допълнително формират общественото мнение. В тях всеки може да изрази становището си към автора и публикуваното от него съдържание чрез постинг. Твърди се че политическите партии наемат пиар агенции и/или лица, активни в интернет, които целенасочено да се борят срещу определени автори и техните публикации. Това става срещу материално възнаграждение или се използва личната или идеологическа омраза. Възможно е определени текстове да бъдат максимално рейтинговани, както и обратното, защото се подкрепят от организирани партийни общности – например в Свежо нет. По този начин определени текстове се оценяват неадекватно спрямо тяхното съдържание. Оплют или възхвален определен автор и неговият текст отново са жертви на предварително организирани партийно – политически манипулации.

Пето – Фейсбук профил за партийно – политически цели.
Фейсбук профилът дава широки възможности да демонстрираш избрани от теб лични качества и интереси, да изразиш политическа позиция, да подкрепиш политическа кауза и да призовеш към активни политически действия. Фейсбук дава възможност и да качиш и определено политическо съдържание, което да стане достояние на останалите участници в мрежата. Тези четири елемента правят от Фейсбук мощно политическо оръжие с оглед формирането на общност от хора, които те харесват и са твои потенциални последователи. Във всичките четири елемента е възможна манипулация за партийно – политически цели. Особено важна е ролята на Фейсбук за организиране на политически действия, например протести. Скоро „Зелените” организираха 5 хиляден протест чрез Фейсбук, но отказаха обяснение как са го направили. Вероятно става въпрос за широко организирана и йерархизирана и стройна мрежа за препредаване на информация от потребител на потребител. Особено ефективни в използването на Фейсбук са т.нар. „кучезащитници” в София. Авторът на тези редове е свидетел как само за около 30-35 мин. чрез Фейсбук около 3 000 – 3 500 кучезащитници могат да се информират взаимно и да оформят позиция по въпрос, който ги засяга като общност. Това отново не става без желязна организация в Интернет, за която няма информация.

Шесто – Туитър комуникация.
Туитър комуникацията все още не е достатъчно развита в България в степента, в каквато е развита в другите части от света. Все пак тя се използва за организиране на политически мероприятия. Блогът „Отворен парламент – граждански гласове” за пръв път организира провеждането на туитър интервюта с политици в България, чрез които те удърно и накратко прокараха своите политически послания в интернет пространството. Изглежда, че на политиците им хареса, защото заявките от водещи политици за провеждане на туитър интервюта се увеличават. Известно е, че краткостта като политическа форма благоприятства за прокарване на политическа манипулация.

Седмо – Интернет измами.
Създаване на фалшиви интернет профили, фалшиви продукти, фалшиви регистрации, кражби на самоличности, продажби на самоличности и др. за партийно – политически цели. Става въпрос за чисто криминални прояви, каквито вероятно съществуват и в партийните централи. Те са неморални и незаконни и обект на преследвани от правоохранителните органи.

      Това са някои от потенциалните манипулации при използването на интернет инструменти за партийно – политически цели. Списъкът не претендира за пълнота, но би било чудесно, ако блогъри и представители на заинтересовани общности го разширят на база на своя собствен опит.

       Актуалният преглед на състоянието на интернет инструментите, използвани от основните политически партии в България би помогнал за осъществяването на по-високи нива на познаване и мониторинг над българските политически играчи от страна на избирателите.